Не знам имам ли право да публикувам това,ако нямам или мястото и не е за тук я преместете или заключете. Имам трима братя и една сестра. Родителите ми са искали братята и сестра ми, но по някаква причина не искаха мен и непрекъснато ми го натякваха. Всъщност смятаха, че ще е най-добре ако умра-така нямало да ги притеснявам повече. Нямам представа защо не ме обичаха. Аз бях добро момче. Обичах ги. Исках и те да ме обичат. Мисля, че престанаха да ме обичат, след като започнах да си подмокрям леглото нощем. Майка ми полудяваше, започваше да пищи, и да ме бие. Баща ми чуваше писъците й и пристигаше, за да добави към унижението ми и ритниците си. Когато ме биеха, аз се изпълвах със страх, защото съм само едно малко момче. Бях толкова изплашен, че започнах да подмокрям леглото си всяка нощ. Родителите ми се ядосваха толкова много, че ме заключваха в малка стая без никаква храна. Огладнях толкова много, че ми се зави свят и се препъвах, ако се опитвах да ходя. Бях толкова жаден, че езикът ми се изду и стана твърде голям за устата ми. Имах чувство, че се задушавам. Устните ми се напукаха. Мислех си, че ще умра. В стаичката имаше само тоалетна, обаче те бяха спрели водата и в нея. Но бяха забравили, че в самата тоалетна има малко вода. Затова започнах да пия тази вода и така останах жив.
Веднъж опрях ухо до вратата, за да се опитам да чуя какво става. Чух тих шум и разбрах, че майка ми подслушваше от другата страна. И тогава притихнах, защото се уплаших. Много. Когато тя не чум никакъв шум отвътре, чух я да казва на баща ми, че според нея вече съм мъртъв, така че когато се стъмни, могат да ме изнесат на пътя за Медина и да ме погребат в пустинята. Никой нямало да разбере и никой нямало да ме търси. Мисля, че към този момент вече бях едно забравено дете.
Но аз отказах да умра, въпреки че към мен се отнасяха толкова зле и въпреки че се страхувах от тъмното. Започнах тихичко да плача и да се моля да ме освободят от тази стая. Чувах как братята ми играеха и се веселяха, но не им беше позволено да говорят с мен.
Исках да ходя на училище, защото и братята ми ходеха там, и знаех, че се забавляват с приятелите си. Родителите ми позволяваха на братята ми да ходят на училище, но за мен казваха, че съм твърде глупав.
Веднъж се разболях и станах толкова горещ, че майка ми каза, че имам много висока температура. Родителите ми се разсмяха на глас и си спомням, че баща ми каза, че това току-виж ме убило. Но когато и тогава отказах да умра, те ми се ядосаха още повече. И тогава започнаха да загряват вода в голяма тенджера. Когато водата завря, баща ми ме хвана здраво, а майка ми изля врялата вода върху тялото ми. Започнах да пищя, защото много болеше. Пищях също, зашото си мислех, че наистина ще ума, а аз не исках да умирам. Исках да живея!
По-късно научих, че писъците ми били чути от добър съсед, който веднага разбрал, че в къщата ни измъчват дете.Този съсед се обадил на полицията и съобщил, че съседите му убиват едно от децата си. Човекът бил силно притеснен и поискал помощ.
И тогава се появиха едни добри хора, които ме взеха. Бяха шокирани, когато зърнаха тялото ми. Погледнаха ме с големите си очи и казаха, че съм станал само кожа и кости и че съм лошо изгорен.
Не знам какво ще се случи с мен сега, но все още съм уплашен. Не знам какво ще стане и с родителите ми. Много съм тъжен. Само ако можеха да ме обичат и искат, щях да съм много по-добре. Щях да спя на пода, за да не мокря леглото. Сега можех да съм у дома и да живея с братята и сестра ми, ако не се бях подмокрял.
Прочетох го в ''Лична Драма" И съм наясно,че повечето неща са измислени,най-вероятно и тази история е такава.Но дали наистина има толкова безчувствени родители.
Виж целия пост
Веднъж опрях ухо до вратата, за да се опитам да чуя какво става. Чух тих шум и разбрах, че майка ми подслушваше от другата страна. И тогава притихнах, защото се уплаших. Много. Когато тя не чум никакъв шум отвътре, чух я да казва на баща ми, че според нея вече съм мъртъв, така че когато се стъмни, могат да ме изнесат на пътя за Медина и да ме погребат в пустинята. Никой нямало да разбере и никой нямало да ме търси. Мисля, че към този момент вече бях едно забравено дете.
Но аз отказах да умра, въпреки че към мен се отнасяха толкова зле и въпреки че се страхувах от тъмното. Започнах тихичко да плача и да се моля да ме освободят от тази стая. Чувах как братята ми играеха и се веселяха, но не им беше позволено да говорят с мен.
Исках да ходя на училище, защото и братята ми ходеха там, и знаех, че се забавляват с приятелите си. Родителите ми позволяваха на братята ми да ходят на училище, но за мен казваха, че съм твърде глупав.
Веднъж се разболях и станах толкова горещ, че майка ми каза, че имам много висока температура. Родителите ми се разсмяха на глас и си спомням, че баща ми каза, че това току-виж ме убило. Но когато и тогава отказах да умра, те ми се ядосаха още повече. И тогава започнаха да загряват вода в голяма тенджера. Когато водата завря, баща ми ме хвана здраво, а майка ми изля врялата вода върху тялото ми. Започнах да пищя, защото много болеше. Пищях също, зашото си мислех, че наистина ще ума, а аз не исках да умирам. Исках да живея!
По-късно научих, че писъците ми били чути от добър съсед, който веднага разбрал, че в къщата ни измъчват дете.Този съсед се обадил на полицията и съобщил, че съседите му убиват едно от децата си. Човекът бил силно притеснен и поискал помощ.
И тогава се появиха едни добри хора, които ме взеха. Бяха шокирани, когато зърнаха тялото ми. Погледнаха ме с големите си очи и казаха, че съм станал само кожа и кости и че съм лошо изгорен.
Не знам какво ще се случи с мен сега, но все още съм уплашен. Не знам какво ще стане и с родителите ми. Много съм тъжен. Само ако можеха да ме обичат и искат, щях да съм много по-добре. Щях да спя на пода, за да не мокря леглото. Сега можех да съм у дома и да живея с братята и сестра ми, ако не се бях подмокрял.
Прочетох го в ''Лична Драма" И съм наясно,че повечето неща са измислени,най-вероятно и тази история е такава.Но дали наистина има толкова безчувствени родители.
Това е ужасно.Не е ли подсъдимо? 
