благодаря ви предварително, че ще изчетете поста ми и моля, който има мнение и личен опит да го сподели.
В училището на дъщеря ми дворът е от груба асфалтова настилка и много популярно е в часът по физическо да се играе играта НАРОДНА ТОПКА.
Всички знаем какво представлява тази игра - две деца (които обикновено целят/удрят най-силно) стават консули, а останалите деца (ДИВЕЧЪТ, както казвам аз) трябва да бъдат уцелени/УДАРЕНИ, за да излязат от играта.
Днес на родителска среща поставих въпроса на двама преподаватели по физическо какъв инструктаж провеждат на децата за безопасност - къде точно стрелящите да удрят по телата на другите деца, как децата (дивечът) по средата да избягват болезнени сблъсквания или ако паднат на грубата асфалтова настилка как точно да избегнат болезнени охлузвания и рани - НЕ МОЖАХА ДА МИ ОТГОВОРЯТ, а заобиколиха въпроса като казаха, че децата обичат тази игра.
Дотук добре - аз им отговорих, че децата обичат и да НЕ учат, обичат да играят на лоши/кървави компютърни игри, обичат и много други неща, от които ние родителите, ако искаме да сме отговорни, ВЗЕМАМЕ ОТНОШЕНИЕ.
И МОЕТО ОТНОШЕНИЕ Е СЛЕДНОТО - разбирам игрите, в които целиш врата или кош с топка, игрите, в които има правила, КОИТО ПРЕДПАЗАВАТ ЗДРАВЕТО НА ДЕЦАТА НИ ОТ НЕПРАВОМЕРНИ УДАРИ.
Но как да разбера игра, в която се дава тежка топка и се казва цели по друго живо същество, за да го изкараш от играта.
За четири години в училището моята дъщеря има следните травми от народна топка (а е изключително жизнено, енергично дете с отлична двигателна култура:
1. два ужасни удара в главата с топката, при единият от които почти загубила съзнание и ми се обадиха от мед.кабинет (лекарката ни искаше дори да се прави ядрено-магнитен резонанс)
2. два пъти счупване на пръст, пресрещнат от тежката силно хвърлена топка, (защото според учителката това е игра, която учела децата да хващат и да се пазят от топката) - при което аз се зачудих няма ли други игри, при които децата хвърлят и хващат топка, а не такава при която се удрят и целят с такава
3. многократни изключително болезнени удари в корема, последствия при хранене
САЩ:
Постарах се да потърся еквивалент на тази игра в други страни. Достатъчно ми беше да прочета само това, което е в САЩ - там се нарича DODGEBALL. Интересното е, че там има много негативно отношение към играта (въпреки, че май имат национален турнир по доджбол, който е доста осмиван). Потърсих защо е отрицателно мнението и не ме учуди това, че са регистрирани много случаи на удари в главата и други части на тялото, резултирали с тежки здравословни последици за децата. Само в някои училища има, но там са задължително с едни много меки топки и играят в салони постлани с дюшеци - СРАВНЕТЕ С НАШИТЕ ТЕЖКИ СТАРИ ТОПКИ (инвентар на училищата) и грубата асфалтова настилка.
Днес се опитах да споделя всичко това с учителя по физическо и останалите родители на родителска среща, естествено със загриженост и към техните деца, защото никой не е застрахован. Точно в този клас една игра на народна топка миналата година беше ескалирала в такава агресия, че буквално се млатели, ритали и станало изключително опасно. Беше свикана и родителска среща тогава по този повод.
Същите тези родители започнаха да викат по мен, да не съм ги занимавала с глупости, да съм млъкнела, било НОРМАЛНО децата да се ударят и да си пукнат нещо - АЗ НЕ МОГА ДА СПРА ДА СЕ ЧУДЯ, МОЖЕ ЛИ НИЕ КАТО РОДИТЕЛИ да толерираме задължаването на децата ни да играят игра, в която се удрят.
Дъщеря ми сподели, че за да уцели дете и то да излезе от играта (какъвто е правилникът на тази игра) на нея й се налага да цели по-силно и по-изненадващо, ако цели внимателно, никого не удря и никой не излиза, т.е. играта НЕ ВЪРВИ ... представяте ли си. Още сподели, че ако някое дете го заболи от нейния удар, тя се чувства ЗЛЕ (ЗАЩОТО ПРИЧИНЯВА БОЛКА НА СЪУЧЕНИК), а не добре, защото е успяла да уцели.
Само вчера минавайки покрай два училищни двора, видях три класа мъничета в час по физическо млатейки се с топката. Очите ми станаха свидели на:
1. падане на опашката (мъничето се мъчеше да избегне топката и се спъна в друго дете, защото всички деца бягат хаотично в желание да избегнат тежката топка да ги удари по крехките телца), малкото излезе разплакано от играта и застана до безжалостния учител по физическо
2. удар в глезените, при което детето загуби равновесие и падна ужулвайки дланите си
3. госпожата по физическо вече прибираше ПОД СТРОЙ малчуганите, хванала едно за ръката, което беше пребледняло, търкаше си непрекъснато коремчето и плачеше. Минавайки покрай тях, чух учителката да казва, че ще му мине, това е игра, случват се такива удари и да не хленчи, че е мъж.
СКЪПИ МАМИ, БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ИМАХТЕ ТЪРПЕНИЕТО ДА МЕ ИЗЧЕТЕТЕ (вероятно съм писала хаотично, защото съм афектирана). Уплашена съм, пускам и второто си дете на училище, какво да направя, искам да изграят безопасни игри в часовете по физическо с правила, осигуряващи здравето на децата ни.
ПС: Благодаря на община Варна за прекрасната нова площадка в Морската градина, където всичко е пластмасово с обли краища, всичко е гумирано и мокетирано, парапетите на пързалките са високи, изглежда ми, че всичко е направено по световни стандарти с изключителна грижа за здравето на децата. Поне двегодишното ми трето дете ще има за известно време къде да играе безопасно.