С какво ви дразнят свекървите?- 48

Ама са си купили все пак апартамент, нали?
По време на соца хората, които са живеели под наем никак не са били много, повечето са били студенти. Моите родители за разлика от твоите не успяха да си купят собствено жилище и въпреки това не са ми в къщата и не се налага да живея с тях. Живеят в онаследен от баба и дядо имот. Затова ми стана странно как свекървата на Лейди Брин няма нито купено, нито наследено жилище. Не се заяждам в никакъв случай, просто ми стана странно и затова попитах.

не  знам проблема на жената ,но през соца имаше цедка-крайно нуждаещи и  ред за жилища. Дори в малко населено място  и работех в общината не можах да се вредя ,то и мъжа си да изкарам от мама нямаше да мога.не  беше лесно и тогава.
Баща ми построи  къща на село ,като обиколи държавицата за материали. В двора на дядо.
Иначе на собствена земя някак по можеше с обиколки и рушвети да се снабдиш с материалите.За града жителство искаха пък.

Да бе, така лесно се купуваха жилища през соца. 
Чакаше се с години да ти дойде реда да си купиш някой панел в краен квартал. Дотогава - или гърч при свекървата, или на свободен наем.
По-лесно ставаше, ако ти съборят къщата и на нейно място построят блок.
Също и ведомствено жилище се взимаше по-лесно. Но пак с връзки, подкупи и т.н.

И на мен ми изглеждаше странно докато не видях и и такъв начин на живот има.
Моите свекър и свекърва все още живеят под наем, едва преди една две години достроиха къщата която са почнали преди 20 години, но още не живеят там доколкото ми е известно.

Miss July, деверът живее в построена от свекървата и нейния свекър / бащата на ММ е починал много млад, докато са били още в строеж / къща. Тя щеше да ходи да живее при него и семейството му, ама си остана при нас - живееше с ММ още преди да се съберем - ние се събрахме аз на 27, той на 33  Тя вече не ме дразни - поспря ли, свикнах ли й, не й обръщам внимание ли ...  Не знам. Сега даже ми е добре, защото и двете деца са ученици и на обяд ги посреща, дава им да ядат, наглежда ги. Абе кооперирахме се някак 

Дойде време и аз да споделя. Извинявам се за дългия пост.
Със свекърите ми живеем в един град,  в добри, но леко дистанцирани отношения сме. Аз основно контактувам с тях, не съпругът ми. Живеем в един град, със свекърва ми се виждам 2-3 пъти месечно, горе долу толкова пъти говорим и по телефона. Свекърът ми се вижда със съпругът ми, когато му трябва нещо.
Свекърите ми имат 2 апартамента във Варна. Допреди 6-7 години даваха по-големия под наем, но другият им син се премести да живее там. По-малкият апартамент е празен, те ходят 4-5 пъти в годината за по 5-10 дни, като от октомври до април не ходят изобщо.
Синът ни тази година завърши училище. Още миналата година като сме говорили със свекърва ми къде мисли да учи, той казваше че иска да е във Варна. В свободния университет има 2 специалности, които му харесват. Като сме говорили, че ще живее в техния апартамент, тя казваше- Те да го приемат, пък ще видим. Приеха го, разговори за апартамента не сме водили до сега. И изведнъж се оказва, че може да живее там, но да ползва само спалничката. Дневната щели да я заключат. Апартамента те го купиха преди 19 години, ремонт с изключение на боядисване на стените не му е правен. Всичко е както са го купили, с мебелите и електроуредите на предишните собственици. Спалнята е много малка, има 2 големи легла, ракла и гардероб. Всичко е пълно с китеници, одеяла и непотребни неща, пренесени от техния апартамент. Няма къде да се сложи маса и хладилник. В толкова унизителна ситуация не сме изпадали. През всичките тези години само 1 път сме ги питали можем ли да им ползваме апартамента, за да постоим повече време с детето на морето, казаха, че не може, защото ще им го съсипем, и повече не сме и повтаряли.
Засега той ще им ползва стаичката 2-3 седмици, докато се поогледа и си намери квартира.  От цялата ситуация не съм ядосана, само съм изумена.

Извинявай, Анонимен, ама ти какво искаш?Свекърите са си превърнали апартамента в склад. Сега синът ти като учи във Варна те какво да направят? Да си изхвърлят нещата, за да се шири той в двустаен апартамент, сам, на 18 г.? Не разбрах, дали са му стаята, но искат да я ползва с вещите в нея  или как? Защо не отиде момчето в общежитие, няма места или и вие сте от Варна и не може?
Апартамента си е техен. Както искат така се разпореждат с него. Още от началото не са били явно съгласни, ама вие не сте разбрали намека:
Като сме говорили, че ще живее в техния апартамент, тя казваше- Те да го приемат, пък ще видим.

Оттук става ясно, че не искат, съответно трябваше да си потърси човекът общежитие, квартира от началото, а не да се надява.
Децата са основна грижа на родители, не на бабите и дядовците.

Съгласна съм с Deni-meni.

Дени права си и не си.Доколкото разбирам ,чичото има апартамент от тях. Въпросният  апартамент-склад може да се промени,да се преместят нещата ,да се създаде уют за момчето.Ясно е че следва квартира,но нали  могат да помогнат и на този си син....за внука им е,няма да го даряват,само ползва.Със сигурност ще се справят ,но  горчилката ще остане...

Ами родителите да са се погрижили еднакво и за двете си деца. На единия син дали апартамент, другият да духа супата?
Грозна е постъпката на бабата и дядото. На мястото на сина им и на внука щях много да се обидя.
Като им се свиди жилището, да си кажат в прав текст, не да се отнасят със собствения си внук като с беден роднина, пуснат по милост в царския палат.

При тези условия не бих оставила сина си дори една нощ да остане в скъпоценния апартамент.Потърсете стая под наем, дори временно, докато намери по-хубаво място.За мен също е унизително подобно отношение към деца и внуци.И лично аз не бих потърсила свекърите, а другите-както искат.

Ако апартамента се ползваше или го даваха под наем бих разбрала.Но в крайна сметка внучето няма да ги ощети като само ползва апартамента да живее там докато учи.Какво ще им коства да помогнат?Това не го разбирам,все пак са баба и дядо.Разбирасе,че не са длъжни,но някак нормално ми се вижда ако могат да помогнат на собственото си внуче,без да им коства нищо,да го направят.
Незнам какви са им отношенията в семейството.В нашето семейство,както и при 99% от познатите ми всички си помагат и подобен отказ би бил абсурден.Ама хора всякакви...

Аз също.

В тази поред 48 тема непрекъснато нищим подобни проблеми: Свекърите/Тъстовете дали на едното дете апартамент, а на другото нищо. През целия пост се вижда, че свекърите въобще не се интересуват от другия си син и  семейството му: 1. Казали, че ще видят какво ще правят, само ако го приемат. 2. Още преди това на семйството е било отказано да летува там, за да не съсипят апартамента:

По-ясен отказ от това и то преди години, здраве му кажи. Да, гадно е, но като си знаеш стоката, на какво се надяваш? Че отговорът ще е по-различен, ами не е.
Съжалявам, че съм крайна. Надявам се, Анонимен да усети съчувствието на останалите потребители, но оттук нататък вече с голяма обица на ухото да не се надява много. Явно това е положението.

Как да нямаше хора под наем по соца? Тогава живеехме в двутежна къща, като 2 етаж беше самостоятелен. Имаше 2 стаи преходни от кухнята и две самостоятелни на етажа. Имали сме квартиранти винаги. Семейството което беше в кухнята и двете стаи преходни от нея ни бяха квартиранти 20 години. И двамата бяха на държавна работа (друга нямаше със сигурност по соца) и не им даваха ведомствено жилище първо заради жителството, после като го получиха останалите години чакаха ред. И военен имахме квартирант и той мина по същата процедура, макар и за по-кратко време, но у нас се ожени и създаде семейство. А за военните беше много по-лесно и имаха много повече привилегии от сега.

По въпроса на Анонимен, мисля, че ако свекървата вместо да увърта беше предупредила предварително, че не иска внука си, щяха да си организират нещата. И сега момчето ще си търси квартира просто щеше да го направи по-рано