Вчерашният епизод в Индия беше страхотен! Почти целият си беше за Сурадж и Сандия!!! 
В началото Сурадж и Сандия си говореха през стената. Сурадж плачеше и казваше на Сандия, че много го боли, че тя е затворена зад тези стени, без храна и вода.
Сурадж каза на Сандия, че веднага ще я освободи, но тя го спря, защото ще ги хванат веднага и няма да може да приключи с мисията си ... 
Сурадж й отговори, че не може да стои спокойно докато тя е тук толкова безпомощна. 
Точно в този момент музикантите, с които преди това Сурадж пя минаха покрай него и го извикаха да дойде после за празника. Сурадж им каза добре и те тръгнаха - добре, че не го видяха хората на Гарджана ... 
Сурадж отново опря ръце и глава до тухлите и започна да си говори със Сандия! 
Тя го попита дали е добре и му каза да се махне от тук, защото някой може да го види. Сурадж обаче отказваше да си тръгне и да я остави сама тук. 
Сандия каза на Сурадж, че е добре и че енергията й се е удвоила след като той е дошъл тук, защото той е нейната сила ... После го попита как е стигнал до село Гарджана - Сурадж разказа на Сандия, че е тук като сладкар. Първо е видял снимката й във вестника и е тръгнал да я търси ... После Сажни му е казала за нея и шефа й Бхарат му е позволил да дойде. После успокой Сандия, че Бхарат е обещал да нахлуе тук с армията и да ги спаси. Сурадж каза на Сандия, че ще я отведе от тук жива и здрава ... 
Сандия се усмихна и каза на Сурадж, че много се радва да чуе това - сега нищо няма да се случи на страната и те ще се приберат вкъщи ... 
Тогава пак пуснаха тяхната песен - Diya aur Baati hum Много силни и чувствени сцени ... 
Сандия разказа на Сурадж за някакви растения/ билки, които имат свойствата да направят човека сънлив и слаб и ако сложи тези билки в сладките, мъжете от Гарджана ще изпаднат в безсъзнание и тогава двамата ще могат да избягат от тук! 
Тогава Сурадж ще може да я измъкне от тези стени - вечерта! Преди това е опасно, а тя се страхува за него ... 
Сурадж каза на Сандия, че до вечерта има много време - как тя ще стои тук. Тогава Сандия каза на Сурадж: "Твоята Сандия не е толкова слаба, аз ще те чакам, аз съм добре" Точно в този момент двама от хората на Гарджана идваха към Сурадж - за щастие детето на Сажни нарочно се блъсна тях и счупи някакво гърне, за да им отвлече вниманието и да не видят Сурадж при стената ... Страхотно дете е - то за пореден път помага на Сурадж и Сандия!!! Детето почна да се извинява на мъжете, те му казаха, че няма проблем - щели да го изпратят и тръгнаха да се връщат обратно. Тогава Сурадж ги видя - а детето се обърна към Сурадж и се усмихна, защото знаеше, че Сурадж ще помогне на Сандия!!! 
Надявам се, когато всичко това свърши Сурадж и Сандия да помогнат на това дете - то милото остана сирак. Няма какво да прави в това село ... 
След като детето тръгна с мъжете - Сандия каза на Сурадж да се махне от тук, за да не го видят и той тръгна! Страхотни сцени ... 
По-късно Сурадж правеше сладки - по едно време 2-ма от хората на Гаржана му донесоха нещо за хапване! Нали ще празнуват сега! Сурадж веднага сви това ядене в хартия, сложи и от джелебито и реши да го отнесе на Сандия ... 
Когато Сурадж излезе навън видя, че някакъв мъж се беше качил на стълба точно до постройката и поставяше лампички и украшения за празника ... 
Сурадж му предложи да му помогне - човека каза, че няма нужда. Сурадж настоя и той се съгласи - слезе долу да оправя други неща, а Сурадж се покатери на стълбата ...
Сурадж се качи по стълбата, за да види Сандия и да й пусне храната през отвора на тухлата. Сандия веднага усети Сурадж и каза името му, а Сурадж й каза, че има нещо за нея. После й пусна храната ... Милата Сандия така се зарадва - веднага започна да яде. А като видя джелебито се усмихна и хапна и от него ... За съжаление се задави - нали е обезводнена и започна да кашля - Сурадж опита да й бутне бутилката с вода, но тя беше много голяма и не влизаше. Точно в това време мъжете от Гарджана го видяха на стълбата и го попитаха какво прави тук! 
Сурадж веднага си прибра шишето и слезе - каза, че помагал! А Сандия се опита да сдържи кашлицата си, за да не я чуят другите ... 
Сурадж се ядосваше, че не е успял да даде водата на Сандия и затова се закле, че той също няма да пие вода докато съпругата му Сандия не си пийне. Това е любов ... 
Тази вечер също ще е много интересно - сега пък Химаншу ще ни лази по нервите!
Виж целия пост
В началото Сурадж и Сандия си говореха през стената. Сурадж плачеше и казваше на Сандия, че много го боли, че тя е затворена зад тези стени, без храна и вода.
Сурадж каза на Сандия, че веднага ще я освободи, но тя го спря, защото ще ги хванат веднага и няма да може да приключи с мисията си ... Сурадж й отговори, че не може да стои спокойно докато тя е тук толкова безпомощна. Точно в този момент музикантите, с които преди това Сурадж пя минаха покрай него и го извикаха да дойде после за празника. Сурадж им каза добре и те тръгнаха - добре, че не го видяха хората на Гарджана ... Сурадж отново опря ръце и глава до тухлите и започна да си говори със Сандия! Тя го попита дали е добре и му каза да се махне от тук, защото някой може да го види. Сурадж обаче отказваше да си тръгне и да я остави сама тук. Сандия каза на Сурадж, че е добре и че енергията й се е удвоила след като той е дошъл тук, защото той е нейната сила ... После го попита как е стигнал до село Гарджана - Сурадж разказа на Сандия, че е тук като сладкар. Първо е видял снимката й във вестника и е тръгнал да я търси ... После Сажни му е казала за нея и шефа й Бхарат му е позволил да дойде. После успокой Сандия, че Бхарат е обещал да нахлуе тук с армията и да ги спаси. Сурадж каза на Сандия, че ще я отведе от тук жива и здрава ... Сандия се усмихна и каза на Сурадж, че много се радва да чуе това - сега нищо няма да се случи на страната и те ще се приберат вкъщи ... Тогава пак пуснаха тяхната песен - Diya aur Baati hum Много силни и чувствени сцени ... Сандия разказа на Сурадж за някакви растения/ билки, които имат свойствата да направят човека сънлив и слаб и ако сложи тези билки в сладките, мъжете от Гарджана ще изпаднат в безсъзнание и тогава двамата ще могат да избягат от тук! Тогава Сурадж ще може да я измъкне от тези стени - вечерта! Преди това е опасно, а тя се страхува за него ... Сурадж каза на Сандия, че до вечерта има много време - как тя ще стои тук. Тогава Сандия каза на Сурадж: "Твоята Сандия не е толкова слаба, аз ще те чакам, аз съм добре" Точно в този момент двама от хората на Гарджана идваха към Сурадж - за щастие детето на Сажни нарочно се блъсна тях и счупи някакво гърне, за да им отвлече вниманието и да не видят Сурадж при стената ... Страхотно дете е - то за пореден път помага на Сурадж и Сандия!!! Детето почна да се извинява на мъжете, те му казаха, че няма проблем - щели да го изпратят и тръгнаха да се връщат обратно. Тогава Сурадж ги видя - а детето се обърна към Сурадж и се усмихна, защото знаеше, че Сурадж ще помогне на Сандия!!! Надявам се, когато всичко това свърши Сурадж и Сандия да помогнат на това дете - то милото остана сирак. Няма какво да прави в това село ... След като детето тръгна с мъжете - Сандия каза на Сурадж да се махне от тук, за да не го видят и той тръгна! Страхотни сцени ... По-късно Сурадж правеше сладки - по едно време 2-ма от хората на Гаржана му донесоха нещо за хапване! Нали ще празнуват сега!
Сурадж веднага сви това ядене в хартия, сложи и от джелебито и реши да го отнесе на Сандия ... Когато Сурадж излезе навън видя, че някакъв мъж се беше качил на стълба точно до постройката и поставяше лампички и украшения за празника ... Сурадж му предложи да му помогне - човека каза, че няма нужда. Сурадж настоя и той се съгласи - слезе долу да оправя други неща, а Сурадж се покатери на стълбата ... Сурадж се качи по стълбата, за да види Сандия и да й пусне храната през отвора на тухлата. Сандия веднага усети Сурадж и каза името му, а Сурадж й каза, че има нещо за нея. После й пусна храната ...
Милата Сандия така се зарадва - веднага започна да яде. А като видя джелебито се усмихна и хапна и от него ... За съжаление се задави - нали е обезводнена и започна да кашля - Сурадж опита да й бутне бутилката с вода, но тя беше много голяма и не влизаше. Точно в това време мъжете от Гарджана го видяха на стълбата и го попитаха какво прави тук! Сурадж веднага си прибра шишето и слезе - каза, че помагал! А Сандия се опита да сдържи кашлицата си, за да не я чуят другите ... Сурадж се ядосваше, че не е успял да даде водата на Сандия и затова се закле, че той също няма да пие вода докато съпругата му Сандия не си пийне. Това е любов ... Тази вечер също ще е много интересно - сега пък Химаншу ще ни лази по нервите!
Явно този момент съм го пропуснала! 
медалите грамотите в рамка и Купата и попречиха да го затвори затова ги извади 
който си е отишъл отдавна 
после Сантош и Менакши си казаха нещо не разбрах какво но спомена Лалка 
а Вед чака с нетърпение баща му да се върне заедно с майка му за празника Дивали 
Как може Сантош да е толкова, толкова ...ето, дори си загубих мисълта! 
А Лали нали не очакваше нищо, к'во стана?! Може пък и тя да не знае какво готвят Сантош и Локеш? 
А Сурадж? Ако, поправка, КАТО изгонят Сандия той дали ще вземе Вед и ще тръгне с нея? Или ще стои безмълвно пред майка си и новата си жена??!! Как може Сантош да е толкова гадна, егоистична, подла, едва ли не зла....!!! Ще ми изхвърля нещата на Сандия, според нея изхвърлят боклуци, ами я и Сантош да я изхвърлят и тя е в тази категория! Просто се дразня на такива хора! Казва, че върши нещо за доброто на сина си, а в същото време той и повечето хора с семейтвото страдат и то само заради нейния егоизъм и глупост! А, и това, че иска все тя да командва всички, независимо дали е права или не, трябва да е на нейното! 
А милия Вед чака майка му да си дойде... 
