Та, чудя се дали да я облека и да я оставя да реве или да я изчакам да се успокои и след това да я облека.
Хем не искам да я насилвам, хем не искам и все да е по нейното.
Ама в крайна сметка, защо пък трябва да ходи детето в парка, ако аз така съм решила, тя пък може да иска да си играе с играчките. Знам ли вече...
Както и да е, мина драмата, после в парка си поговорихме, тоест аз говоря, тя уж слуша.
А при нас номерът с тотален игнор не минава, защото КПП от долния етаж днес се качи и почна и тя да ми реве. Все едно го коля това дете или го пребивам с камшик. Слушало се из цялата махала - ми хубаво, нека се слуша. Мъчно й било, брей, а на мен ми е такъв кеф да ми се дере на ухото...грррр
Бизи, а да пробваш нощем в просъницата да му даваш АМ? Така и като няма стимулация и кърмата ще намалее. За дневното, при нас се отказа с доста драма в началото и честно казано от тогава е нервна, та не знам дали има нещо общо. Не й давах да суче, люшкахме се на ръце с шишето в уста, с рев и сълзи и след 10 ден вече искаше сама в креватчето. И след това като му свикна на АМ и сега само него си го търси, даже и за успокоение.
А разстройството продължава...не знам дали да не изследвам акито, да не е нещо по-сериозно...