ЕЛП 49 -- Сезонът на дилемите

е празникът на феновете на МВ. May the fourth  be with you! Като какво ви звучи?  

книжките, превеждани от Владимир Молев и Марина Бенева (и други) вършат ли ти работа като отправна точка за термини? Или трябва да е подравнено по превода на филмите? Или по нищо?

Беше преди мноого години - аз дори не бях тръгнал още на училище, или да бях най-много втори клас. Наехме - баща, майка, две деца -  някаква вила над Златни пясъци и отдъхваме. Вила е малко фукливо казано - мъничка къщичка с няколко дълги реда лозе, външна баня, с дъсчен нужник и няколко криви барачки, сковани с дъски, отпорени сякаш от ковчега на Ной. Ама това са подробности. Ние, селяните - хем на Златните -  на море!

В мъничко бунгало досами вилата се бяха настанили майка и син от Асеновград: хлапето на около 6, майката съвсем младичка. Контактни, тихички, скучаещи - и майката бързо се сближи с моята, споделяха си разни домакински хитрини и даже майка им обеща да им проводи резервен маркуч за мръсната вода за Перлата, щото техният се спукал, а такваз техника нямало никъде даже и в самото Филибе. А пък ние в склада за електроуреди имахме връзки и те така.

А морето и тогава си беше като сега - пълно с ешериции, а в столовете и ресторантите никак не се вглъбяваха в миенето, та хлапето на асеновградчанката имаше от какво да се нагълта и натрови, щото да осигури на майка си една напълно безсънна нощ - дрискане, охкане, повръщане, после пак всичко, но в обратен ред...

На сутринта капналата за сън майка споделяше несгодите си с моята, и през фраза - през две повтаряше:

- Ами то така е, аз като нямам лихен...

А в нашия край лихен е дума непозната  за всички. За всички... но с някои изключения - майка ми парче фармацевт, и по някакви незамръкналите си спомени от латинския установи, че лихен (lichen) всъщност означавало лишей, и че недоспалата всъщност съжалява, че няма лишей. Предположи, разгорещена вече, че от някой вид лишеи се приготвя отвара, която се дава при стомашни несгоди. И реши да помогне - като попита в някаква варненска оптика... По комунизма - не знам защо - дрогите от билки се продаваха в оптиките.

Как се търси с кола оптиката във Варна в жегата...  както и да е. Местната знахарка за беля се оказа много кисела, и на настояванията на майка ми за чудотворния лишей отговаряше късо и зло. Стана една караница - не е за разправяне, но важното е, че лишей нямаше.

С напредването на деня нервите на майка ми почнаха да не издържат. По едно време реши, че трябва да се обади по телефона на една комшийка, че да иде вкъщи, да намери учебника "Фармакогнозия", и оттам да й чете за лишеите... По ония времена "да се обадиш по телефона от морето" си беше сложна и пресложна опрецаия - то пощи, то опашки, то кабинки, то поръчки, и добре, че баща ми заяви, че това са пълни глупости, та не утрепахме следобедния плаж във висене пред пощата.

Вечерта майка ми реши да попита за подробности асеновградчанката, и цялата проста истина лъсна като тиган на месечина. Женицата нямала леген!, прост леген... Тя също беше безкрайно удивена да разбере, че ние наричаме лихените така особено. Абе голям смях падна.

Какви ли не глупости човек върши, като се вземе за много умен.