Ех как ми се ходи в катедрала в Прага, а после да се завлека до още по-сумрачна бирария
. О, да! И аз бих повторила начинанието.
Нека ми е сумрачно, ще се домракосам с биричка. 
Защо повечето църкви са потискащи и мрачни?
- Публикувана: 21 септ. 2015, 09:14 ч.
- Последно мнение: 15 юли 2023, 01:36 ч.
# 135
24 септ. 2015, 14:33 ч.
Ех как ми се ходи в катедрала в Прага, а после да се завлека до още по-сумрачна бирария.
О, да! И аз бих повторила начинанието. Нека ми е сумрачно, ще се домракосам с биричка.
Виж целия пост
Ех как ми се ходи в катедрала в Прага, а после да се завлека до още по-сумрачна бирария
. О, да! И аз бих повторила начинанието.
Нека ми е сумрачно, ще се домракосам с биричка. 
# 136
24 септ. 2015, 14:53 ч.
Тази, тази си избери 
И вътре един мрак, страх да те хване чак
Има си и грифончета
След това за бирата аз съм ти наблизо
Виж целия пост
Ех как ми се ходи в катедрала в Прага, а после да се завлека до още по-сумрачна бирария .
. Скрит текст:
И вътре един мрак, страх да те хване чак
Скрит текст: 
Има си и грифончета
След това за бирата аз съм ти наблизо
# 137
24 септ. 2015, 23:40 ч.
Хм, не ми се видя мрачна катедралата в Прага? Всъщност това катедрала ли е? Няма ли само по една катедрала в един град?
Виж целия пост
# 138
25 септ. 2015, 01:10 ч.
Май само "Св. Вит" горе в дворцовия комплекс се води катедрала, понеже е към кардинала закачена директно или нещо такова. Имаше си някаква йерархия на църквите, не знам каква точно. Останалите се водят "костел" и толкова. "Св. Вит" има красиви витражи (един от които е правен от Муха) и много позлата, но е тъмничка наистина. На мен не ми е точно мрачна, но ми се струва леко подтискаща. Докато "Св. Людмила", тази от поста ми по-горе, е цялата в супер шарени стенописи, от тези, наподобяващи арабските мозайки, и за мен е изумително красива и ведра църква. Затова и нея посочих в предния пост като обратното на мрачна . В горе-долу същия стил са храмовете, които видях в Амстердам- и отвън с тъмния камък, и отвътре с мозайките.
Виж целия пост
. В горе-долу същия стил са храмовете, които видях в Амстердам- и отвън с тъмния камък, и отвътре с мозайките.
# 139
25 септ. 2015, 08:43 ч.
"Св. Пантелеймон" в митрополията във Видин- строена през второто българско царство, вкопана в земята, "тъмна и мрачна", стенописи, сравними с тези във Боянската църква. Невероятна атмосфера има вътре. Усещане за покой и умиротворение. Въпрос на възприятие.
А въпросът на автора на темата почива на констатация. Негова лична. Задавам си пък аз въпроса какво следва от това? За да станат по-привлекателни, да изпосъборим тези от Средновековието и да настроим нови? Да приемем юдаизма и исляма, та да ни стане по-светло на душите и да ходим в храмовете с по-голям ищах?
Виж целия пост
А въпросът на автора на темата почива на констатация. Негова лична. Задавам си пък аз въпроса какво следва от това? За да станат по-привлекателни, да изпосъборим тези от Средновековието и да настроим нови? Да приемем юдаизма и исляма, та да ни стане по-светло на душите и да ходим в храмовете с по-голям ищах?
Скрит текст:
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? —
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? —
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право —
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
вий вземете, колко? —
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? —
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право —
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
# 140
25 септ. 2015, 09:03 ч.
същото важи и за църквата в с. Добърско...
Мога да седя часове вътре, само да съм сама и да няма никого... Тишина, проглушена светлина и мирис на старо + тамян. Умирам си за това. Точно такива са християнските църкви.
Мен огромните катедрали с високи бели стени ме потискат.
Може би само тези в Италия ме прехласват. Орнаменти, пластики и орган... Красота, та чак съвършенство.
Виж целия пост
"Св. Пантелеймон" в митрополията във Видин- строена през второто българско царство, вкопана в земята, "тъмна и мрачна", стенописи, сравними с тези във Боянската църква. Невероятна атмосфера има вътре. Усещане за покой и умиротворение. Въпрос на възприятие.
същото важи и за църквата в с. Добърско...
Мога да седя часове вътре, само да съм сама и да няма никого... Тишина, проглушена светлина и мирис на старо + тамян. Умирам си за това. Точно такива са християнските църкви.
Мен огромните катедрали с високи бели стени ме потискат.
Може би само тези в Италия ме прехласват. Орнаменти, пластики и орган... Красота, та чак съвършенство.
# 141
25 септ. 2015, 09:52 ч.
Лимонадената Джо, много е красива Дойде ми желание за Прага и на мен...
И според мен си е чисто самовнушение това на авторката. Може би ако не знаеше че това място е църква нямаше да го чувства "задушно"...
Виж целия пост
Дойде ми желание за Прага и на мен... И според мен си е чисто самовнушение това на авторката. Може би ако не знаеше че това място е църква нямаше да го чувства "задушно"...
# 142
25 септ. 2015, 11:38 ч.
Нели, ти пък обратното на Лиляна твърдиш. Всички яко сме си внушили разни работи явно - едните, че ни е уютно и приятно, щото знаят, че е църква, другите, че мрачно и потискащо, пак защото знаят, че е църква.
Виж целия пост
# 143
25 септ. 2015, 11:44 ч.
Акаша, ако трябва да съм честна, мисля че и двете твърдения са верни. Не казвам, че архитектурата не може да те наведе на някакви чувства, а че в крайна сметка по-важно е ти с каква нагласа влизаш на дадено място. Ако влизаш с вяра и търсиш покой, успокоение и т.н. е много по-вероятно да го намериш, отколкото ако не вярваш. Ако от друга страна мислиш, че религиите са опиум за народите и че някакви хора искат да ти промият мозъка как няма да ти е задушно и няма да искаш да избягаш?
Виж целия пост
# 144
25 септ. 2015, 11:48 ч.
Катедралата в Кьолн ми е много любима, макар че е мрачна, а Света София в Истанбул е също прекрасна.
Акаша, аз нямам никакво внушение, защото по-скоро ги харесвам като архитектурни обекти. Просто места с история винаги ме успокояват, а и нямам против да послушам орган или песнопение.
Не свързвам посещаването на такива места с дълбока религиозност. Аз съм кръстена християнка, но не практикувам, не бих казала, че съм атеист обаче.
Виж целия пост
Акаша, аз нямам никакво внушение, защото по-скоро ги харесвам като архитектурни обекти. Просто места с история винаги ме успокояват, а и нямам против да послушам орган или песнопение.
Не свързвам посещаването на такива места с дълбока религиозност. Аз съм кръстена християнка, но не практикувам, не бих казала, че съм атеист обаче.
# 145
25 септ. 2015, 11:55 ч.
Лично за мен мога да кажа, че чувството ми не е свързано със знанието, че това е храм, че е свързан с религията, Бог и пр. От много малка обичам да стоя в затъмнени и мрачни помещения. Редовно влизахме в мазета и таванчета разни с хлапетиите от квартала и ми беше много странно-приятно едно такова. Отделно и в къщи все се завивах и затрупвах с одеала, абе някак си исках да ми е "задушно". Църквата, до която живеех е сумрачна, почти всеки ден влизах в нея, но не защото съм търсила покой и успокоение, а заради атмосферата. Отделно, както казахме, има и много светли, бели, приветливи катедрали. Е, знам, че са свързани с религия, но мистерията в тях някак на мен ми се губи. Харесват ми също повечето, но не се чувствам толкова загадъчно и уютно.
Виж целия пост
Църквата, до която живеех е сумрачна, почти всеки ден влизах в нея, но не защото съм търсила покой и успокоение, а заради атмосферата. Отделно, както казахме, има и много светли, бели, приветливи катедрали. Е, знам, че са свързани с религия, но мистерията в тях някак на мен ми се губи. Харесват ми също повечето, но не се чувствам толкова загадъчно и уютно. 
# 146
25 септ. 2015, 17:35 ч.
Е, това ли е промяна на съзнанието? То по тази логика, съзнанието е една постоянно течаща река.
Виж целия пост
А какво си мислиш, че е промяна на съзнанието? Точно усет и атмосфера е, не е като да виждаш розови слонове. И в мола става- там е правено да те кара да пазаруваш, да отвориш кесията.
Е, това ли е промяна на съзнанието? То по тази логика, съзнанието е една постоянно течаща река.
# 147
25 септ. 2015, 17:44 ч.
Акаша, нали знаеш че всеки съди по себе си Аз лично в църква усещането, което имам, е съвсем различно от това в джамия. Т.е. в джамията за мен то липсва - интересно ми е, мога да се възхитя от архитектурата, но нищо повече. Като на Пантеона. Предполагам че ако имаш изразено негативно отношение към дадена религия ще изпитваш и негативни чувства при влизане е съответния храм.
Виж целия пост
Аз лично в църква усещането, което имам, е съвсем различно от това в джамия. Т.е. в джамията за мен то липсва - интересно ми е, мога да се възхитя от архитектурата, но нищо повече. Като на Пантеона. Предполагам че ако имаш изразено негативно отношение към дадена религия ще изпитваш и негативни чувства при влизане е съответния храм. 
# 148
25 септ. 2015, 19:02 ч.
От чисто любопитство, примесено с голяма доза уважение, влязох на служба в Католическата църква в София. Ми не се почувствах на място и излязох.
Виж целия пост
# 149
25 септ. 2015, 23:18 ч.
Мене пък не ми действат подтискащо , даже за първи път се замислям , че на някой може да му влияе така.даже се чувставам спокойна , сигурна , като в малък свят .иначе съжалявам толкова много , че повече църкви вече не се поддържат, тъжна картинка.
Виж целия пост
Препоръчани теми