като допълнителна екстра затвориха гардероба и трябваше да влезем с палта и якета, а който е ходил там знае колко са тесни редовете.
започнаха в след девет часа...
не знам другите как се чувстваха, но аз имах усещането, че съм объркала представлението
никога не съм и мислила, че в утвърден и уважаван театър мога да слушам за примерно Гошо/Тошо/Пешо, който "ходи из папура и си клати... " и да гледам как артист си разкопчава колана за да покаже, че може да свири с повечето части на тялото си.
моите уважения към Филип Аврамов, но "жената, която ми роди дете" през цялото време си наместваше косата, чекнеше се по стола и като цяло оставяше впечатление за чалгарка, вкарана на сцената по други съображения. не че не привличаше погледите на публиката, напротив, неистовите и опити да се възкачи на стола не останаха незабелязани. през цялото време се чудех дали първо ще успее да седне или първо ще падне от него.
от мъжката част на компанията се разбра, че те пък са чакали полата и да се качи на главата ѝ.
едни от нас дочакаха.
и кратката версия. на Ритъм и Блус 2,3... може би ще идем, на Бог Рок - не!