ЕЛП 49 -- Сезонът на дилемите

Бе то и хуморът не върши работа, да ти кажа. Историята (в мое лице  ) познава един такъв хуморист - смях, смях... и после пак смяяяях... 

Ники, нежните погледи са до време, чувството за хумор - доживот! *

Дълбоко впечатлена съм от пацифисткия уклон на уикенда, но то
тогава му е времето  

А за систъра каквото и да се каже (положително) - все ще е вярно
и все ще е малко  

* По това има много какво да се каже, само дето времето не стига.

Тежко ти е, колега, тежко. За чувството за хумор принципно не мога да се изказвам, според мен е важно да се смеете на еднакви неща. Че кви хумористи съм срещала... 


Плюс ено. Ще добавя само, че хуморът сметки не плаща. Тъй, де, то не е само шеги и закачки тоя живот. Тъй, помогнах страшно, успех! 

От друга страна, Пуц, ако така или инак има затруднения със сметките - по-добре е да не е с някой съвсем прокиснал сериозник.

Аз викам да им устроиш, Ники, една надпревара. 100 метра гладко бягане. Хващане на малка топка. Преход из пресечна местност (сезонът е повече от подходящ). После симулирай електро, мебелна и водопроводна повреда. Виж кой как ще се отзове, за колко време и с какъв успех. За електроповреда избери бойлерна такава - у мнозина бойлерите предизвикват страх и ужас, та тъкмо и по смелост ще ги прецениш.

Виж кой как се храни. Храненето описва мъжа повече от всичко друго. Подход, вкусове, темпо, отношение към храната. Показателни са отговорите на ей-такива въпроси: мрънка ли, ако е гладен; яде ли всичко или само "пържени картофки"; дали пробира и капризничи; дали е лаком или изтънчен, яде ли много или само пощи чиниите. Умее ли да готви, и как се справя в кухнята изобщо - с грънци, мивки и уреди.

Една позната казва, че човек - както се храни, така се и бори за мир. На масата ще ги познаете.

Милорд, с много мъдри сте заобиколен  Дано да е все така.
Това за храненето и миротворчеството (май не само това) има с
какво да замисли. Тема за следобеда. Дълбока тема 

За хумора ... Познавайки Ники, не допускам под чувство за хумор
тя да разбира онази веселост, която да граничи с палячовщина.
(Евентуално да е смешник с прокъсани джобове). Пак така, хипо-
тетично, ако са на една вълна в хумора, това си е предпоставка
за на една вълна и при тъжните неща. Ако не еднакво, то поне
близко, много близко чувстване на света от двете му страни. Та-
ка си мисля. Да, и да напомня просто, че пъбът се пръкна съвсем
на този принцип - от смешка на смешка, от ирония на сарказъм ...

Е, пъбът не е много приложим пример. В него не се занимаваме с миротворчество, все пак, Ло.
Имам вид помежду си. Поне доколкото знам, де.

Абе както и да е, искам да кажа, че има ли борба за мир - тя променя нещата неузнаваемо.

Но казвам това за уточнение, а за останалото - си абсолютно права и кристално ясна. Палячовците рядко са истински забавни. Пройдохите никога не са весели. Човек, който умее да се смее, може да разбере какво е тъга.

Една друга позната споделяше друг свой подход при избора, или по-точно - при осъзнаването му. ще гои споделя само ако Ники настои да го узнае.

Счупи ми се видеото, VHS видео плейър, по-точно казано. Никаква беда не е , но съм си свикнал с него и имам лек сантимент. Освен съм си записвал нужни някои неща на касети, които няма откъде да намеря в друг формат. Та трябва да платя да ми ги прехвърлят. Абе това да ми е дертът!

А, ето под това се подписвам с три ръце и пет крака!
И веднага се оплаквам - Ваньов ядеше само пилешки пържоли и пържени картофи. Сега яде всичко и държи да е вкусно. това АЗ САМА си го причиних. Налага ми се да готвя, има изисквания, треа да му е освен вкуно и красиво. Добре че е относително самостоятелн и пак като си е в нас ме чака да се прибера/ да свърша работа/ да го ритна по пищяла, за да яде. Ако не се случи в 6 часа почва да реве "Гладен съм" и да ми къса нервите, щот не е обядва. За протокола: хладилникът ни никога не е празен.
АЗ СИ ГО НАПРАВИХ ТОВА!

Атти, близо до моята възраст са, много им е рано за трибестан. 

Свечиии  Аз мисля, че всички знаят, защото под картинката вляво си пише кой е.
Да, прав е приятелят на сина ти, и моите наблюдения са такива.


Атти, доразвий (ако желаеш) за неразбралите. 

Много вярно, Пуц, много вярно.


Не съм съгласна. БП* беше отвратителен, когато е гладен, ядеше като вбесяващ капризен десетгодишен, и проявяваше неразбираем за мен афинитет към неща без всякаква здравна и хранителна стойност. Всичко това нямаше нищо общо с миротворчеството му, бих казала, дори - напълно противоположно. 

Но пък имаше общо с характера, тъй че по храненето (или по-скоро, по проявите, свързани с храненето) може да се съди за характер.

Добре ме познаваш, Ло. 

Мдаа.

Сподели, Куркума, за другата позната.

Ване, съчувств. Най тежи това, което си си причинил сам. 

Борбата за мир, де да знам доколко е по-различна от това
да се сбират хора с все същия слоган "и в радост, и-в-как-
во-беше-там-не помня" ...  Направих няколко паралела,
но май е неправилно, извинявам се, защото са силно субек-
тивни 
Много, ама много съм любознателна по другия подход, Ники
не вярвам да възрази, ако е споделен.

То е тъжна история, Нике, въпреки големия смях. Та така - страхотно чувство за хумор, общи интереси, внимание, разбиране, доизговаряне на започнатата от другия фраза и като се стигна до мироопазващи мисии... се оказа, че трябва да си сложа очилата  понеже нямам навик да си нося микроскоп на първа среща

Вие сте виновни никога повече да не възприема еднозначно израза "борба за мир" 

  Ох, Атти, съболезнования!

Някои хора се борят за мир, а други с бюрократичния садизъм. 

Феерично се случи докрайживотното белязване на  
мироопазването по пъбски, с все сини каски и ми-
ротворци.   Май и микроскопът натам се е за-
силил  
И сега да ви кажа. Срещайте се. Защото аз систъ-
ра го разчетох в смешната част и без пояснения.
Ама това е, щото ѝ "чух" интонацията  

Аз много харесах пъбския паралел, намирам го точен, като се абстрахираме от борбата за мир, естествено.

Ване, с това преборване няма, дори и да ти изкажем съчувствие.   

О, Атти! 

Права си, Ники, то си пише, ма кой да види

Репортаж от училищния двор:

За пръв път от толкова години - различно начало на учебната година.
Друг път отрано ни "подгряваха"- весели детски песнички огласят квартала и към края зазвучава "Един неразделен клас". След това звънлив женски глас приветстваше дошлите и се започваше с детските гласчета нататък.
Този път - тишина, даже решихме с ММ, че по-късно ще започне тържеството.
Засъбираха се родители и дечица, накипренки, с цветенца в ръцете (повечето скромничко - по една хризантема или слънчоглед). И по едно време някакв поп извиси глас и заизвива някакви попски речитативи от онези, дето само по една дума от време на време ти е позната...Дълго "чете", чак загубихме интерес и се захванахме с работата си. След него служебен мъжки глас измрънка някакви неща, личеше си колко му е досадно, ама "отби" номера. Свърши "тържеството" и се разшаваха хората, първолаците влязоха вътре, спечени и развълнувани, а изпращачите и големите ученици туткаси запълниха околните магазинчета и двете книжарници...
Толкоз.
Това ли беше, попита ММ? - Няма музика, няма веселба...
Това беше, казвам. - Явно се е сменило ръкводството на училището. Или "концепцията" за първия учебен ден, не знам.
Но попският глас още звучи в ушите ми. И ми развали радостното усещане, което винаги имам на този ден.
Някак имам чувството, че едно и също каканижат и по сватби, и по погребения. И сега ми звучеше по същия начин - навява ми тъга това попско участие...

Дано не съм обидила някой вярващ. Нямам нищо против вярата и религията. Но съм се нагледала (и наслушала) на попове, които са толкоз далеч от духовното, че някак намразих съсловието им. Някакси ми се иска да не са точно те посредникът между нас и Господ, не чувствам нужда от поп по отношение на вярата си.

Преди в двора на нашата църква имаше детски кът - люлки, катерушки, къщичка нависоко, индиански вигвам, пясъчник. Пергола с рози и пейки - майките седяха там и си приказваха техни си майчински работи, дечицата си играеха спокойно - отвсякъде има ограда, няма къде отидат, няма кучета да минират пясъчника, наоколо зелено, цветенца, сянка от огромни дървета. Чешмичка има, ако се яви нужда да се измият нечии ръчички или да се пийне вода. А бе красота и спокойствие. По неписано правило - деца до 5 години водеха там. Аз там отгледах Госпойца Прекрасна докато я приемат на детска градина на 3 г. и 7 месеца.
После решиха да ремонтират църквата, разрушиха детския кът и след ремонта не го възстановиха. Не иска църквата децата и майките, не разбрах защо.
В единия край на бившия детски кът отците си спретнаха едно хубаво барбекю и лятно време, като заключат дворните врати, че като се съберат "колеги", такива апетитни миризми се носят оттам, че по-бедните миряни с право завиждат. Есенно време си пекат чушки.

Откъде тръгнах, къде стигнах...
Ама вие сте ми свикнали.

На всички ученици, родителите и учителите им, пожелавам лека и приятна учебна година. И, ако може, по-малко стрес.

Честит първи учебен ден на всички хлапета!

"Борба за мир" и "мироопазване" вече никога няма да значат същото, мда. 

Колега, не съм Атти, ама да река, че всичките тия, плюс гледаш да е тъмно заради движението на веждите, нали.