С какво ви дразнят свекървите?- 48

Нелс, по принцип писах, не визирах теб...Моята защитна реакция-нямам такава.От нетърпимост, усещането ми към тях прерасна в....крайна непоносимост...дори повече. Тя прекали!


Не знам, хора. След данданията помежду ни, два-три пъти е ходил-сам.Какво са говорили-не зная. Със сигурност му е набивала канчето, но неговата реакция и позиция ми е неизвестна. Аз твърдо заявих моята.Не желая детето ми да бъде тормозено и докато няма промяна в отношението, то няма място при нея.Срещи- в мое или в присъствието на бащата, у нас по възможност. Не ми е приятно да дъвчат името ми, да ме обиждат пред детето и да го настройват срещу мен. Не ми е приятно да му вменяват задължения и чувство на вина, да го манипулират долно. Не е редно и не съм съгласна!

Аз знам,че не визираше мен,просто споделих как аз се справям за момента,не винаги помага разбира се.Тук и аз мисля,че много от решенията са в ръцете на бащата да застане до теб в решенията и заедно като семейство да изкажете мнение и заемете позиция.

Кол, тиган или сопа нямате ли за такива свекърви?

И за толкова години не намерихте ли начин да се изнесете. Най-малкото ми е странно каква е тая любов, при която мъжа гледа на какво подлагат жена му и се прави на разсеян.
Понякога си мисля, че в очите на някои хора свекървата е много гадна, ама по-гадно от нея е да се бръкнат за собствен дом.

Не  се сдържах да пиша.
Обикновено в началото мъжете не искат отделно,лесно е  да продължат без промяна. Докато жената е заета с децата да ги отгледа поне малко,той  има две жени да го обслужват.После  се усещат ,но е късно,вложили са вече в този дом,пък и моят точно каза,че  не е сигурен в мен. Нищо че правех почти всичко и грижа за всичко имах,той  прави сметка да продължи същото- да бъде обгрижен и да не се занимава много. Е нещо там поддръжка ,организация външна,големите разходи- дърва ,обзавеждане,донякъде  това. Колко да са големи?
После неусетно минал 40  и пак не иска промяна.
Сега на 40 почват семейство,но в наше време си беше дърт човек вече. Общоприети правила. И нежелание  за промяна ,все пак жената е за това да слуша мъжа.
По  тази причина аз,защото отдавна съм сама,не се меся. Но  понякога си мисля,че не е лошо добронамерено да се обсъждат неща с младите и за младите. Те  да си вземат решението ,но да споделят . Може да е от полза.Но  като знам,че  всеки си прави опита сам ,не от съвети и думи ми минава желанието ,нека си трошат главите сами,не с моя помощ.Иначе освен съвет от възрастен  и опитен ,този възрастен се чувства още в играта,част от тях-докато не изкукурига съвсем и ми е  все едно дори дали е жив.
Но  това само при добронамереност,не тези,дето си правят нарочно напук и искат да контролират.
Защото последните са фактор,дето е определил и  страхливия  съпруг да не желае  отделно.До  продължи други да вземат решения. Да  си кюта  както е било.

това е от двете страни,много пъти  разсъждавам как някой  върви напук на децата си ,особено за внуците.Но  въпрос на вкус ,каазло кучето и си облизало....

miss july,къде да се изнасяме?Къща голяма на 2 етажа,наша плюс това,а тя сама ,свекъра почина отдавна.Да я изхвърля ли,да вероятно трябваше,ама не съм такава.Колкото до мъжа ми евала му правя,той нито веднъж не застана на нейна страна,дори и когато аз от яд не бях права ,винаги е бил зад гърба ми.И непрекъснато се караше с нея заради мен.Нямам право да я гоня на улицата независимо каква е,майка му е.Била съм млада плакала съм,сега пораснах смея и се.Пак ме дразни,ама е по различно,мисля че аз повече я дразня като не ми пука.

Ами чудесно, че живеете в голяма къща. Тогава защо всеки не си знае етажа, а свекърва ти редовно те е разревавала и тормозила. Мъжа ти хубаво те защитава, ама щеше да е хубаво и да беше обяснил на майка си къде е нейния етаж. Така всеки щеше да си знае мястото и нямаше да се стига до такива сблъсъци. Мисля, че това е най-безболезния вариант за всички. Очевидно това, че мъжа ти те защитава, не е достатъчно след като години наред се чувстваш тормозена. Явно бабето въобще не изпитва респект от сина си и хич не й пука какво й дрънка той.

Какъв респект,все пак това е нейното дете.И аз нямам респект от дъщерите си.Уважение да ,това би било хубаво да изпитва,ама явно не го уважава.Иначе сме двама в това,явно аз съм по чувствителната обаче.И както писах била съм и по млада,сега е различно.Тук не е мястото мисля,да обяснявам за етажите ,те не са отделни,единия е само със спални,на др.са останалите помещения.А и не сме тук за да спорим и да се виним кой какви грешки е направил,а за да си помагаме и споделяме всеки има опит в различни неща.

nelss , разбирам те напълно , аз съм в доста подобно ситуация. Дойдох тук , като знаех че къщата е на мъжа , а техните има къде и ще се изнесът , като си оправят. Само че нещо не си дават много зор и започвам да губя търпение, за жалост аз все още не мога да приемам нещата на шега,а свекърва ми е доста лицемерна жена, както се прави на много мила и усложлива не знаеш какво мисли всъщност.Аз съм на мнение , че една къща две домакини не може да има и едва ли ще издържа това дълго.

Много жалко за липсата на респект в семейството ви .
То темата не е да се виним, ама само да мрънкаме от ситуация, в която и ние имаме голяма вина, за мен е бягане от отговорност. Тук доста момичета се оплакват от свекървите си, ама удобно са се настанили в домовете им и не искат да се отделят. Аз това не го разбирам. Може да се оплакваш от ситуация, която не може да промениш, а не да мрънкаш за нещо, което е твой личен избор (говоря по принцип).
Къщата не може ли архитектурно да се обособи така, че тази жена да няма досег до домакинството ви.

Sunyygirl, а мъжа ти защо не ги подкани да си спазят уговорката, особено ако къщата е негова /и то надявам се не само на документи/ ?

Няма проблем,аз не съм се обидила ,всеки изказва мнение.Miss JULY,за мрънкането си права,нещата трябва да се вземат в ръце и младото семейство да си е отделно домакинство,по добре в отделно жилище,ама това не винаги е възможно.Sunyygirl,знам неприятно е,но тук и аз мисля че мъжа ти е този,който трябва да заеме позиция и ясно да каже какво иска.Ако те не се изнесат,трябва да мислите за други варианти за да живеете сами.И пак всичко опира до комуникацията,разговори и бъдете единни най-важното.

Моята свекърва живее при нас години наред. Апартаментът е на мъжа ми / и не само на документи  /. Имаше проблеми едно време, когато се събрахме с ММ, защото майка му се чувстваше домакиня и не искаше да се оттегли от тези "привилегии". Вървеше след мен, местеше, преподреждаше, мрънкаше, че еди какво си, как си ... Моите неща се махаха, прибираха - не ми беше приятно въобще. Правела ми е забележки, че готвя, защото тя била сготвила. Вървеше след мен и местеше по теловете прострените дрехи, пускаше прахосмукачката, след като аз бях хващала с нея ... Сега ми смешно, но тогава беснеех 

Като се роди големия син се появиха още повече конфликти - постоянно ми обясняваше кое, как се прави, какво е правилно, какво - не - съвети, непоискани и в голямата си част - суеверия. Аз не бях дете тогава - на близо 29 години. В един момент доста ни се пообтегнаха отношенията. Помолих ММ да говори с нея, той го направи, не знам доколко е имало ефект, но тя малко се кротна. И аз многократно й казвах в прав текст, че предпочитам да правя нещата по моя си начин ... Сърдеше се известно време, ама й мина.

След толкова време, като се замисля я разбирам - появих се аз в "нейната" къща, започнах да се вихря и разпореждам ... 

Сега вече се е оттеглила от домакинските привилегии - има си нейна стая и си я подрежда, както желае ...

Виждаш къде е разрешението . В една къща ...това ще се случва с такива хора .Избираш дали да си тровиш нервите заради един дом или да си го търпиш вкупом всичко  у вас всеки ден , по всяко време ..

Lady Brine, свекърва ти няма ли някакъв имот, че се е наложило да живее у вас? Питам, защото по времето на соца нямаше наеми и хората масово си купуваха жилища. Най-малкото дори тя лично да не е купила имот, то поне родителите й са.

Това не е вярно. Имало си е свободен наем и тогава. Родителите ми по време на соца са разчитали единствено  на себе си и единственото, което са си купили е техен собствен апартамент и то на изплащане. Дори кола нямаха. Не всеки е имал пари и възможности. Познавам и други хора, ама все отнякъде е дошла помощ - я място от баба, я някой активен борец, я пари от мама и тати, я работа в чужбина. Така просто  с 2 заплати на 2 инженери без възможности и желание за далавери и работа в чужбина, без село и помощ от роднини - толкова.