В началото си мислех ,че началниците се бъзикат със Сурадж като му казват ,че Сандия е мъртва обаче май и те си мислеха така и много се изненадаха като я видяха да слиза от хеликоптера Горкия Сурадж беше като някое предано куче което стои и чака господаря му да се прибере Много ми стана мъчно за него като взе да бяга и да търси Сандия по колите ,накрая взе да вика обаче от Сандия няма ни вест ни кост и изведнъж шума на хеликоптера извести завръщането и
Много хубава беше сцената в която Сандия слезе от хеликоптера и двамата със Сурадж взеха да се прегръщат Беше и много хубаво когато всички отдадоха чест на нашите двама герои и ги похвалиха Обаче козируването беше малко според мен ,специално за Сурадж не стига за него трябваше всички да му се поклонят до земята защото ако не беше той сега от Раджастан нямаше да е останало нищо ,а голяма част от Индия щеше да бъде погълната от радиоактивни частици след които следва само и единствено смърт.Така че за Сураджи по три пъти на ден поклони до земята и доживотен договор с държавата да му изкупуват сладкишите Верно е че звуча като Менури ама човека трябва да изкара някоя полза от цялата тази ситуация нали така
Следващата сцена в колата също беше много добра Сураджи и Сандийка бяха толкова сладички и така хубавко си гукаха ,нооооооо естествено мама трябваше да им развали момента Сандийчето милата така се зарадва ,че ще говори с мама ,нооо тя само като чу кой е на телефона и я хванаха пак лудите Предусещам голям екшън Сурадж и Сандия като се приберат в къщи затова да се възползват и да бъдат поне за мъничко щастливи ,че после пак ще почне пиесата Укротяване на опърничавата.