Затлъстяване при дете

Изобщо не е вярно, че да се храниш здравословно е по-скъпо. Не е! Като сметнеш парите за кебапи, кюфтаци и салами и ги превърнеш в хубаво месо и зеленчуци, разликата е минимална! Не съм съгласна, че госпожата не е крайна. Да се остава детето за максимум два часа и то рядко си е крайно. Къде по-лесно ще е да седне и се обсъди ситуацията със старото и като знаят хората как им се реже достъпът, не мисля, че биха имали проблеми, но това е друг въпрос! 

Прекрасна,ти мислиш,че за 6 г и половина не е говорено със старото? 
Всичко е чудесно и прекрасно на думи,и после кубети /които са доста отвратителни,защото съдържат натриев глутамат/,чипсове,вафли.ОК,искат да зарадват.Да купят едно нещо,но не цяла чанта боклуци

И аз мисля, че последната дума във връзка с отглеждането е на родителите. Бабите и дядовците са имали възможност да се изявят. Сега основната им функция е да си почиват и да се порадват на децата. изборите ги правят родителите, а по - късно и самите деца

Най-основното нещо, поне най-основното според мен е всъщност нещо, което НЕ направих. Не се намесих в естествените процеси. Оставих детето на принципа на бозайниците в природата да слуша тялото си. Никога не хранех под час, не засичах количество, не гледах интервали. Сега сяда на масата в 12 ч., защото е гладна, не защото е дошло време за хранене. И яде количеството, което й е нужно, не повече защото е вкусно.
Напълно спокойно мога да я оставя в стая с любимите й ястия, всъщност на нея всичко й е любимо (без мед и крем карамел  ) и да съм сигурна, че ще изяде точно колкото трябва. Дори да яде нещо много вкусно ще спре в точния момент. Може 1 хапка да й остане, но няма да я изяде, само защото е в чинията. "Изяж си всичко, защото ще те пребори циганчето" - помните ли този подход? Какви навици според вас създава?

Другите неща, които спазвах са сравнително стандартни:
- до 2 г. нищо пакетирано и със захар
- избягване на навика да се яде всичко с хляб (баща ми доскоро дори спагетите ядеше с хляб )
- съзнателно хранене, а не тъпчене на лъжица с отвличане на вниманието (телевизор, "едно за мама/тати/баба/дядо", самолетчета и други)
- м/у храненията само плодове и мляко
- в хладилника и по шкафовете да няма вредни храни, които да се ядат при скука
- обяснения кое кога и защо се яде

Иначе не ограничавам в нищо, абсолютно всичко, което се сетите получава. Но както аз знаех, че на шкафа на баба винаги има вафлички и подобни, така тя подсъзнателно е наясно, че нещата, които не са под носа й са за от време на време, не всеки ден.

Единствено се подхлъзна, когато тръгна 1 клас. Заедно с тълпата си харчеше джобните на лавката. Обсъдихме въпроса вкъщи и я оставихме още малко да видим накъде ще тръгне. След 1 седмица каза, че не иска повече джобни, защото само купува, а после изхвърля, не може да го изяде (нали им даваха и безплатни на 1-4 клас). Събираше си ги и си купуваше някаква играчка в края на седмицата. Но пак си мисля, че помогна това, че тялото й показваше, че не може да поеме излишното.


Няма нищо странно. Не всеки се поддава, но повечето да. Намирам за ненужно да рискувам, за да видя дали ще се пристрасти.
Но и не всеки качва при неправилно хранене, има слаби хора, които се хранят с каквото им падне. При дебелите поне има симптом, при слабите няма, но затлъстяването на вътрешните органи не ги подминава. Има и малък %, при които наистина не се отразява  
Така че е възможно при еднакво хранене хората да качват различно и да не се пристрастят.
Но ако се хранят балансирано е по-вероятно и двамата да са ок.

Всъщност ене иска нито много труд, нито време, нито пари.
Първо внимаваш какво купуваш - четеш няколко часа етикети /всеки път по малко/ и правиш рарешителен списък за всеки тип храна. Изибираш да е истинска, не преработена, ако може и с приличен произход,
После осигуряваш плодове и зеленчуци - за салати, за междинни хранения.
След това готвиш.

Тези три неща ни са скъпи, но сложни, ни бавни. Но когато ги направиш детето изгражда вкус, който не тършпи пепси, пържени картофи, макдоналдс, и т.н.  Ако му се ядат палачинки - правиш с добри съставки. Ако иска с тях сладко - осигуряваш някое с много плод и ако има сгъстител  да е пектин. Няма начин да напълнеее когато храната е добра,  няма натиск за това с какво се храни и има движение. А големият плюс е, че забранителния списък е във вкуса му, не в някой пъдар.

ПП Описаното по-горе с вечното носене на храна, не че е лошо, но е много голяма робия. Не за да се щади майката, а за да не се изпада в карйности, може с времето на да с енамали до нула - само плодове. Освен това, нарязан плод без лимон, не посърнал плод.

Човече,чудесна идея парите от училище да се събират за нещо,а не да се харчат на лавката.Определено ще го предложа на голямата ми дъщеря.

Както писах и по-горе предстоящото училище следващата година и срещите с лавката може да са проблем.От сега обсъждаме кое добре и кое не.От известно време разполага със собствени пари.Мисля,че в първи клас това ги впечатлява най-много.Имат си за първи път парички и изпадат в страст за купуване.


Само на плод цял ден няма как.Лятото прекарваме доста време навън и така обядваме.Плод в кутия се носи отделно.

Може и да греша, но не съм убедена, че може да се изгради вкус, който да изключва определени храни (пържени картофи, пепси и т.н.). Много вероятно е, когато порасне детето и заживее отделно да открие съществуването им. Мен ме беше страх да рискувам, затова дадох достъп до всичко, сега не ги приема за нещо изкушаващо.
В Макдоналдс ходеше 1 път годишно заради играчките, но гледам последните 2 г. го забрави, обаче децата, на които им забраняват ходенето там по екскурзиите първо там влизат.
Разбира се има и изключения 

Понякога е до ген.
Ние със сестра ми сме антидоказателство, че бабите "дебелеят" децата:аз съм отглеждана до 6 години при баба си и бях като комарче, баба ми все ми викаше"Ако те духне вятъра, ще отлетиш нанякъде!", а сестра ми е отгелждана от раждането си от майка ни и беше (и досега е, вече на 43) пухкава, закръглена, дебела (в различна степен през годините) но никога не е била слаба.
И освен гена:
аз не обичах да ям, доста храни не ядах, не обичах манджи със сосове, хляб ядах единствено на филийка с нещо, на принцеса с нещо и то не всеки ден, не обичах плодове (само диня и ябълки отвреме навреме), за мен само домата беше зеленчук.ядях обаче доста шоколад, никога няма да забравя "Кума лиса" и млечния, Крава ли беше ....    
сестра ми-обожаваше компоти (а тогава се правеха с много захар), обожаваше хляб, със супа можеше да изяде 2-3 филийки, обожаваше сладко и т.н.
Та, ето ти две деца, хранени от "една тенджера" колко различно всъщност могат да се хранят и да изглеждат.

За днешните деца:ако едно дете от малко е захранено/хранено правилно, то си изгражда навици, които дори училището трудно може да събори.
Синът ми, на 19 почти, беше една седмица на море с приятели.Като се върна обясняваше как другите се мръщели на "домашните ястия" с които ги хранели-от рода на пиле с ориз, мусака, пълнени чушки и т.н., и ходели да си купуват пици, сандвичи и чипс.А синът ми-доволен, че има храна на каквато е свикнал.
И двамата ми сина са свикнали на домашна храна, не че не са яли и боклуци, големият вместо вода пие кока кола, но както писах, навици, изградени от бебета, трудно умират.

И двамата са като щерката на НСЧ, ако са се наяли, няма сила, която да ги накара да овършеят чинията, ако ще и най-любимото им нещо да е сервирано.Яде се, докато си гладен, а не докато се натъпчеш, щото е вкусно.

По отношение на родителите - при нас и двамата с мъжа ми сме с нормално тегло, но високи.
При нас проблемът с бабата е, че самата тя няма нормален режим на хранене и спазване на мярката и поради тази причина се старя да огранича влиянието й върху храненето на децата.
И всъщност не мога да не отбележа как племенницата ми, която към момента е тийн и е +15-16 кг над нормалното, та детето не искаше нищо от магазина, каза че е изпратено от майка му закусило. Е, не я остави на мира, докато не й натика два кроасана в ръцете и да си ги хапне. После това същото дете беше на 9 г, когато бабата й вика, че се били ошишкали зимата и трябвало да са на диета.
Точно тази история се опитвам да спестя на моите деца. Онзи ден настоях, че няма да ядат шоколадови вафли преди вечеря, нищо че има. Е, стана малко напрежение, но уважиха желанието ми. Но понякога демонстративно им връчват вафла, въпреки какво сме говорили. И или отстъпвам или я заминавам в коша също толкова демонстративно, според нивото на предизвикателството  . Вечеряха децата, почерпиха се по ЕДИН бонбон.
Защо само по ЕДИН съм давала, имало три неотворени кутии

У нас не сме крайни с режима, купуваме сладолед, чипс понякога, сок като сме на заведение. Не искам да се чувстват по-различно от другите деца, но  гледам да спазваме мярка за поетото през деня/седмицата.
За училище - ще има сблъсък с лафката, както предполагам, но е неизбежно. Като наопитат повечето неща там, може и да им мине мерака.

Съгласна съм с всичко това, но е в пъти по-бързо, лесно, чисто и евтино да отвориш хляба и салама и да се наядеш. За тези вредни навици говоря. Не знам дали ме разбра. А ако ще готвя у дома с вредни съставки от рода на фиксове и подобни, ми хич няма да се занимавам да готвя. За мен използването им обезмисля домашното готвене.

Или като се връщаш от работа, взимаш една лионска наденица/кренвирши и твориш

Всъщност си го постигнала - разрешено е, но не е желано.
Аз също смятам, че няма смисъл да се забранява. Напротив - осигуряваш това, което препоръчваш, а самата препоръка е личния пример. Вкусът се изгражда доста бързо, но се започва в самото наало, на 5 изведнъж няма да е лесно.

ПП Елфита, лавката не е проблем, ако има сандвич/банан и т.н. Все нещо трябва да се хапва. Дете с вашите навици, ще знае, че сандвича е по-вкусен и по-полезен от принцеса с най-некачествената храна от лавката.

Разбрах те. Ами няма да е вкусно. Че и евтино може да е само откъм време. И то ако трябва да купиш всичко за готвенето, а салама е в хладилника. Самото готвене е нищо работа като време. Лошото е, че човек като не е готвил дълго и е уморен не му е до това - чак не съзнава колко е бързо. И с много задачи като нищо с еподхлъзва с полухабрикати, замразени, пликчета и т.н. После те изкривяват вкуса и ти с еиска още глутамат и подобни.

Имам предвид, че вкусът й търпи всичко   обича и пържени картофи, и пепси, и всичко.

Готвенето го пропуснах горе в тиренцата. Благодарение на детето започнах да готвя. Преди винаги съм го приемала за досадно женско задължение, което всички други в дома чакат от жената. Мъжът ми ме научи какво е да готвиш с удоволствие, хоби му е, но катализаторът беше бебето   не сме ползвали и Детска кухня. Разгледах менюто, видях цялата дъга от нишестени кремчета с гръмки имена, брашняните супи и т.н. и прецених, че можем да променим нашето меню към по-добро, което хем ще е полезно за нас, хем ще спести отделното готвене.

IИ "готвиш".  На мен ми е вкусно. Дори само препечени филии с маргарин мога да ям безкрайно. Но не е това целта.