страхотната и реч!


...." И накрая искам да благодаря на най*важния за мен човек
без чието разбиране подкрепа насърчение и любов
не бих могла да сбъдна мечтата си
тя щеше да се разбие на парчета..този човек
той беше този който и вдъхваше живот и когато се предавах той ме насърчаваше и ме молеше да продължа

хората казват че зад всеки успял мъж стои една жена
НО от днес нататък хората ще казват че зад тази успяла жена стои един мъж
този мъж е моя живот 
този мъж е моят съпруг
моята любов
Сурадж Рати 
той не само прие мечтата ми като своя
но направи и саможертви на които са способни само най*близките
той направи всичко възможно за да ми помогне да сбъдна мечтата си
той ме учеше че последните не са губещи
и че тези които се страхуват да участват са губещите
тези думи ме направиха не само най*добрия кадет
те ме направиха и по*добър човек
искам да благодаря от сърце на своя любим
на своя съпруг
Благодаря ти Сурадж
благодаря ти че ми помогна да следвам мечтата си
и благодарение на теб моята мечта стана реалност

Благодаря ти от сърце !!...


Уау, Софи - благодаря ти за прекрасните стоп кадри от този толкова силен и вълнуващ момент между Сурадж и Сандия от епизодите по Войо!!!
Благодаря ти, че си написала и точните цитати от думите на Сандия при награждаването. Аз също смятах да го направя, но ти си се справила отлично!!!
Епизода с награждаването на Сандия за най-добър кадет ми е един от най-най-най любимите!
Толкова хубави и силни думи каза Сандия за Сурадж по време на речта си, че направо ми напълни душата! За пореден път се убедих, че няма по страхотна двойка от тях ...
Много ми хареса преди това, когато командир Сингх каза на кадетите да благодарят на боговете и после да отидат за награждаването - тогава Сандия им благодари, но каза че трябва да благодари и на Сурадж!!!
След като го направи мислено изведнъж видя, че той е дошъл и тя бързо дотича при него ...
И там му каза Уникални - много силни и хубави думи.
Двамата се хванаха за ръце и се гледаха толкова влюбено.
Тогава Сандия му каза: "Сурадж, знаеш ли - тъкмо си мислих за теб и ето те стоиш пред мен. Изглежда наистина съм благословена. Всичките ми желания се сбъдват."
После Сандия каза на Сурадж, че е благодарила на боговете, но иска да благодари и на него, защото е нейната упора ...
Сурадж й отговори, че няма нужда - той е просто човек, но Сандия каза: "Не Сурадж, ако не беше твоята подкрепа нямаше да стигна до тук. Хората се молят на боговете за своето щастие, за да сбъднат мечтите си, а боговете им дават сила, за да посрещнат трудностите. Ти имаш същата роля в моя живот. Ти си моята упора. Няколко пъти съм усещала слабост Сурадж, но ти винаги си ми давал кураж, показвал си ми правият път. Ти си Бог в моите очи и ти благодаря от цялото си сърце".
Тогава Сурадж каза: "Сандия, не трябва да ми благодариш. Може би съм ти помогнал, но съвсем малко. Аз съм забелязал, че хората получават това, което заслужават, а ти заслужаваш да бъдеш полицейски инспектор" - как си я гледаше само ...
Тогава Сандия каза: "Не Сурадж! Съгласна съм, че имах една единствена мечта преди да се оженим, но след като видях какво семейство имаме се замислих да загърбя мечтата си.
Бях забравила за нея, но ти беше до мен като истински спътник. Прие ме такава, каквато съм. Преживя много, за да сбъдна мечтата си. Борихме се заедно и винаги ми даваше кураж, за да мога да се боря.
Сурадж винаги си вярвал в мен повече отколкото аз самата. Сурадж всеки има мечти, но малко са тези, които биха превърнали мечтите на жена си в свои и биха се борили за тях. Затова ти си моят Бог"
Великолепна двойка са - държаха се за ръце, гледаха се влюбено и Сандия му благодари, а той й оправи шапката и униформата! Обожавам ги ...

После на самата церемония беше супер - Сандия водеше парада и даваше команди на всички останали кадети, а Закир беше зад нея като втори, който й помагаше. Хубаво е, че преди това и той се осъзна и призна пред командир Сингх, че не само той има заслуга за това, че Сандия се е научила да стреля. Заслугата е на семейството и на съпруга й Сурадж.
Сантош ходи да се моли на Кавита да помогне на Сандия за купата, а тя вместо това се обади на командир Сингх и й каза в никакъв случай да не я дава на Сандия. Така искаше да се отърве от нея - но не е познала ...
Командир Сингх не приема заповеди и даде купата точно на Сандия, защото е най-заслужилата я ... 
Когато Сандия и Сурадж чуха, че тя печели купата толкова се зарадваха. Той направо се просълзи - стана й на крака и застана срещу нея да й пляска. Уникална сцена ...
Закир първо се натъжи, но когато чу речта на Сандия се усмихна и искрено се зарадва за нея - от сега нататък двамата ще бъдат първи и най-добри приятели ...
А Сурадж колко беше развълнуван и каза на хората около него, че това е съпругата му Сандия Рати ...
Сандия първо благодари на баща си и му каза, че където и да е трябва да е щастлив, защото тя е сбъднала мечтата му.
После благодари на командир Сингх за всичко, което е направила за нея и за това, на което я е научила.
Хареса ми и че благодари на нейния ментор - командир Рой, който й помогна по време на състезанието с колелетата и който й вдъхна сили и кураж да се бори, а не да лежи болна след всяко нещо. Той много ме кефи - хубаво е, че Сандия му благодари ...
После благодари на семейството си.
И накрая благодари на Сурадж - най-важният човек в живота й. Каза пред всички, че Сурадж е НЕЙНАТА ЛЮБОВ, НЕЙНИЯ ЛЮБИМ, НЕЙНИЯТ СЪПРУГ.
Каза им, че без неговата сила и подкрепа не би успяла да сбъдне мечтата си.
Много ми хареса цялата й реч - няма да я пиша пак - Софи я е написала точно!!! Просто ВЪРХОВЕН НЕЗАБРАВИМ И МНОГО ИСТИНСКИ МОМЕНТ!!!
Сурадж се разплака от вълнение - двамата са номер 1 във всяко отношение!!!
Даже Закир се усмихваше на думите на Сандия, командир Сингх също!!!!
когато офицер


Поне едно хубаво нещо да свърши свекървата!
Речта на Сандия беше прекрасна! Сурадж чак се просълзи
Освен Сурадж и офицер Сингх беше много горда с нея, а и с всички останали, каза, че те са специални и че няма да ги забрави! Няма как, все пак те я спасиха от онези с проблемите в главния център
Поне сега псевдо-политика разбра, че с нашето момиче шега не бива!
Че тези благодарности ми идват в повече! 
Дано поне този път е за утре, а не пак да разтягат локуми!

Иначе мисията ще продължи до края на седмицата - няма как! Имат доста неща за вършене Сурадж и Сандия!
Вярвам обаче, че заедно ще успеят, защото ги крепи нещо много по-силно от всяко оръжие и от всеки терорист - любовта им един към друг ...
Нали уж беше потвърдено от сценаристите, че Анас няма да напуска?
Не ми се вярва това да е вярно!
Все пак и аз като

Химаншу го запали