ВТОРИ клас - 1 тема

Още не са минали входните нива - може би днес да е било това по математика, но не съм сигурна - бележниците също не са върнати, няма чудно, предвид, че бяха събрани в сряда.

Аз пък, като чета такива неща (за системата, според която всеки учи каквото си иска, ако има настроение) започвам да се моля... да се моля да не се демократизираме - по възможност никога, но поне не и в рамките на моя живот. И да благодаря на Господ за това, че съм се родила тук, а не другаде. При такава алтернатива... сигурно би8х прегърнала каквато и да е религия - или дори домашно образование като възможност...

Здравейте!
И Матей донесе първата си оценка - Отличен по Рисуване - вчера. 
Днес имат входно ниво по Околен свят. По Математика ще е другата седмица, а по БЕ - по-другата. 
Barefoot Kontesa, на мен също са ми интересни разказите ти и ги следя внимателно. 
За протокола - имаме църковен брак с ММ, като той се кръсти специално заради това (от атеистко семейство е). Децата ми са кръстени - голямото на деня, в който стана на 1 годинка, а малкото - 5 дни след деня, в който стана на 1 годинка. Имаме приятели всякакви и не ни пречи да се разбираме и уважаваме с тях, да се съобразяваме с техните религии (някои не влязоха в църквата нито на сватбата ни, нито на кръщенетата на децата), както и да си спазваме християнските празници и да се опитваме да съхраним традициите (даже и ММ още след 2-та година започна да се включва и участва в опитите ми да съхраня българското). 

  Хубаво де, доколкото съм запозната в основата на методиката Монтесори стои именно естествения интерес и любознателност на децата. Поправете ме ако греша. Следва се точно желанието на детето да навлезе по-дълбоко в област, която му е интересна и докъдето може да достигне. Покрай калинките може да се научи много за биология, физика, ако щете литература и философия, стига да има подготвени и гъвкави учители, които да водят децата. Не съм много навътре в алтернативните методики на обучение, но надали идеята им е като не ти се учат дроби, да си бъркаш цял ден в носа.  Предполагам, че нещо подобно са въвели в канадските училища. Не мога да кажа дали е добро или лошо, наистина никога не съм се интересувала от тези методи.

  И на мен ми е интересно да чета за училището на Контеса.  Дори и само за да си отдъхна, че нашето не е такова.

Нашите входни нива са следващата седмица.

Копирах поста, за да кажа, каква тъпотия е това решение, но докато го оформях, някак си ми напомни за учителя на Джералд Даръл в "Моето семейство и други животни" (Тео ли беше?) и ми стана едно веселяшко...

Благодаря ви !
Аз наистина не очаквах токова различни оценки на системата .

По принцип всяка система е сбор от положителни и отрицателни страни и търсехме нещо в т.нар. 'златна среда' и донякъде го намерихме .

Минахме през предучилищна в Монтесори през държавно у-ще в Англия  ,през държавно френско у-ще в Канада до католическо френско  у-ще в Канада и имам богата база за сравнение.
 Отделно ходехме на огледи в поне още 20 у-ща в двете страни ,а и работя в сферата на ранното детско развитие и образователната и социални системи .

Лично ние търсехме по дисциплинирана и академична среда ,защото масовото образование в Канада е супер либерално и не ни е по вкуса .Минахме и през 3 частни у-ща ,където само религиозното ни допадна като система ,докато това на Монтесори и другото взаимствано от системата на Валдорф ни накараха още от излизането от сградата да се спогледаме с мъжа ми и твърдо да кажем ,че там няма да си пратим детето .

Представете си една огромна стая в стара църква (това е у-щето по системата на Валдорф) в която деца от предучилищна до 7ми клас се занимават с каквото им харесва .Едно седи на дивана и чете , други 10 рисуват с учител, трети скачат на ластик до тях , група от 5ма разглеждат нещо с микроскоп ,а друга група се пързаля навън с шейни с друг учител .
Правеха арт проект с малките и нашето дете се включи с предложение от тяхна страна докато ние разглеждам сградата и говорим административни разговори с цени и програма . Детето беше очаровано ,всички бяха усмихнати и спокойни ,но нямаше структура и формално обучение по класове .
Всички ставаше в природата и кой както му хареса .И се изискваше да се помага от родителите по поддръжката на сградата и за заниманията почти всяка седмица ,което за работещи родители като нас не беше възможност. Нямаха и занималня онсайт ,т.е. то беше по скоро родителски кооператив тип занималня въпреки статута си на у-ще.

Другото в Монтесори беше повече по вкуса ни ,но отново нямаше дефинирани класове и заниманията бяха продиктувани от интереса на детето Същото заложиха и в програмите на масовите у-ще ,от което ми настръхва косата като алтернатива. В това у-ще няма места с години наред въпреки високата такса на месец .


Напоследък все  попадам на статии за образов. системи по света  и ми направи впечатление следното. Навсякъде се сравняват образ. система на Финландия /Дания с нашенските и първите водят като най-добрите уж в света. Либералността е в основата им ,също както и родителския модел . Не разбирам какво им се харесва чак толкова .Едно е да четеш за нещо ,а съвсем друго д трябва да го живееш .

Като Пряк наблюдател и участник в две западни системи на предучилищната и ранна детска възраст мога смело да твърдя ,че са по-добри .По олекотени са на пръв поглед ,но са и доста по задълбочени и организирани и са доста индивидуалистично насочени.

Ползите са много ,като се започне от бройката в група/клас  и се достигне до чисто практичното като материалната база и автентичността на техниката на обучение  .

В частните ДГ и ЧУ в България се правят опити за доближаване на опита и взаимстване на подхода на тези системи за ранно детско обучение ,но  цялостнотното инфраструктура позициониране и професионалната подготовка на кадрите с остарели методики не позволява това да се случи напълно.

Всички говорят за Монтесори системата , за натуралистичната Щайнер-Уолдорф ,за домашното образование и Подходът "Реджо Емилия", новозеландската Те Уарики система , датските горски у-ще и т.н. Това ,което ни убягва е че побългарените им варианти са доста отдалечени от оригиналния подход и методика. Някой ,който за две вечери седмично е изкарал курс за 3 месеца и смята ,че е уловил философията на материята и гордо отваря група Монтесори е комико-трагично ,а реалността е ,че той /тя дори не се е сблъскал/а с основите на алгоритмите на работата.

Оттам идва проблема ,че всеки се смята за високо-интелигентен ,защото е с Висше завършено с учебниците на преподавателите от катедрата и с предъвквани стари доктрини и реално с никаква практика .И когато се сподели ,че  семинарите всяка втора седмица за проф. развитие ,което другите учители минават за да са в крак с новостите те са посрещани с псевдо-сарказъм диалогът се обезсмисля ...

Но не е в това само проблема . Децата са истинските показатели на успеваемостта на дадената програма.

Не напразно всеки се прехласва по финландската система на ранно образование ,но никой не приема предложените плахи опити за истинско взаимстване на похватите им за по олекотена програма , по малки бройки , ранно профилиране , личностен подход и повече индивидуален подход към всяко дете .

Моето мнение е че лично за себе си се радвам ,че детето ни ще има възможността да се докосне и да расте в среда където на практика ще й бъде даден шанс да успее и всеки ще работи за това именно тя да е успее и да има добър живот . Другото са подробности.

Нашето дете е в системата над 3 години вече .На прага на 2ри клас е .
Всяка вечер имам задължение да сверя четенето на 2 страници на чужд език с правилния изговор . Слушам СД-то с произношението на едното ухо и поправям ако сгреши. Това е език ,който не говоря.

По математика имат сайт ,по чийто сайт се готвят сами в къщи. След като й обясня алгоритъмът на дадената задача тя си продължава с останалите 20 такива и си въвежда данните на компютъра сама .
Наблягам на самостоятелността и обяснявам ,както и учителката в у-ще между-впрочем ,че домашните всяка вечер и подготовката на раницата с различните книги и тетрадки , са нейни задължения ,а не на мама или тате.

Аз съм била самостоятелно дете и съм учила след 2ри клас сама.
Ако има нужда от помощ и видя ,че не се справя или й е трудно и изостава ще помагам .Но с френският другата година когато нещата се усложнят вече мислим за учител у дома 1-2 пъти седмично по няколко часа .

С англ. език ще й помагам ,но с френския няма как и търся начини за да не изостане , обезсърчи и да се налага да минава в англ. паралелка  .

Бих помагала и го правя .Но разчитам да я науча на самостоятелност и да не се налага в гимназията да уча наравно с нея. Та така . Това е засега .

По въпроса за различните системи в различните държави... ами, за щастие, нямам никакъв пряк опит с тях (поне не и от последните 30на години, ха.  ). Обаче ако обърнем задачата и опитаме да съдим за системите по резултатите, май най-добри ще се окажат системите в Китай и Южна Корея - изобщо нямам и идея какви са, но от там системно има най-високите резултати... Също Русия, Северна Корея и Виетнам...

Контес, аз отдавна и неведнъж съм ти казвала, че те чета с интерес.  

А Гушкан много хареса "Двойната Лотхен" и сега чете:

Barefoot Kontesa, аз също те чета с голям интерес, макар и да не се включвам често. Работя като учител в средното образование и за краткия ми 13-годишен опит мога само да кажа, че в България образованието не може да бъде либерално, не и в близките десетилетия, не и с колеги, които са в пенсионна и предпенсионна възраст, на които "им дреме" за нашите деца. Не и с това проклето диференцирано финансиране, което накара училищата да гледат на децата ни като ходещи хилядарки по коридорите. Не и с тази ценностна система, която имаме като родители и която предаваме на нашите деца... Жалко, но е факт. Мога да пиша много, но няма смисъл да товаря хубавата ни тема.  

На моя син вече му купих нов сборник по математика, че другият изчезна безследно. Като си помисля, че още е септември...  

Входни нива и нашите не са правили още, но синковецът на диктовки "изяжда" буква Ъ, пише доста грозно и все още е доста разсеян и не е на "вълна" училище.  

записвам се да ви следа.
Дано тази година е малко по-лесна както за ученика така и за мен.

Хм... аз такова нещо не си представям.  

Сиси, и моята още има да свиква, все едно не е била на у-ще до сега. Със ставането сутрин и организирането на следобеда след прибирането ни от у-ще...  Пък и домашните изобщо не са малко и...      Ама то така ще е, като няма време в у-ще...   
Аз за момента не виждам кога да вмъкна и някой сборник.

Точно така, напълно подкрепям. Аз определено не харесвам залитанията по западните образователни стандарти, а съм привърженик на дисциплината. Смятам, че  детето трябва да бъде  водено от възрастния човек, а не то да диктува правилата и, ако нещо не му харесва, да не го прави. Тук за пример мога да дам спорта, в който, ако искаш да си добър, трябва желязна дисциплина.Сега да не си помислите, че в къщи сме като в казарма, но държа на някакъв ред ( в най-общия смисъл на думата) и на неговото спазване. И да не съм голословна, ето една статия, която прочетох днес.Това е системата, която в най-голяма степен се припокрива с моите разбирания за качествено обучение - http://tedche.info/2015/09/25/%D0%B9%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0% … 0%BD%D0%B8%D1%8F/

Съгласна съм .Но резултатността на какво основание се постига и с цената на какво?
Целта не оправдава винаги средствата .

Иначе Канада е на 13 място в света ,а Англия на 26, а България на 47/65  място.
http://www.theguardian.com/news/datablog/2013/dec/03/pisa-result … ing-maths-science

Смятам ,че изборът ни е добър .
Просто в другите англоговорящи страни процентите не са колко по-добри ,а имиграция към Китай и Корея не препоръчвам .Иначе за Япония доста мислехме ,но аз съм пристрастна и дълбоко възхитена от този народ по принцип .  




Дано  

Благодаря ти ,Моренка  

Интересно ми беше да прочета и за Китай. Бррррр...., само няколко цитата:
Китайските учители могат да бият и няма да бъдат съдени...
Ако на Запад в образованието се разчита на убеждението и предизвикването на интерес у децата с интересни методи на преподаване, в Китай се учи, защото така трябва...
В Китай има тенденция да се идеализира западното образование и откакто съм тук има гласове, че китайското образование не създавало креативни личности, не развивало способностите на децата да мислят самостоятелно, а било догматично, закостеняло и се базирало на зубрене и заучаване на модели. Това действително е така...
Даже не мисля, че има смисъл да се коментира.
Сещам се за една случка преди време.

Н-м, дааааа...

Е, освен отново да благодаря на Господ, че живея в България...
И двете крайности ме отблъскват.
Харесвам си каквото си имаме - за отбелязване е, че за мен животът в България е съзнателен избор, не стечение на обстоятелствата. Просто за пореден път се убеждавам в правотата му.

Така е, Кати, крайностите не е задължително да са добър вариант. Това между другото е и една от причините да не ми допада толкова хвалената напоследък Валдорфска система. Прекалено либерализиране, хаотичност...