Луси, преди време със сина ми разхождахме неговото дете на една хубава зелена поляна в крайградски парк. Една майка викаше, нареждаше и риташе детето си като футболна топка - ритне го, то падне, тя пак - не видях кога синът ми изхвърча в нейната посока, видях го само как ръкомаха и едва се сдържа да не я ритне нея, макар че е кротък и спокоен човек.
Аз разбирам, че понякога децата те изкарват от нерви, но пък такава жестокост...
Черно коте, не знам дали беше гледачка - може да е била всякаква - баба, леля. Знам ли.
Покрай гледането на нашите деца опознах доста гледачки - имаше периоди, когато само аз бях баба по градинките - всички други бяха гледачки. Има всякакви - такива, които обичат децата като свои; такива, които се пазят да не ги обикнат, защото после страдат като се разделят с тях; такива, които обичат децата, но се пазят от ревността на родителите, защото са патили от това; има и "служебни" - точни, хладни, вършат си работата.
Можеш да ги различиш лесно - бабата като вдигне детето от земята, автоманично го целува. Гледачките в ховечето случаи не ги вдигат, не ги носят, рядко ги гушкат.
Запомнила съм думите на една от тях: "родителите хем искат да обичаш детето им, хем се дразнят, когато детето те обича. Ами то е дете, привързва се - аз съм по цял ден с него, естествено е да иска да прави нещата с мен, така е свикнало. А майка му се ядосва като търси мен за нещо, а не нея."
.


.
.