Много харесвам момиче - как да ми обърне внимание

Не зная на колко си години, но ми се струва странно да не можеш да завържеш един разговор, който да не е по работа. А и защо да трябва да и лайкваш каквото и да било във фейс, просто като не можеш на живо и прати лично съобщение там, нещо от сорта на: "Здрасти, как си?" и просто чакай и си свиркай. Ако е толкова тъпа и не и просветне, прати и след няколко дена пак нещо и ако и тогава няма отговор, плюй си на петите, не те харесва! Ако ти отговори, би трябвало да е заинтересована, иначе не виждам защо би отговорила, и тогава вече измисляш някакъв разговор, нали идеята е да я заговориш! 

По-добре си трай.
Първо вероятността да е обвързана е голяма.
Второ - така както описваш поведението й, лично на мен ми се вижда малко темерутесто.
Трето - да си го вадиш на работа .......хм, неуместно е.
Евентуално пробвай да я заговориш уж под предлог, че е нова и да се запознаете /нали все пак работите в една фирма/. Може да й зададеш някой друг въпрос /не от лично естество обаче/ и да я видиш как общува, стеснителна ли е и пр. Така като се засечете следващия път спокойно може да си говорите и в течение на времето да прецениш дали си заслужава да действаш и дали характера й ти допада.

П.П. Това с Фейсбука е доста тъпо. Едва ли не нямаш смелост да й кажеш едно "Здравей" на живо, че трябва да й пишеш във Фейсбук. То сакън да не те изяде. И двамата сте едни общителни.... 

ако наистина я харесваш,досега да си я свалил.Инфантилно подхождаш.Няма съвет или насока за тия работи.Ако е писано,ще стане.

Да бе  То така ставало 

Е той щом цяла тема пуска тук, явно не му стига смелостта да я заговори, за това поне в неговият случай, това с фейсбук, не е тъпо. Подхождам според нуждите на автора!  

Ами за мен е супер тъпо. Няма да си помисля нищо хубаво за мъж, който всеки ден ме вижда и ме подминава като малка гара, а иначе ходи да ме заговаря в интернет. И в крайна сметка какво толкова срамно има да поздравиш нова колежка и да си поговориш малко с нея. За мен е нормално ако дойде нов колега/колежка да й/му обърна внимание най-малкото, за да се приобщи по-бързо към колектива и за да покажа добронамереност. А автора е гузен негонен бяга и сам се прецаква. Вместо да се възползва от ситуацията, сам си пречи.

Виж сега, има и хора, и хора. Аз не бих си помислила чак нещо лошо за такъв човек, а само, че е стеснителен и не му стига смелостта, което явно е черно на бяло при господина. Не всички са открити, приказливи, има всякакви хора. Не съм изпадала в такава ситуация, като в случая, но просто дадох съвет, ако разговора очи в очи не му е много възможен, както поне той се изказва. Разбира се варианта да и каже здрасти на живо е на първо място, но мисля, че и той го знае това и присъствието му тук изказва нерешителността му да го направи! 

Извинявайте, нещо си блокирах предишната регистрация, уж да си сменя мейла пък писма за активация и нещо се оплетох и си направих нов профил. Та да знаете, че съм аз.

Еми странно е, и аз съм малко странен. Може би не съм и много социален, трудно свиквам с нови хора. С колегите, които работя отдавна съм свикнал, чувствам се  по-свободно, разказвам си разни работи, пускам шеги. Дори ми правят забележка, че много говоря. Но като говоря с някой непознат много се притеснявам, бъркам думите. Дори и да съм си намислил някакви реплики и като срещна погледа на другия човек и всичко се обърква, звуча неуверено, усещам го и заради притеснението става по-лошо.

Веднъж видях, че излиза на обяд и тръгнах и аз, викам си сега ще се нахакам и аз в същия асансьор и ще подметна нещо от типа, на обяд ли, има ли много работа или нещо в този дух. Ама тя беше със слушалки, викам си няма да ме чуе, ще си свали слушалката и аз ще повторя пак тъпотията заради която не си е заслужавало да си сваля слушалката и ще стане още по-тъпо. И си замълчах и то асансьора пристигна и тя си тръгна.

Точно лошото е, че не е в нашия колектив, не ни се засича работата. Просто етажа не е разделен, open space му викат, целия етаж е с бюра и отделните групички са си скупчили бюрата едно друго, но няма прегради. И тя е в другия край в група с която не си комуникираме, дори незнам какво точно прави. Тя ако беше от другите групи с които ежедневно си комуникираме щеше да е по-лесно, щяхме да излезем на обяд заедно, нямаше как да не се запознаем. А и тя не е дошла вчера, вече сигурно 3 месеца е направила. Да колеги сме, но само това, че сме на един етаж ни свързва.

miss july и аз така си мислех, не съм и казал и една дума как да и поискам приятелство във фейса. Между другото аз цял месец се колебаех преди да и поискам приятелство. Всеки ден си мислех дали е уместно сега да ѝ искам приятелство, всеки ден се навивах да и поискам и вечерта си казвах айде утре. Сега като излязох отпуска и се реших и поисках най-накрая. Но пък това, че ми прие приятелството ме кара да мисля, че поне се е сетила кой съм, иначе сигурно нямаше да го приеме.
Всички сте прави, но просто ме е страх да не сбъркам и тя да си каже, тоя пък досадник какво иска сега.

Ама какво си се сдухал толкова. Давай го по-лежерно. На първо време може просто да я поздравяваш. Като ти отвърне я попитай как е, свикнала ли е вече с работата, харесва ли й работата. Ако искаш може да изкоментираш нещо за времето. Виж й реакцията - дали е дружелюбна или е някой темерут, който си мънка под носа. Дори и да нямате общи служебни ангажименти не пречи да се поздравявате и да си подхвърляте по някоя реплика. Аз съм на нова работа от 4 месеца. Често се засичам в асансьора с хора от други служби от други етажи. С по-общителните от тях си говорим и си правим майтапи. Ама аз не гледам всяка свободна минута да си сложа слушалките в ушите и съм доста общителна.

Нямаш ли приятели от нейната групичка?
Ако ти е неудобно да поговориш с нея, можеш с някой от колегите й.
Просто ще бъдеш повече време по-близо до въпросното момиче.

Щом сте вече приятели във фейса шерваш "Are you with me" на Lost Frequences и чакаш,ако лайкне на другия ден директно предлагаш да ходите за маргарити,е не в Мексико,някъде по-наблизо.

Аз пък смятам че Фейса е добър начин да започнете разговор и да опипаш почвата. Нищо лошо в това да започнете там комуникация и ако видиш че срещаш отклик спокойно можеш да я поканиш на кафе, бира и т.н. Щом се притесняваш от живия разговор в началото интернет ти дава възможност да избегнеш притеснението. Изобщо не ми пука дали мъжа ми не смеел да ме срещне очи в очи, а ми пишел в интернет. За такъв човек бих помислиса че е притеснителен, но за мен това не е нещо лошо, и аз не обичам комуникацията с непознати и трудно завързвам разговор, така че за мен няма проблеми. В крайна сметка ако автора е притеснителен, а тя е отворена и приказлива, може би няма и да си паснат. Обаче пък ако не вземе по някакъв начин да завърже разговор, през интернет или на живо, няма и да разбере дали биха си паснали.
Във фейсбук има вероятност да пише дали е ангажирана, но така или иначе нищо не пречи да се опита.

Спъни я, после я спаси от падането и след това я питай "От толкова време се чудя в този вашия отдел с какво точно се занимавате, би ли ми разяснила?"... 'Приклещи' я до/в асансьора и се поинтересувай каква музика слуша, ако не ти допадне споменатия стил, може тотално да се откажеш, ако пък си вещ в областта, ще си имате тема за разговор... Или някой път 'догони асансьора', в който тя се качва, с жест да задържи вратата отворена, а после й благодари, а след това си позволявай да я поздравяваш...Или просто я помоли да свали слушалките и я попитай дали иска компания за обяд... Иди в нейния отдел и й се представи. Попитай я дали би имала нещо против да обядвате заедно някой път... Когато отиде до машината за вода, отиди и ти, заговори я там, или просто я поздрави с едно "здравей", или се усмихни, но приветливо, не похотливо. След още няколко такива 'случайни' пздрава я попитай дали може да се запознаете, представи се, кажи в кой отдел си. След още няколко срещи я попитай за обяд или кафе и т.н. Според мен, е редно и по-уважително да имаш контакт с човека на живо, преди да го 'баламосваш' в нета...
И, не на последно място, си задай въпроса "Какво губя, ако опитам?". Ако пък изпелтечиш, ще имаш възможност следващия път да й се извиниш, че си изпелтечил, пък може и втори шанс да имаш. Това е просто едно момиче, вярвам, че не хапе ако й подадеш реплика "Здравей"

сладур   

Не знам какво да правиш. Карай с много чар и непукизъм. И тук-там някой агент да я изведе и "случайно" да я видиш.