Здравейте!
В нашето семейство се е заформила една грозна ситуация.
Накратко ще разкажа.
Баба ми и дядо ми /Бог да го прости/ живееха в едно село. Те са родители на майка ми. Понеже бях малка и не бях много в час с това какво точно се случва. Майка ми има и брат - вуйчо ми. Той се ожени по-късно за жена, чието семейство е заможно и със стабилни връзки / което му помогна да дръпне напред, в което няма нищо лошо/, а баба ми и дядо ми - обикновени хора със скромни възможности.
Та те са преписали апартаментът, който са си построили на времето /част от кооперация/ на вуйчо ми, на доизглеждане, ако не се лъжа. Майка ми никога не е имала претенции за материалното, макар реаано да не е никак справедливо да делиш децата си. За нея са важни отношенията между хората.
Тя винаги им е помагала /на баба и дядо/, но с труд, докато вуйчо ми с пари - пазаруване, сметки и т.н. Нашето семейство не е заможно, но с труд и усилия нещата се получават някак си.
Та... дядо ми почина преди 2 години.
И от тогава се почна кошмарът. Баба ми се премести да живее в този апартамент. Разбира се, разходите й пак се поеха от вуйчо ми. Важно е да вметна, че в този апартамент живее един познат на вуйчо ми /някакъв двадесетгодишен келеш/, който не плаща нищо общо взето. Та след като бабата се премести там й беше доста трудно, претърпя и операция на едното око и заедно с това загубата на дядо, я съсипаха. Виждам я, че няма много желание за живот и не смее нищо да каже. А вуйчо ми твърдеше, че тя се е побъркала. Всъщност като гледам той я "гледа" като просто плаща едни сметки и до там. Нищо човешко и никакво отношение.
Майка ми ходеше редовно при нея. Гореспоменатия "съкратирант" обаче си е представил,че това всъщност е негов дом и по-скоро баба ми трябва да се съобразява с него, а не обратното. При проблем с баба, той звъни на вуйна ми и й се оплаква и познайте кой излиза виновен - бабата, щото мрънкала нещо си пак.
Майка ми много се ядосва, заради тези простотии. Неведнъж опита да поговори с вуйчо ми, а той или не приемаше на сериозно или се репчи.
Капакът беше, когато майка ми и баща ми отишли при баба ми, не помня за какво. И чули как келешът й държи тон. Майка ми разбира се се ядосала. Станала караница, този малкият такива ги наръсил на нашите - че търсели наследство и т.н. А то не е така.Баща ми много се обиди, майка ми и тя. А аз останах изумена.
Последваха опити за разговор с вуйчо ми, но на човека явно не му се занимава с глупости и лудата му майка , и предпочита да дава сили на един тъпак.
Баба разбира се пред майка ми се ядосва и оплаква, заканва, но пред вуйчо и дума не казва, че да не й се бил скарал. Вуйчо ме почти не ходи да я вижда / а като го видях за последно се беше самозабравил от пари/, така да се каже, майка ми ходи всяка седмица по 1-2 пъти.
....На майка ми не й издържаха нервите и й писна да се ядосва, а никой да не я отразява. Реши повече да не ходи при баба.
Излезе, че един непознат е по-важен от родителя ти. Излезе, че да държиш на това да си в добри отношения с брат си и майка си е ... невъзможно и лудост. Излезе, че е по-важно да осигуриш комфорт и благоразположение на един непознат, от колкото майка ти да се чувства добре и спокойно да си живее.
Надявам се да сте разбрали за какво става въпрос, защото опитах да кажа всичко, но и да е по-накратко.А е и емоционално.
Вие как бихте коментирали темата? Споделете. Аз не знам какво да правя.
Виж целия пост
В нашето семейство се е заформила една грозна ситуация.
Накратко ще разкажа.
Баба ми и дядо ми /Бог да го прости/ живееха в едно село. Те са родители на майка ми. Понеже бях малка и не бях много в час с това какво точно се случва. Майка ми има и брат - вуйчо ми. Той се ожени по-късно за жена, чието семейство е заможно и със стабилни връзки / което му помогна да дръпне напред, в което няма нищо лошо/, а баба ми и дядо ми - обикновени хора със скромни възможности.
Та те са преписали апартаментът, който са си построили на времето /част от кооперация/ на вуйчо ми, на доизглеждане, ако не се лъжа. Майка ми никога не е имала претенции за материалното, макар реаано да не е никак справедливо да делиш децата си. За нея са важни отношенията между хората.
Тя винаги им е помагала /на баба и дядо/, но с труд, докато вуйчо ми с пари - пазаруване, сметки и т.н. Нашето семейство не е заможно, но с труд и усилия нещата се получават някак си.
Та... дядо ми почина преди 2 години.
И от тогава се почна кошмарът. Баба ми се премести да живее в този апартамент. Разбира се, разходите й пак се поеха от вуйчо ми. Важно е да вметна, че в този апартамент живее един познат на вуйчо ми /някакъв двадесетгодишен келеш/, който не плаща нищо общо взето. Та след като бабата се премести там й беше доста трудно, претърпя и операция на едното око и заедно с това загубата на дядо, я съсипаха. Виждам я, че няма много желание за живот и не смее нищо да каже. А вуйчо ми твърдеше, че тя се е побъркала. Всъщност като гледам той я "гледа" като просто плаща едни сметки и до там. Нищо човешко и никакво отношение.
Майка ми ходеше редовно при нея. Гореспоменатия "съкратирант" обаче си е представил,че това всъщност е негов дом и по-скоро баба ми трябва да се съобразява с него, а не обратното. При проблем с баба, той звъни на вуйна ми и й се оплаква и познайте кой излиза виновен - бабата, щото мрънкала нещо си пак.
Майка ми много се ядосва, заради тези простотии. Неведнъж опита да поговори с вуйчо ми, а той или не приемаше на сериозно или се репчи.
Капакът беше, когато майка ми и баща ми отишли при баба ми, не помня за какво. И чули как келешът й държи тон. Майка ми разбира се се ядосала. Станала караница, този малкият такива ги наръсил на нашите - че търсели наследство и т.н. А то не е така.Баща ми много се обиди, майка ми и тя. А аз останах изумена.
Последваха опити за разговор с вуйчо ми, но на човека явно не му се занимава с глупости и лудата му майка , и предпочита да дава сили на един тъпак.
Баба разбира се пред майка ми се ядосва и оплаква, заканва, но пред вуйчо и дума не казва, че да не й се бил скарал. Вуйчо ме почти не ходи да я вижда / а като го видях за последно се беше самозабравил от пари/, така да се каже, майка ми ходи всяка седмица по 1-2 пъти.
....На майка ми не й издържаха нервите и й писна да се ядосва, а никой да не я отразява. Реши повече да не ходи при баба.
Излезе, че един непознат е по-важен от родителя ти. Излезе, че да държиш на това да си в добри отношения с брат си и майка си е ... невъзможно и лудост. Излезе, че е по-важно да осигуриш комфорт и благоразположение на един непознат, от колкото майка ти да се чувства добре и спокойно да си живее.
Надявам се да сте разбрали за какво става въпрос, защото опитах да кажа всичко, но и да е по-накратко.А е и емоционално.
Вие как бихте коментирали темата? Споделете. Аз не знам какво да правя.
