ТРЕТИ клас

по-добре прочети закона. няма такова нещо там, каквото твърдиш. nana77 е права.
ей го закона:

http://sacp.government.bg/normativna-uredba/zakoni/zakrila-deteto/

риск винаги има, когато малко дете е само. друг е въпросът, че много родители просто не могат да си дадат сметка за всички възможни рискове или надценяват възможностите на децата си.

Според мен е въпрос на тълкуване създава ли се или не опасност за развитието му. За мен да го оставя у дома, след като съм преценила, че е достигнало определена степен на зрялост, не е създаване на опасност за развитието му.
Това с пожарите и т.н. си е Божа работа - да не дава Господ да се случва.
Далеч съм от мисълта, че всеки мъкне 11 годишното си дете до магазина за хляб, за да не го остави само...  .

Точно, че не е!
Домът и престоят в него не се презумира като място, което създава такава опасност. Слава Богу. Никога не е имало подобна презумпция. Ако има такава, то тя следва да е законово уредена също. Ама не е.
Правната норма е от много години разтълкувана. И никога по начина, по който си мислите, не знам защо, вие.
Би отговаряло на хипотезата оставянето на детето в кръчмата, например, но не и в собствения дом.
За забрана може да се говори, ако нормата приключваше до "ако"-то. Ама не приключва там. Държави /много са малко/, в които е забранено детето да се оставя само в дома си, са регламентирани изрично забраната. Нашата държава не го направи и не го планира за сега.
Много се радвам, за което. Не искам да правя силом инфантили от децата. На 12 години без месец да не може да се прибере и да седи вкъщи?! Ужасно е, просто! Големият ми син беше в седми клас на толкова. Време, когато сам реши къде иска да учи и се готвеше за гимназия. Ще му кибича аз до гърба...

Ама Judy.... защо презюмираш "дом"?

Зяконът не посочва КЪДЕ (дом, улица, кръчма....), а КАК (без надзор).

Точно така.
Никъде не е упоменато къде е оставено детето. Дори да е вкъщи, ако стане инцидент и то пострада, родителят ще понесе отговорност.

Още едно правно пояснение да вмъкна, ако дотук не е ясно.
Темата с оставането на детето само вкъщи се дъфче откакто го има ЗЗД /Закона за закрила на детето, не другия ЗЗД  /, сиреч от 2000 г.
През 2009 г. разпоредбата на чл.8, ал.8 има следният вид "Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие." и не е бивала изменяна.
По едно време се прокрадна идеята да се забрани родителите да оставят само дете по принцип, не само "когато" и "ако", защото с "ако" разпоредбата е рядко приложима. Не се прие и в последствие идеята не е била предлагана да се изменя повече.
Та на въпроса "КАК" /без надзора, законът е ясен- това е забранено, само "АКО". Не и изобщо. Това казах преди. Това пиша и сега. Да си пише вкъщи на спокойствие домашните детето, което е здраво, в нормално психическо състояние /т.е. не изисква специални грижи/, на тази му възраст за 3-4 часа е поведение, което не е достатъчно да осъществи хипотезата на тази разпоредба.

Джам и Нана, разпоредбата е ясна- детето принципно може да се оставя без постоянен надзор, освен ако с това не се създава опасност за...  И това не е личното ми мнение, а и становището на законотвореца, когато я е приемал, на съответните комисии, когато се обсъждаше промяната /която промяна не се прие/, на съдебната практика и на колегите- юристи, които се занимават с въпроса. Зависи от възрастта на детето, от конкретната ситуация изцяло.
 
Не може у нас да се санкционира родител, оставил дете на 9-10 години вкъщи самО единствено поради тази причина, точно защото не се предполага, че с това то е застрашено. И е нормално да не е на тази възраст. Друго е, когато говорим за дете на 3-4 години. Всяка възраст е различна и не може да се уеднакви отношение към децата от 0 до 12 години по този начин. Както правилно отбелязаха и други участници в темата до тук. Не може до 12 години едно дете да е било постоянно с конвой и изведнъж- хоп, може да ходи само където и както си ще. Свобода и отговорност се дават постепенно, на малки хапки. За да може детето да се приучи как да ги ползва, без да е опасно за себе си и околните.
Първо ще остане вкъщи самО за час, след това- за повече, докато се стигне до самостоятелно прекарване на времето следобед за 3-4 часа /понеже повече не се събират от училище до връщане на родител/.


Зависи какъв е инцидентът и по какви причини се е случил.
Няма спор по прилагането на разпоредбата в такава насока, т.е. че тя не забранява простото оставяне на едно дете до 12 години вкъщи самО.
То е като да считате, че изпреварването е забранено, ако пише "Не се позволява изпреварване, ако с това се създава опасност за останалите участници в движението..."- т.е. позволено е изпреварването по принцип, освен ако.
Да не се спирам повече, смятам, че аудиторията тук е достатъчно интелигентна, за да тълкува една подобна разпоредба. Ако самата аз се занимавам да го пиша всяка година /понеже всяка година някой разпространява невярна информация или слух в такава насока- нямам лоши чувства, просто става редовно така/, то е, защото желая да напиша как са нещата реално и всеки да си прави сметката и да си взема решенията на база реалните изисквания, а не въз основа на хипотези.

Да се прибере едно 9- 10 годишно дете вкъщи и да се подготви за училище за мен е по- нормално и полезно за детето, от престоят му целодневно в училище, от който престой следобедът е с над 40 деца в една стая. Бих предпочела, ако нямам друг избор, да му гласувам доверие, още повече, че това не е чак толкова малка възраст, то да започне да свиква със самостоятелността си, отколкото да го пращам направо като добитък /простете, но в учебна стая с 40-50 деца го виждам точно така и съм изумена, че такова нещо се допуска в някои училища/ всеки делничен ден да диша този въздух и да е подложено на този шум.
 

Аз да поясня, не ми е зор толкова да я оставя сама вкъщи, макар че и това избягвам, но за час е оставала, не съм спокойна и не желая да я пусна да ходи сама на училище, трябва да пресече 3 натоварени улици, да мине през паркче, а училището й е точно на 7 спирки с автобуса от нас. Не смятам, че в условия, в които шофьорски книжки се купуват и се дават на хора без капка мозък, във време, когато няма ефективен контрол и мерки за справяне с инфантилите по улиците, това че отказвам да я пратя сама на 9г ще превърне нея в инфантил.
Съвсем отделен е фактът, че има нужда от помощ за домашните, просто има задачи, които не може да реши сама и й трябва насока от родител или учител.

Всеки си решава и организира нещата според вижданията и възможностите си.
Най- честото притеснение /напълно основателно/ на родителите е точно това- улиците и липсата на каквото и да било спазване на правилата за движение от водачите.
Затова често срещана практика е наемане на човек, който да взема детето от училище. В училищата и на двете ми деца съм виждала освен баби и други роднини, това да правят съседки или други хора /вероятно срещу скромно заплащане/.
Миналата година вземах малкия на обяд с колата и го оставях на занимания, а за вкъщи понякога си ходеше пеша. Големият се прибираше от края на І клас сам. Така си ходеха всички деца от училището им в края на І клас и той се срамуваше, че баба му го взема. Веднъж избяга от нея и го оставих и него с децата да си ходи.
...
Децата ми си пишат домашните и си готвят уроците съвсем сами. Тези неща са им дадени на тях, не на мен. Всеки следобед, когато се прибера, обаче, проверявам старателно /при малък ученик, при голям за мен е обидно/ и ако има неверни или неясни неща- обяснявам и детето се коригира. Големият ученик сам ще търси и ще пита.
Навиците се създават от ранна възраст. Това е второто нещо, поради което не одобрявам груповите занимания следобед при училищната подготовка.

Ми аз не виждам къде е разликата дали ще ме попита в процес на решаване на задачата да й помогна, или няма да я реши/ще я реши грешно и ще й обясня след час-два-три. Не смятам, че по-добрия вариант е да седне да учи за обем и вещества, да чете урока милион пъти без да го разбира и след като си е "научила" урока да седна на обяснявам какво аджеба е вещество и обем. Организацията при нас е сяда в стята и си пише и си учи, като има проблем - идва на момента, решаваме го, връща си се в стаята и продължава. Това няма общо с изграждането на навика, че домашните са си нейна отговорност.
Да не говорим, че ако остави нещото, което не разбира да ме чака следобед, то това значи да отиде на училище с ненеаписано домашно или не схванат урок, защото тя е втора смяна и се готви преди часовете.

Забранено от закона, ама този закон е само де юре обмислен, защото де факто нещата стоят изключително зле. Аз мога да си позволя частна занималня, но не изхождам от себе си - а тези родители, които не могат?! Вместо да ми събират по 45 деца в клас, защото държавата аджеба не отпусне някакви средства и държавната занималня да е привилегия за всички, било то и срещу символична такса от 40-50лв. както е градините, при условие, че дори храна не се осигурява?!

Аз от 6 годишна оставям дъщеря си сама вкъщи за няколко часа, като е било по принуда, звънене по телефон на всеки 20 минути и т.н., но от това виждам само полза, макар и да не бих го направила в друга ситуация. Положителното от това е, че стана доста предпазлива и самостоятелна.
Мен не ме притеснява това да я оставя сама вкъщи, колкото да я пусна да се прибира сама. Само като си представя как карат като идиоти половината шофьори, и колко луди и изперкали хора на хапчета има... Ето това ми докарва много по-голям ужас и бих я водила и взимала до училище до когато мога. Или докато се научи на самозащита.

Материалът е такъв, че принципно е нормално и желателно детето да се справя само.
Друго е, ако става въпрос за дете с обучителни проблеми, но те са изключение и за тях се говори отделно.
Въпреки, че моето дете е с дисграфия, само си пише всичко и когато проверявам много рядко ми се случва да попадна на грешка. В началото откривах повече, сега- почти не. Въпрос на навици изцяло. Задачите от задължителния учебен материал са елементарни /пак с уговорката, че не говорим за деца с обективни налични проблеми/. Ако става въпрос за състезателни задачи или за съчинение, което давам за тренировка, то с тях работим събота и неделя индивидуално. Като въпреки това съчинението се прави самостоятелно и задачите също се решават така и от моя страна е само проверката и разясненията.
С разказвателните предмети децата трябва да свикнат да си прочетат урока /С разбиране, ако са научени на това. Вярно, че и много възрастни не са, т.к. не са придобили този навик когато е трябвало. Всеки ден срещам хора, които не могат да разтълкуват вярно иначе ясни изречения и текстове./, има обяснени понятия. Към него аз задавам въпроси, когато се прибера /тъкмо тогава виждам по- добре дали и какво е разбрано и неразбрано/ и дори детето си разказва /въпреки, че това в училище вече не се прави/, точно за да си систематизира мисълта.
В занималнята как смятате, че учат децата точно по разказвателни предмети, когато са 40 + на камара? Убедена съм, че е в пъти по- зле.
Четенето на малките им урочета сега отнема не повече от 15 минути. На 9 години децата сами търсят информация в интернет дори. Имали сме още миналата година такива домашни- да подготвят урок за животно, растение и т.н. Дете, което само е вършило това, сега се справя с лекота.
Пак с резерва- стига да няма СОП.

Пиша горното и въобще се включвам по темата активно не за друго, а защото знам и виждам, че децата могат много. Стига да имат шанса да го покажат. И защото това е най- полезното умение за един човек- да се научи самостоятелно да мисли и да търси. Което, видно от дадените примери, съвсем не значи да бъде оставен като дете винаги сам да се оправя. Но смисълът е в самостоятелната работа и оказван контрол, а не в паралелната работа с възрастен през времето на подготовка.  
...
linskia, спокойно, виж си текста на закона- няма такава забрана. 

Току що обясни на родителите, на които им се налага да помагат за 1 или 2 задачи от сборника на децата си или да им обяснят по-подробно нещо как децата им са с обективни проблеми. Не, не са и това разбира се е смешно. Изключителна рядкост са децата, които нямат грам затруднение по всичките предмети, справят се сами с материала както по български, така и по математика, по чуждия език и по разказвателните. Поздравления, че имаш две такива, но не, тези на които това не им се отдава и имат нужда от помощ за елемнтарния учебен материал не са с обективни проблеми или СОП.
Помощта при подготовката вкъщи не е еднозначно с паралелна работа с възрастен и не намалява и не блокира самостоятелността на децата. Само им дава сигурността, че при реален наличен проблем, родителите ще им помогнат.
Децата могат много, никой не им го отрича, но различните деца могат различно, абсолютно безмислено е всеки да си унифицира аршина и да твърди, че понеже някой не е по неговия аршин то значи има нещо нередно.

Аз съм сигурна, че има деца, на които почти не се налага да учат с родителите си, НО те са все по-голяма рядкост.
Аз също доста помагам, като отначало едва ли не си мислех, че проблема е в детето, че изостава и т.н., но говорейки с другите родители от класа с течение на времето се убедих, че болшинството от децата са така, което ми говори за проблем в системата.

Класната още в първи клас ни предупреди,че не става без помощ и редовна проверка , а сега като включат от тази година и разказвателните, ни посъветва да изпитваме редовно децата. Много често от учителите се чува възмущение от лошо написаните учебници и т.н.
Аз все още напипвам правилния подход към проблемите в ученето, но мисля че помагането е от полза, а не е вреда. Би било вреда да й кажа директно отговорите, или пък вместо нея да направя нещо.

Аз не съм сигурна каква точно полза ще има ,ако се прочете един урок от учебник ,,Човекът и Обществото,, .В този му вид ,в който е сега е неизползваем. Ползвам уроците от сайта ucha.se.
Всичко е представено на достъпен език ,достъпно и интересно.
Четенето с разбиране не е проблем само на учениците,а понякога и на учителите

Аз също съм на мнение ,че първо детето трябва само да бъде оставено да се справи с уроците и евентуално след това да му бъде помогнато или обяснено .Това е начина да си размърдват мозъчетата  и за нещо по-градивно .
На практика обаче и аз самата не винаги имам търпение да го изчакам ,особено ако е вечер в делничен ден.
При нас всеки клас си остава в стаята за занималня ,едва ли са повече от 15-на деца .Та сме късметлии в този аспект.

Плашеха ме с ЧП и ЧО ,прави са били  Почивните дни ще отделим на тях ,ще прегледам и ucha.se.Там платени ли бяха уроците?