ЕЛП 49 -- Сезонът на дилемите

Имахме един образ на обектите, който незнайно откъде беше докопал цял денк докторски престилки, и работеше с тях. Изцапа, скъса - хвърля и взима нова. Много особено изглеждаше  с тая бяла мантия сред скелета и кофражи. Не знам дали му е било удобно. Разбира се, сдоби се с прякор - Гинеколога.


Във форума става все по-трудно да се пише. Дали форматът се изчерпва чисто технологично, дали  дарвинов подбор остави в него само махленските скандалджийки и троловете, или просто времето е такова - не знам, но все по-малко ми се занимава. Ако не сте вие и зарзаватчиите - едва ли бих писал вече. Аз се хабях до едно време с надеждата, че масата читави хора обикновено само четат, но напоследък се съмнявам дали го правят. Определено се изисква известна степен на мазохизъм.

Тая година от пет опита само веднъж опекох негорчиви патладжани. Аман вече!

Аз заради тази тема пиша. Всичко останало ми е или прекалено глупаво, или прекалено просташко, или пррекалено агресивно, или прекалено досадно, за да учасвам.
Може и в моя ТВ да е проблемът, знам ли. Но истината е, че само в тази тема ми е добре.

Много хубаво си го казал, Куркума! И аз вече все по-рядко си намирам някъде за четене и почти никога някъде за писане. Не ми се четат надхвърляния, самоизтъкване, предизвикани скандали и откровени заяждания. И Светалчо е права, че неспособността на хората да разбират написан текст е потресаваща. Ако някой нов пусне тема, на първи пост още го порязват, че това вече е било коментирано преди десетина години. Доскоро прескачах повечето от навсякаманджамерудиите, но вече са само те и заниманието се обезсмисля. А в бебешките форуми нивото е потресаващо, аз не знам как хора с толкова малко мозък изобщо успяват да пазят равновесие.

Не само пазят равновесие, ами и деца раждат.

Все пак обаче постовете на нормално-списащите са важни и смятам полезни. Най-малкото за да не позволим на вълната от песимизъм, породен от тъпотата, да ни залее. Ама така е - компютърът вече е достъпен за всички

Атти, а синът ми се чуди как успяват едновременно да дъвчат дъвка и да говорят по телефон.

Куркума, ти на свойто си хоби се радваш, мойте пък на Формулата. Събират се тримата - синовете и баща им, аз изпържвам някъде къде 10 кила картофи, купуваме бира - и ела да видиш! Те се кефят на състезанието и на това, че са заедно, а аз на тях - че са пред очите ми и че се кефят.

Ще видите, милимои, като пораснете колкото мен един ден и като децата ви са си хванали пътя и са се отделили от вас, колко приятно е да ги видиш от време на време, особено заедно.

Нещо да се посмеете:
Онзи ден взимаме малкия да го водим на Банкя. В последния момент майка му, забелязвайки жегата навън, вика от балкона: Искаш ли да ти пусна сандалитеее? -Дааа! - За какво са ти сандалите за два дни, го питам. - Не ми трябват. Искам да видя как ще полетят от балкона.

Подсети ме за хубав и стар виц, Све:

Кажете ми, че хубав и стар виц не е тафтология.

Да, прави ми впечатление, че още от много младша възраст такива държат немедлено да се размножат. Ама то не е голям подвиг де, те и едноклетъчните се размножават успешно (извинете, че пак ме избива на микробиология, тя тая тема така си тръгна  ).

Вчера пътувахме и хванахме колосално задръстване. Едни двайсетина километра ги пълзяхме над 5 часа. А вечерта ми се обадиха всички познати, че са ни гледали в централната новинарска емисия на БНТ 1 и да питат добре ли сме и къде сме  Това работи по-добре и от селфи във фейсбук. По време на великото пътуване Дреболинда се беше заела да научи наизуст едно парче и мисля, че успя, а и не само тя, цялото семейство успяхме да го научим, тя го пусна около 19382647 пъти. На връщане, естествено, си го слушахме пак  Поздравявам ви и вас с парчето 

Свечи    Много уважавам младите учени с огромна склонност към опити.

Написах дълъг и отегчителен пост поради що форумът е такъв, какъвто е, но ми се отщя да го публикувам и го изтрих. 

Атти, мога само да се възхитя от 1) Дреболинда, на която и без това съм фен 2) търпението ти.

Куркума, не мисля, че е тавтология, и оксиморон не е.
Нося ви и аз нещо, което на пръв поглед изглежда старо (Fuck the duck until exploded със сигурност сме чели поне веднъж в пъба), но има нови елементи. Поне за мен сладоледът със специфично сервиране в първата картинка  и немският специалитет от четвъртата, да не говорим за канибалската опция в петата, са нови. И на други се смях силно, но да не ви развалям удоволствието. 

МУХА! Представих си сладоледа... сервиран там   Някои наистина са познати, но повечето не помня да съм ги срещала.

Смея ли да нямам търпение с дете като нея, Нике... Все пак оценявам избора й, можеше да реши да учи Гангнам стайл например. Брат й в един момент се опита да се включи в музикалната подборка, но моментално беше контриран: "Аз няма да ти слушам тъпите Графове и Крисковци!"   Това си го представяйте произнесено с гласче на анимационен герой, от онези, дето се състоят само от една глава с големи очи и опашчица.

Ники, миротворческо е, несъмнено, влиянието. 
Трудно ми е да преценя дали ще привлече слу-
чайните, но че не чак добра идея - беше си яс-
но още се пръкваше. Затова и неустикваемо да
не се сподели  Ира да решава 

Дреболинда добре се е справила с избора на
песен, отлично. Има къде-къде по-изпиляващи
ушите и мозъците изпълнения. 

Мда, що ли не се учудвам на предложението
да се забрани Народната топка. Естествено и
логично звучи. Най-добре всички игри да се
забранят, че тук навехнат глезен, там ударе-
но коремче. То се случва независимо от вида
на играта.

Начи да ви питам понеделнишки - защо според вас умни хора четат пасквили като будна ера, силна българия, бултаймс и др подобни интернет издания? Освен че ги четат и им вярват, споделят ги по стените си, цитират ги като аргумент в спорове и пр. Вярно е, че ежедневниците ни (24 часа, труд, сега) не се различават много от тези сайнове и жълтинията избуява отвсякъде, обаче... в будна ера пише отявлени глупости и лъжи, и в същото време хората им вярват. В потрес съм! Пак казвам за умни и мислещи хора говоря.

Ване, де да бяха една или две причините.
Пресищане - като да имаш изобилие от не-
ща за ядене, насищаш се и за да ти бъде
вкусно - трябва нещо по-пикантно (буквал-
но и преносно).
Имах преди време една теза, че човешка-
та умност е константа за човечеството и
с нарастването на населението на глава
се пада все по-малко. За разлика от глу-
постта, която, знаем, че Айнщайн е спо-
менал сред нещата безгранични (вероят-
но единственото нещо ).
Мързелът, казват клиширано, че е двига-
тел на прогреса, но забравят да споменат,
че става дума за мързела физически. Умст-
веният (както показва онова явление) е
точно обратното - за да вникваш в нови-
ните и писанините се иска да не те мър-
зи, ама никак.
И още, и още ...

Ване, все едно на китайски ми говориш - изобщо непонятни неща. И това за бул-незнамсикво, и това за стените. Само ще отбележа, че в-к Сега се различава доста от Труд и 24 часа. Най-малкото заради Димитри Иванов. И е горе-долу единственото, което прилича на вестник - със статии, анализи, външна политика и т.н. И може би единственият (освен Капитал), в който няма да срещнеш име на фолкпевица. Не че и той е кой знае каква журналистика, но поне я има на някои страници.

На вестници не вярвам отдавна. Откакто видях снимка на нашата къща и под нея текст, че била на еди-кой-си министър.
А и вече не чета вестници. Мъжът ми чете "Сега" точно по горните причини (и той беше журналист в началото на трудовата си дейност, но се отказа от професията). Аз чета само в сряда страницата на Димитри Иванов (не мога да му устоя на този човек и това си е. Купувала съм книги, само защото той е написал предговора към тях.) Понякога Бойко Ламбовски и Калин Донков, но не съм влюбена.
Между другото, какво се сетих: На времето съм си давала последните пари за списание Театър, защото в него пишеше проф. Вучков. Да, същият този, Смахнатия професор. Беше забележителен театрален критик, пишеше много интересно и нестандартно за ония времена. И много вещо.
Какво прави времето с човека, уму непостижимо!

Ване, спрях да се питам защо умни хора правят това или онова. Щом не намирам отговор на въпроса защо умни хора избират простаци и тъпанари да ги управляват, отказах се да търся въобще отговор на такива въпроси...

Музикалните вкусове на децата понякога ме учудват. Общо взето винаги съм харесвала музиката, която слушат моите, но си спомням един период, в който слушаха "Хаус ъф пейн"(дано не се изложа с изписването) и гледах да избягам от къщи, че имах чувството, че колят някакви нещастни прасета, които квичат от ужас, горките. И макар че харесвам Депеш мод, бяха ми пробили дупка в главата. Но слава тебе, господи, никога не пожелаха да слушат чалга, дори и на майтап. Господ ме опази от това наказание. Но ги бях предупредила, че ако слушат, ще ги обичам по-малко.
Никога няма да забравя как във фризьорския салон едно сладко малко ангелче на около 5-6 години, облечено като кукличка, красиво като феичка, беше подканено от майка си (тя накичена с фолио за изрусяване на кичури) "хайде, майче, изпей една песничка, да чуят как хубаво пееш!"
И момиченцето отвори устенца и запя с чисто звънливо гласче "тез големи домати как ги мама разклати и т.н." Аз отначало не вдянах, щото нямам бекграунд, обаче после, като разбрах за какво става дума...Не, още нямам думи.

 

Представих си го, жалко, че не мога да го нарисувам. Нещо подобно, но милионтона пъти по-сладурчесто.

Ване, вероятно не е много хубаво, или разумно, или дори правилно от моя страна, но аз си развалям мнението за хора, които правят подобни неща, т.е., спирам да ги смятам за будни и мислещи и ми минават в графа класически овцИ.

Свечи, има типаж, който изпитва някакво странно удоволствие да учи фъфлещи устички да произвеждат текстове, ярко контрастиращи с възрастта и вида им. Дали ще е татко, гордо учещ тригодишното да псува, или мама, учеща на такива песнички.

Умен човек е разтегливо понятие. Споменатото от теб явление не е незакономерно, и се случва именно при никак не неграмотни хора. Ето как:

И те така. Трите кита, които крепят глупостта на полуумните.

Как да пропъдим китовете ли?

Бих възкликнал като великия романтик Юго, но бих добавил и малко Макаренко:
- Светлина и просвещение!

И повечко бачкане.

Забелязвам, че остарявам, айде да кажем - зазрявам. Звуча все по-нравоучително и досадно.