Великобритания - тема 60 Юбилейно Есенна

Благодаря ви, и на мен ми се сториха преувеличени малко тези неща, още повече че в семейството няма хронично болни, децата боледуват като всички предимно сополи и много сополи. Няма да мъкна допълнително лекарства, само основните неща от дом. аптечка, които сега имам налични, да не купувам наново там.

Мери, просто е написано като съчинение на четиригодишно, това ми направи впечатление. За продавачка в голям магазин сигурно е идеална, но на мен не ми трябва кифла на каса, а някой, на когото да мога да оставя магазина, и да знам, че ще се справя добре... Не става дума само за продаване, това го правят доброволците, работата е тежка и много, мисленето е сериозно, продаването е една много малка част от това, което ще прави, и не искам да си оставям магазина на някой, чиято най голяма отговорност досега е да си разхожда кучето... Иначе разбирам, че на 18 - толкова. И предполагам, че аз искам твърде много, но елементарни неща като да си смениш името на СВто за да не си личи, че децата ти са го писали, или да не пишеш, че обичаш да си разхождаш кучето, не ми се струват чак толкова сложни... Все пак за два дни седмично този човек ще отговаря за цял магазин... Не знам... Дано шестата е по добра, ама като гледам другите пет...

Мърморанке, нямам представа точно каква е работата, заплащането и перспективите, но лично на мен ми се струва, че са ти завишени очакванията и ще се разочароваш, когото и да наемат.

Заплащането и перспективите са кошмарни като за работата, която вършим, и точно затова си мисля, че 18 годишната, която си разхожда кучето, и тази, дето от два месеца е на работа и сега иска да я сменя, няма да издържат и две седмици... И не ги виня. В крайна сметка аз поне получавам опит на съответната длъжност в СВто, затова съм там. На мен ми трябва човек, на когото да мога да разчитам, просто не става дума за работа на каса, като в Праймарк примерно, или АСДА. Не мога тук да се изразя правилно и имам чувството че излиза, че се подигравам на хората или че искам кой знае какво... Не е така. Но някоя от вас би ли забравила да смени името на файла СВто.на.мама преди да го прати на потенциален работодател? Не мисля. Просто не е сложно да се сетиш, и ако това не ти идва на ума, няма да ти дойде на ума къде да сложиш кутиите с картички, за да не заемат пробната, понеже хората не купуват, ако не са пробвали, а работата не предполага човек, който ще чака да му се казва какво да прави през цялото време - аз няма да съм там, за да му казвам какво искам от него. Не мисля, че искам много, само елементарна мисловна дейност.

Англичани и мислене???Без да искам да засягам някого, ама тая комбинация не става. Не им ли кажеш какво и как да направят инициатив/самоинициатива ,....забрави.те не са научени да мислят . Това е базирано на личен опит и наблюдения.

МГМ не се задълбочавай толкова в СВ-то. Остави преценката си за интервюто - може едно "перфектно" написано СВ да е собственост на една не "перфектна" персона...Начина на говорене, начина на обличане, езика на тялото - могат да ти кажат много неща. Сигурна съм, че имаш и 6-то чувство за хората. Успех!

Тези, дето мислят, вероятно си имат доста по добри работи от тази, която ние предлагаме... За съжаление. Мисля, че продавачката от другия ни магазин си мисли, че само нейните часове ще се съкращават от догодина... Явно масово продавачки от различните ни магазини кандидатстват да се местят в други наши магазини, понеже са решили, че само на тях им съкращават часовете... От три дни сега, ще работят два и половина от Април... И на всички им се обяснява, че не е така, всички часове се съкращават, и пак напират да се местят... Не знам дали и тази не иска да се мести заради това. Не мога да си представя защо иначе би се изместила в друг магазин, много по далеч, с много повече неща за вършене от нейния (техния е дискаунт, няма слагане на цени и почти нямат дарения, което прави работата сто пъти по лесна), за същите пари. Обаче и не мога да я питам, не зам дали ще ми позволят да задавам въпроси, освен тези в списъка... Сигурно не.

Лейдибърд, мерси, на това се надявам, че някой ще се открои на интервюто. Обаче се притеснявам, че със стандартните въпроси, дори някой да е свестен, и отговорите ще са стандартните, и няма кой знае какво да науча за тях.

Честно казано май отсега съм се навила, че няма да е продавачката от другия ни магазин. Поне ако зависи от мен, а то май само от мен ще зависи. За мен е минус, че работи там. Искам да е някой, който досега не се е занимавал, за да си го обуча сама, а не да ми прави старите номера като оназ овца предишната.

Здравейте момичета!
Съпругът ми е в Лондон и сме с намерение аз и децата да отидем при него, но не сме определили дата още.
Проблемът е че на синът ми паспорта му изтича на 10.11 и аз не сам забелязала до сега.
Сега съм в чудо, дали да избързаме с пътуването преди да изтече срокът, с цел да си спестим разходи за връщане на таткото, подновяване тук  на паспорта и чак тогава заминаване за Англия, всички заедно.От друга страна се притеснявам, че може да имаме проблем на летището, заради скорото изтичане на паспорта и другото ми притеснение е след колко време ще ни дадът час за подновяване от консолството.
Ако се проточи подновяването там ще можем ли да го запишем на училище само с акта за раждане?
Моля за съвет!

Напротив, то затова и даваш СВ първо, това е first impression ...и това предопределя дали ще стигнеш до интервю. А на интервюто е втората стъпка да се продадеш.....може да имаш бляскаво СВ, но на интервюто да не се представиш и т.н...

Разбира се зависи и за каква работа подаваш.

Ще трябва да смените паспорта сега. Не може да се пътува в чужбина (изключвам прибирането в родна страна) с паспорт, който изтича след по-малко от 6 месеца.

Lunta, мисля че мъжът ти може да отиде до посолството в Лондон, да ти направи пълномощно и да ти го изпрати, за да извадиш ти паспорта. 

Права си, но в случая някой друг е "отсял" СВ -тата, а за МГМ остава да си направи интервюто. За ниско квалифицирана работа, с ниско заплащане - аз не виждам нищо необичайно в тези СВ-та. Бих се притиснила, ако някой с добро СВ кандидатства за такава работа...
Доколкото съм си изградила някаква представа за МГМ, мисля, че ще се сработи най-добре с 18 годишното девойче.

Ами аз съм от тези дето са недоволни и честно казано съжалявам, че не съм помъкнала повечко лекарства. И ти давам веднага съвсем съвсем пресен пример. От един колега в офиса се заразихме всички и поред боледувахме аз, мъжа и детето. Мъжът ми се оправи от вируса най-бързо, аз се влачих 2 седмици и като ми премина, получих в резултат възпаление на синусите. Направо полудях - болка, тежест и нищо не се предписва. Оправих се с бабешки лекове. Но за такова нещо си има хапчета, не антибиотици или друго - хапчета нормални. Просто изчистват запушените неща, а не да се кисна с инхалации над тенджерата и да смъркам солена вода до откат и да чистя.

Детето горкото и то изкара и се влачи 3 седмици и освен нурофен и панадол - нищоооооо. Бях меко казано бясна. Ходихме на лекар, прегледа ни и ни каза, че е вирус може и до 3 седмици да продължи и това. Накрая дъщеря ми вдигна 40 градуса Т една нощ (които не можех да сваля)и на бегом пак на лекар. Оказа се, ушна инфекция, в следствие на същия вирус. Лекарката явно ни съжали, щото то ни се пази в сърджарито кога сме ходели, предписа ми антибиотик за детето, с уговорката, ако много зазлее да й дам. Но ме помоли да й взема антибиотика само и единствено, след като пак съм отишла на лекар. По предписания били давали антибиотик само за ушна инфекция, ако е на двете уши, но не и ако е на едното само.

Детето беше парцал. Не беше спало добре със седмици, а последната никак, ние с мъжа ми също. А сме и двамата на работа. Ми не, от вирус не се умира, ама като се лекуваш на собствени сили и се влачиш почти месец, никак не е готино и няма да казвам, какъв кошмар ми беше. Това не е една седмица, говоря за седмици.

Накрая се допитах до снаха ми, която е лекар да давам ли антибиотик, да чакам ли, защото детето не беше добре. Каза давай, та дадох.

Съвпадна с време, че майка ми идва на гости и я помолих да ми донесе лекарства като нещо за синуси, за дъщеря ми някакви лекарства (не антибиотици) - просто имам късмет да имам лекар, който да може да ми предпише лекарства. Не съм ги ползвала, но определено само с нурофен и панадол не може да се лекуваш.

Не искам да сравнявам нито БГ здравеопазване, нито тукашното. Аз лично съм недоволна. Не съм хипохондрик, не се тъпча с лекарства и детето си не тъпча. Лекувам само каквото са ми казали, но тук винаги се чувствам неглижирана и чакаща да му мине от само себе си. В България вярно, ходех, когато ми е било нужно и не по здравна каса. Не са ми давали антибиотик просто ей така (всъщност изобще не са ми предписвали). Честно казано бях доволна. Обстойно и подробно са ми обяснявали и съм получавала отношението, което съм искала. Въпросът е, че тук и да искаш да си платиш, за да те прегледа някой, не може. Това много ме дразни.

Също и фактът, че тук цитонамазка се прави веднъж на 3 години  , след като би следвало да е веднъж на 6 месеца. Ако имаш проблеми може и по-често. Абе ...........

Съвети на новопристигнали не давам. Но наистина тук практиката е да се чака първо от само себе си да мине и ако не мине, тогава вземат мерки. Това на мен лично не ми харесва. Не съм доволна и няма и да бъда. В моя случай, просто имам късмет, че си имам лекар на разположение да мога да питам, ако зазлее положението. Не че може да ми предпише лекарства, но поне нещо и друго да чуя. Или просто почвам да бъда досадна и настойчива в сърджарито докато ме приемат.

Мнението за тукашното здравеопазване не е само мое, като на българка емигрантка. Работя с англичани и понеже в един офис сме, от време на време все става дума за лекари, лечение. Еми не са кой знае колко доволни - техните впечатление са едно към едно с моите.

Днес имам време и да напиша още нещо за МГМ.

МГМ, според мен са ти завишени критериите. Все пак търсите продавачка и то в чарити шоп, което си мисля, че е на дъното на хранителната верига за продавачки. Ако сравняваме с големи вериги магазини или такива продаващи луксозни стоки  . Така си мисля аз.

То ако си добра продавачка и такава дето може да е съобразителна и не знам си какво, сигурно работи на доста добри места. Едва ли при вас заплатата е повече от 14-15 000 паунда годишно. И май даже и това е много.

isolda1, цитонамазка можеш да си правиш платено, попитай във вашата практика на регистратурата. При нас е 140 паунда.
Съжалявам, че така сте се мъчили с детето. Защо не опитате да се преместите при друг лекар или пък бъди по-настоятелна.

Мисля, че и преди съм го писала, но аз при лекар дори с банални оплаквания отивам с лист, на който са ми въпросите, а също така инфо от сериозни медицински източници за това какво може да е, както и какви изследвания се правят в такъв случай.
Искала съм си рецепта за антибиотик, когато съм смятала че няма да мине без него, въпреки, че мнението на доктора е било противно на моето, но са ми давали (2 пъти за 8 години).

Синът имаше екзема, но не искаше да ходя с него. Първият път му беше дал някакво да се овлажнява кожата, като се влоши нещо друго му беше изписал. Когато и то не помогна, го пратих с бележка какво да му предпише. Предписа му го и около седмица след това екземата изчезна, а тя беше станала огромна и буквално като рана изглеждаше. После докторът ме пита, защо още първият път не съм казала какво искам да предпише.

Учили са много, знаят много, но пък в работата си следват определена схема.Тя пък ни всеки път е в наша полза. Познаваме се, знаем и децата си. Като знаем че нещо няма да работи е редно да настояваме за това, което смятаме, че ще помогне - със съответните аргументи разбира се.
Те ако смятат, че това ще направи беля няма да го предпишат съответно.