ЕЛП 49 -- Сезонът на дилемите

Добро утро!

Днес сутринта вместо европейско-мюсюлмански, прочетох ЕЛЕПЕЙСКО-мюсюлмански и се зачудих защо пишат в оффнюз за ЕЛП (за нас). Добре съм!

Аз пък се чудя що не пишат, ами с какви ли не глупости се занимават. Ама тяхна си работа, толкова и разбират 

Розе  настръхнах! Най-лошото е, че с камери или без, няма наказания за такива 

Направо знам -- под черупката си голяма, най-вече в главата, и изобщо не ми спори. 

Розе, тоя те е свалял, тъй да знаеш. Дишай.  Не мисля, че има оправия за малоумието, със или без камери.

Да подсетя нашия милорд, че има да споделя
още едни миротворчески мисли. 

Виждам, че заформяме юбилей скоро, не, да? Почвайте отсега да мислите подобаващо заглавие. 

Кица ме учи на стихчета за есента.

Изобщо не ме е свалял, ама не ми се говори просто, че още съм в шок.
Мъжът ми го подгони с надеждата, че горният светофар ще го задържи, ама нъц. Не го задържа и онзи отпраши със същата мръсна газ.

Само да ви информирам за едно нововъведение от света на компютрите - Mac вече поддържа и Windows

За нововъведението  

И аз като Розето със сутрешни, пътни перипетии.
Ако можех да стигна изверга, нямаше да се под-
воумя да му извъртя два шамара, без размисъл за
последствията.    

А за юбилейната предлагам за изненадаме света
и себе си, кръщавайки я ... юбилейна 
Заигравка в стил "кен лий" може да е u b lay.
Но това ми се види архи-тъпо и неустисквано за
споделяне 

  понеже тази се оказа миротворческа, следващата може да е умиротворителна, нели?

куркума, по същата тема, преди време чух мнение "не приемам да има униформа, защото дъщеря ми е красива, а тази униформа ще я загрози" та какво да кажа

 

 

Все ми е тая за униформите. Децата могат да снобареят и с джаджи, не само с дрехи, та ефектът от уравняване май се губи. Виж, чувството за принадлежност е готино.

Тези дни се тъпча, буквално, с Лукяненко. Приятно се изненадвам -- тъкмо с мрачно подозрение реших, че е почнал да пише само за пари, и се оказа, че независимо от мотивите, пише адски интересно. Значи не пише само за пари, заключих аз. 

Натъкнах се на интересна тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=872289.0;topicrefid=20

Засега ще се въздържа от коментари, че да не давам тон 

Няма да я чета темата, защото съм благ и добър.

 
А благ и добър съм, защото започна световната купа по ръгби. В следващите 40 дена ще се занимавам с това, копане и сеитба на спанак - съгласете се, чудесни неща нали. Някоя туршия ще наложа, и толкоз.

Завидете на баща ми - през 1960 бил сред пионерите на ръгби -спорта в града ни. Преди малко ми звънна, че се е подредил да гледа, радостен сякаш е на ония години.

Два готини лафа за ръгби:

Когато в Англия има футболен или ръгби мач, хотелите винаги са пълни. Третокласните - ако мачът е футболен, и първокласните - ако е ръгби.

Ръгби е грубиянски спорт за джентълмени, а футболът е джентълменски спорт за грубияни.

ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ - ТВ+.

Розе, Ло, ужасни случки, ужасни!  


Юбилея не го ли заформяме на Пуцинден, когато е учреден пъбът?

Ло, u b lay ми прозвуча повлияно от миротворческия наклон на темата и като такова, неоправдано би дало надежди на случайни минувачи, non?  
"За" принадлежност, "против" униформи. Не може ли, компромисно, с елемент - само блейзърче.

За народната топка и аз едва устисквам да се изкажа, защото не ми се отделя време за такъв тип прение. Но явно има нещо в нея, което бурно вълнува сърцето и разединява народа.  

Петдесета тема наближава, юбилейна бройка, затуй. You be lay, lay! 

Аз, да си призная, на темата народнотопкена изригнах в смях. Онзи ден във фейса ми вдигна кръвното мнението на някакъв професор (дали пък не е министъра на образованието, ен знам), че трябвало всички точни науки да отпаднат и то още в основното училище. Ей, лошо ми стана, ей! Щото има родители, които биха приветствали такова решение. Да се учело само безопасност на пътя, сексуална култура ("някой трябва да научи децата как да намерят правилен партньор" и това очевидно не могат да са родителите) и Ексел, за да може човек като порасне да си праи бюджет на парите. А, и чужди езици, разбира се. па се ядосах!

Имах един съученик-ръгбист, Бен. Много странни форми имаше: тесни рамене, общо взето тесен гръден кош и супермощни крайници. Това видяно през дрехите, де, не че нещо. А иначе много чувствително момче -- пишеше стихотворения за една друга съученичка, и то хубави стихотворения.

И аз полюбопитствах за народната топка. Учудих се колко злост може да се изсипе по такава тема - че и обиди, и подигравки. Винаги ме учудва това, че сме хора на крайностите - сякаш по средата няма нищо. Ако не е народна топка, трябва да е таблет. Другото, което често ме учудва е, че хората не се разбират. В буквалния смисъл - едните не разбират какво казват другите.

Народната топка беше играта, която играехме, ако не сме измислили нещо по-интересно. Нямам особено отношение към нея - нито я мразех, нито ми е била любима. Спрях да играя в някаква началнопубертетна възраст, защото като хващам топката (а ударите наистина си бяха нарочно силни, такава е играта) и като се случи да ме удари по още несъществуващите гърди, болката беше неописуемо силна.
Спомням си, че имаше злобни удари и тогава - беше някакъв легален начин да си отмъстиш за нещо.
На асфалт да паднеш е гадно. Звучи носталгично "ожулил си коленцата", обаче много боли. Аз преди месец се изпльосках, паднах с едната ръка простряна напред, т.е. цялата вътрешна част от лакътя барабар с дланта ми се надра от ситните камъченца, съставляващи асфалта. Два дни ме боля адски, хем не съм дете. После още три-четири - поносимо. След това раната (колкото филия хляб) се покри с кора и после беше гадното, като започна да се бели тази кора. Припомних си как пари издрасканата длан - позабравено усещане от детството. Помислих си, че ако някое от моите беше паднало така, сигурно щеше да има рев до вкъщи и кой знае колко утехи щяха да са нужни, за да се успокои.
Та, да си призная, и аз като Куркума винаги съм се ядосвала (да не кажа псувала на ум) на тези груби настилки в уч. двор и на забитите в асфалт катерушки и пързалки. И страшно се радвам сега на мекичката настилка по детските площадки. Крайно време е да се помисли и за училищните дворове.

За униформите - много се гордеех с униформата на нашето училище. Моряшка - зимно време тъмносиня плисирана пола и галанка с бяла моряшка яка (галанка е горната част на моряшкото облекло), а лятно време - бяла плисирана пола и бяла галанка със синя яка. И разбира се, моряшка барета с веещи се лентички. Красота. (Знаете колко красиво стоят плисираните поли на стройни момичешки крака.)
Униформата е била винаги една и съща от създаването на училището до закриването му. (Сега е музей в центъра на Варна.)
Униформата на училището на Госпожица Прекрасна е близо до дефиницията за грозно. Никой не я носи, само гимназистките ползват единствено късите полички от целия комплект.
Сума ти пари се дадоха в първи клас за пет ризи, не знам колко поли, елечета и др. добавки и после заминаха в боклука. Вече даже не я купуват.

Аз мисля, че ако ти дава удобство и хубаво чувство униформата, не е за пренебрегване.