ЕЛП 49 -- Сезонът на дилемите

Да се поучим от челния, капиталистически опит. Рекох.
"It was just love at first sip"
http://www.esquire.com/food-drink/drinks/news/a26442/ode-to-showerbeer/

Нещо взех да пазя поведение напоследък. Не е добре
така. Попадали са ми какви ли не идиотийки и не ги
довлачвам насам. Викам си - не е прилично някак. Но!
Ще се поправя 

Ване, кво се чудиш? То и всички комунистопроизводни се употребяват не по предназначение, ама вече и на мен не ми пука. Симпатяги.  Да нег оворим, все пак, за заглавието на конкурсаджиите -- не какъв да е ездач, а червен! Тъй, де, ква насоченост да има, корпоративна ли? 

Лоана, единственото неприлично в цялата работа е приличността ти. Коригирай се. 

Да, да, непременно ще се коригирам, честна пионерска. 



Ако се страхувате да надебелеете,
изпийте чаша вино преди хранене.
Алколохът убива чувството на страх.

Ло,  

Този линк най-после ми изясни защо всички наградени стихотворения ми звучат като текстове за песни от Ален мак. Наградената проза не я отварях изобщо, предварително я четох, там Розето изобщо нямаше конкуренция, та да не се ядосвам допълнително.

Ло, и аз така се постеснявам да поствам по-... "жаргонни" изрази   Последно попаднах в един наш с теб общ любим сайт на табелки на крайпътни заведения за хранене, една от тях гласеше: "Ты уху ел?"  

(за Ники - уха е традиционна руска супа - Ял ли си уха?, произнесено, може да се схване като Ты охуел?, което има смисъл на "Откачи ли?", но включва и една анатомична подробност.)

Систър, станахме две неприличници 

плюс е'но 

Отворих първата награда на прозата, защо, Господи, ми причиняваш това любопитство   не трябваше, не трябваше, ух, сега ще кихам цял ден и ще ми вървят киселини с вкус на вестник   Това НЕ Е художествена проза, а нещо като доклад за партийно събрание или монолог на водещ от някоя скатоподобна телевизия. Пфу! Гнъс.

Едит: не било първата, ама все тая.

има ли среща?
има ли някой на срещата?

имах някакви очаквания да ни пуснат по-рано 

Имаше, за час с Пуца!
Наздраве!

Аз се колебах в ранното утро преди няколко дни, когато четох за конгреса на хомеопатите (вярвам, всички вече знаете). От една страна - горките хора, ужас, как да се засмееш. От друга страна - как да не се, звучи като номинация за Дарвинова награда.


Атти, не без елпенска помощ, започнах да научавам най-важните руски изрази. 

Ники  ти най-вероятно рано или късно ще проговориш руски, ама не казвай на никой, че тук сме те учили 

Извинете, но нимоа!  


А вие чувате ли звука на мира?   Щото понякога моите съседи голям мир произвеждат, целият блок го чува.

Бай Иван май е първият литературно описан екутьор (не върви да го нарека воайор, нали, щото не е).

Абе много проблеми има тоз бай Иван, дожаля ми за него...

Да говорим мърсотии. Възпитано говорене на мърсотии, както и умното плещене на глупсоти са изкуство!

Ех, че компанийка са тия червените ездачи - конници без глави. Тия ще спасят мира, само да капичнат експлататорите и готово.

Неотдавна попаднах на спор между трима умни мъже дали да има "световен полицай" и ако да  -то кой да бъде. А отговор отдавна има. Писмен отговор. Бай Иван, пазителят на нощните въздишки! Той ще блююсти по целия свят никоя булка да си не легне с необрана баня! И тогава предвиждам такъв живот!

(Ама може ли от толкова имена на света да наречеш толкова важен герой - Иван)

Недалече от Дълбоки, на брега на един язовир, дали беше на село Люляк или Колена - не помня, има хотел. Непретенциозна кухня, базирана връз шаран и кебапчета, обилни порции, удобни легла, умерени цени, дискретност. Отсядах там по служба. Вечрях сам  - с бира и размисли. Стаите гледат към язовирчето, чуват се кукумявки и изобщо - нега. Седя на терасата и пошляпвам комарите, които ми пречат на вечерната бира. В стаята до мене произвеждат мир. Прозорците отворени, чува се главното, но и подробности. Производство с истински, съветски социалистически размах, са изпреварващи темпове, ако ме разбирате. Прибрах се вътре - пак същото, звуците от средствата за миропроизводство даже леко се усилваха по силата на някакви акустични тайнства на хотела. Пак излязох на терасата. Технологичните шумове бяха спрели -  оказа се, че имат производствено съвещание - отчетоха се резултати, посочиха си силни и слаби страни, не се спестиха и самокритиките, но като цяло беше градивно. Заговориха за съревнование. Аз не издържах и отидох в тоалетната - без нужда, но на тихо. По едно време пак излязох. Нашите челници в труда работеха както никога досега. Явно се бяха условили да дадат продукция с оценка К (на и над световното ниво).

И тогава чух зловещата фраза, произнесена с мекия местен акцент:
"Ох. бий, бий го туй лошото дупи!"
Винаги се сещам за тая пацифистка мъдрост, колчем видя АКМ.

И така - кой войнолюбец би устоял на такваз инвзия, а?

Ники, не мже без руски, момиче, няма как. Няма да разбереш света като цяло и борбата за мир - в частност. Включително и всеки път, когато видиш някъде написана трибуквена дума, която не е МИР. Зевзеците разправят, че само по този надпис Щирлиц разбрал, че си е у дома.