ТРЕТИ клас

Judy, супер са и стихчето и приказката! Моят толкова нещо не може да напише. Да го измисли и изговори, да, постоянно мели някакви фантасмагории, но да ги запише - абсурд. Всъщност на едно домашно трябваше да опише как си представя училището след 100 години и той описа как учителят влиза, пъха по една флашка в главите на децата и готово, знаят всичко.
Чете и на хартия и на четеца, за съжаление малко. По-рано имахме време и за съвместно четене вечер, но сега нещо не ни излиза графика.

Аз съм изумена! Judy, детето ти има безспорен талант да пише!  Има си си негов стил и много добре разказва! 

Петица и две шестици на входните. По английски - 5. Учудена съм, още не съм го видяла, защото само тя и още едно дете нямаха проблем с азбуката преди 1-2 урока, когато ги проверяваше. Щом тя е получила 5 - другите сигурно са на минус... Но като видя теста ще знам повече. Пък и по-добре да има някакви изисквания и да научат нещо, защото до миналата година учителката беше много зле. При мен вкъщи идват деца на уроци, случвало се е в 4-ти клас да не познават още азбуката - тази учителка ги караше да преписват и да оцветяват и така ги оценяваше. А аз моите си ги занимавам лично и знам точно какви са им знанията.
За Коледа не знам още какво ще иска, че първо има рожден ден и си поръча микрофон. Много обича да пее, имаше един детски и пак иска такъв, но мисля да потърсим нещо, което да може да включва в дигиталното пиано, примерно.
Трябва и аз пак да почна да им чета вечер, аз много обичам четенето, а те нямат интерес. Малката учудващо пожела да четем една книжка на английски. Съгласих се веднага, въпреки че изобщо не разполагах с време точно в този момент. Но на четене не отказвам!

Дали има талант моето добиче- това не знам и не го пиша от скромност. На база камарите прочетени книжки все нещо ще му е останало в главата и има база за писане.
По- скоро съм притеснена, че в училище не може да се отпусне да пише. Постоянно се спича да не направи някоя грешка. Говоря, успокоявам го, но той там не може да се отпусне. Вкъщи лятото му давах много дълги приказки да преразказва и да пише съчинения по едно сборниче. Пише ги бързо и с удоволствие, особено съчиненията. Едно съчинение го докарваше до два листа от тетрадката. И бяха скопосни. Не защото съм му майка, принципно съм обективен човек, но смея да твърдя, че поне от писане разбирам. По цял ден това правя. Това съм правила най- много като ученичка.
Може би в училище прекалено много се обръща внимания на всяка грешка- правописна, пунктуационна /често и при неучените правила, въпреки, че това не влияе върху оценката, но той вижда червената корекция/ и от неговите специфични дисграфични грешки с изписването на буквите. И когато се очерви текстът му, той се отказва, това го тормози. Чудя се какво да правя... Стига се до там, че той ненавижда часовете по български език.  И това го споделям с истинска болка. Дори сега, когато го споделям, ми се плаче. Литературата иначе много я обича. Обича четенето, текстовете там. Обича да пише и да съчинява, но в училище- не. Харесва останалите предмети. Само по английски му е плачевно скучно.

Миналата година имахме нещо такова като идея вкъщи. Обсъждахме и той ми каза буквално, че в бъдещето си представя училището превърнато в жилищен блок, с дървета отпред и с трева по игрището. 
Всеки си учи вкъщи на компютъра, пише си вкъщи  /:thinking:/ и след това си играе с децата в квартала и там, където ходи допълнително. Той си има шаха, футбола, например, където също има деца.

Няма проблеми с комуникацията в училище, за да ми каже това нещо. Не се е връщал обиден, ударен. Никога. Има си приятелчета. Смятам, че се чувства много добре.
Може да са само детски работи или нещо временно да го е било обхванало.

Мамии, не помня коя от вас сподели, че има проблем с нощно напикаване на дете. Току що колежките ми обсъждаха някакъв лечител в Хисар, билкар, веднага е спряло детето. А другата е ходила за бъбречни проблеми и също е много доволна. Може би има информация в нета....

Джуди, може би трябва да обсъдиш с класната да обърне повече внимание на това му притеснение.  Ако тя е по- строга и прави забележки по принцип за правопис, може би това го притеснява. Детето видимо има усещане към езика и умее да се изразява, не бива този му талант да се похабява. 

Джуди, какво е дисграфия? Защото и моята прави грешки, кое дете не прави?
И ние на диктовката на входното имаме 3 грешки- 4,50 оценка, за мен все неща, които не са учени, но....са си грешка.

Учили ли са пълен и кратък член? Учили ли са подчинени изречения, и когато се отделят със запетая?

Judy, аз бих говорила с учителката. Ако тя не намери точен подход , ти можеш да и го подскажеш. Не бива детето да  се демотивира! А тя запоЗната ли е с проблема ?

О, по- сложно е. Не са обикновени грешки. То е от производните на дислексията проблеми.
Ще го дам в скрит текст, да не спамя.


Не са учили правилата за членуване.
Нито подчинени изречения.
По план не се учат сега.
Смятам, че такива грешки не следва да се отчитат.

Биси, казала съм на учителката още миналата година. Тя го има предвид.Не го измъчва за краснопис. Но си има изисквания, като към всички деца.
Пък аз свикнах при проблеми да разчитам на себе си. И да търся сама решения.

Моята почти до края на миналата година правеше 'заменки" почти на всички сходни свуци - б-п, ф-в и т.н. Понякога е нямала една вярна дума на диктовка. Хубаво е, че класната ми обърна внимание, водих я половин година на логопед и сега много рядко заменя. логопедът я учеше как правилно да произнася звуците, т. к. грешките често идват от това, че след като детето чуе думата, то само си я 'диктува" грешно. Принципно съм скептично настроена към логопедите, но в случая мисля, че помогна много. А отделно струва ми се донякъде проблемът беше, че тя тръгна на 6 г. на училище.

Джуди и аз да кажа, че стихотворението е много хубаво!

Благодаря, Джуди  

А когато пише на компютър, има ли го този проблем?

Винаги съм се възхищавала на такива силни и упорити майки като теб  

А детето - то си е просто една  /май даже повече/ идеи пред връстниците си, страхотен изказ и въображение има, браво!!!
Дано не сте попаднали на госпожа, която поставя рамки  

Judy, ще му е трудно на момчето ти, но по-важно е да свикне да се бори и да преодолява своите ограничения без комплекси, а щом обича литературата и си четете заедно съм сигурна, че ще го постигнете.

Аз никога не съм била от най-четящите, та не се очудвам, че щерката чете по задължение, но поне го прави и се увлича, което засега ми е достатъчно. На мен ми беше на сърце музика, рисуване, изкуства, къде ти да седна да чета
Относно талантите, тя проявява интерес към природознанието, което изключително ме радва, дай й книги за буболечки, за треви, животни - ноооо аз да й ги чета А от няколко години се изявява много добре с конструкторите на брат си, така че Божа работа.

Става ясно, че учителката е запозната с проблема, но не знае как да се справи с него. След като червеното мастило действа на детето, може би ще трябва да намери друг начин да му посочва грешките.
 Червеното е агресивен цвят ,а и детето го свързва с грешки. По времето ,когато аз бях ученичка имах една учителка, която използваше зелен химикал:)  Действало успокояващо
 Ако  учителката е достатъчно разумна, за да не похаби таланта на детето, ще намери начин.
Например: поправя грешките , но в заключение пише една похвала. Как добре се е справил с това, това и това. Тогава ще има баланс. Видели са ти грешките, но са видели и колко добре си се справил.

Както писах и нашата класна не знаеше как да се справи с проблема и затова ни насочи към логопед. Оказа се, че те не се занимават само с говорни проблеми както си мислех. Логопеда помоли да предам на класната да не поправя заменките с червено и да не ги отчита за грешки. тя е съобрази и наистина съм много доволна, че тази година проблемът го няма.

Нашият логопед работи с учителката, те и двете се редуват да ме успокояват че проблемите ни са решими и до голяма степен нормални. НО е много трудно. У дома и дума не може да става да го натискам за каквито и да е упражнения, защото не желае, срамува се и т.н. Обсъдих го надълго и нашироко с логопеда. Препоръча само да четем, останалото го работят заедно, по програма. Много е трудно да виждам колко много грешки прави, и да не се ядосвам и да не сравнявам с други деца и със сестра му.
В същото време снощи гледах входното по БЕЛ. Има петица. С всичките му грешки. Ми не знам децата с тройка колко грешки имат...а има и такива. Просто не знам. И недоумявам как хем покриваме някакво средно ниво по програма, хем има много пропуски и грешки...не знам каква е тая система. Само замазва и нищо не научават.