Купуване на къща в селата около София - моля за съвет!

Преди да се роди дъщеря ни си купихме къща извън София до Божурище /10 км/. Докато беше в детска градина в София живяхме там изцяло, сега като тръгна на училище само летния сезон и ваканциите сме там, иначе времето не ни стига, трябва да става час по рано, лягането ще е по -късно и предприехме местене в апартамента.

Плюсове на къща извън града са много: чист въздух, спокойствие, игри навън (дори и като малка, аз си се занимавам в къщата тя отвън играе на двора и не се е налагало да съм постоянно с нея - в апартамента като трябва да сготвя, простра прането или чистя и детето си е с мен и няма как да излезе сама), ходи до приятелчетата сама през две преки, както ние едно време, прането ми е чисто  , дори и чистенето е по - малко за мен няма този прахоляк от колите, но ние сме в края на вилната зона и почти няма коли - една - две на ден и т.н.

минусите са предимно битови - повечето села около София са с много варовита вода. Докато не се преместихме не можех да си представя такова нещо - за една година бойлера до половината е с варовик и няма чистене, банята също - какви ли не филтри, препарати си купихме и не става. Друг проблем е тока - не навсякъде, но при нас до миналата година нямаше трафопост и едва се виждахме вечер. Горят перални от слабия ток. Случвало се е да спират тока просто защото вали дъжд, а ако е буря до два дни без ток сме карали. Една Коледа заваля пухкав сняг - е спряха тока, да не вземе да се случи нещо. /сега отпадна този проблем, но го има на други места. Друг е момента, че няма лампи извън "централните улици" и площада.
Стигам до водата- лятно време се полива и вода не може да разчиташ да има точно като се прибирате от София - 19.00 до 02.00 часа, понякога и сутрин.
Канализация няма и всичко отива в реката 
Магазин има, но с основни продукти, почти всичко от София си пазаруваме, аптечката ми е заредена и най - накрая се преборихме за интернет, та и връзка със света имаме. Забравих да кажа, че и обхвата на трите оператора почти го няма.
За съседите не мога да коментирам, сега не ги и виждам, преди се радвах на спокойствието и не ги търсех. Имаме две - три приятелски семейства (и те пренесли се от града).
Смятам, че като търсите е най добре да видите инфраструктурата, да отидете на гости и да видите на място - защото преди да си я купим никой не ни предупреди и в последствие малко неприятно се изненадвахме. Питайте местните за водата, тока и какви са им проблемите.
Имам приятели преместили се в Горна и Долна Малина и са много доволни - нямат нашите проблеми, даже и редовен транспорт си имат и училище, детска градина ...

Извинявам се за закъснелия отговор : с. Горни Лозен - до София

Е, значи има варианти! За деца в малките класове поне.  


А от коя година е къщата Ви?

Мисля, че това е пренебрежима цена, за такова щастие и живот - особено за подрастващите. Въздуха предполагам е чист?

    Най-общо ще допълня, че животът на свобода възпитава у децата много качества, които в големия град не могат да придобият - директна среща с природата - животинки, растения; свободно общуване с хора на всякаква възраст - всички се познават в селото; поемане на конкретни отговорности - поливане, плевене, собствена градинка или дори отговорност за животно /но истинско, не тип "възглавничка"/. Светът навън е много различен от компютърния, в който растат градските деца - те трябва да растат в него, а не във виртуалния...

Имам и апартамент, имам и къща - в "село" с трамвай, всъщност е непрестижен квартал, населен с диви шопи. Последното не ми пречи - и аз съм от тях, та намираме баланс.

Много роматично звучи къща, но наистина не е за всеки.
Лично мнение - за хора в активна възраст с деца 5-12 клас е по-добре апартамент. Ако ви пречи лудницата в Лозенец - преместете се в по-краен квартал с блокове. Съчетава градските удобства със полу-селска идилия.
За хора с малки или отлетлетели деца, за хора, които харесват да имат своя градина, да, къщата е по-добър вариант.

Kъде е тази полуселска идилия?!

Иначе за крайградските села - гледайте да има градски транспорт. 

Лично мнение - полуселската идилия е в кварталите, които се смятат за по-малко престижни. Към тях е по-малък напливът от хора, по-малко презастрояване, по-малко коли, повече между-блокови пространства и др. Естествено там има други недостатъци. Винаги се прави компромис с нещо.

Имаме къща до божурище/люлин ,околовръстно, магистрала за сърбия/  
Спокойно е има магазини, училище, детски, и софия е на 15мин. То всъщност е село хераково. Даже роднините на мъжа ми продават парцел там.
Хубаво е, чисто, има хора,но е спокойно.
Има и транспорт. Но ние живеем в София и няма как от първо лице да каже плюсове и минуси

Ако има вариант да се запази апартамента в София, а да има и къща край София, май е най-удобно за семейство с деца. Ние пътуваме между двете места, като "щаб квартирата" е в София, но пък се случва по-дълго време да сме на село От врата до врата (ако няма екстремни задръствания)  е ок. 40 мин. Поносимо е.  И ние сме навлеци в наше село, там нямахме никакви познати, просто мястото ни допадна и в търсене на спокойствие и свобода за игра на децата взехме, че се обзаведохме със селски имот. При нас е доста празно, няма нищо - нито училище, лекар, редовен транспорт, нищо. Е, имаме си един смесен магазин, местното постоянно население са ок. 80 души. Това има едно предимство - зимата въздухът ни е чист. Съветът ми е - ако имате финансова възможност, действайте! В днешно време има условия и на диви места да се радва човек на удобства в къщата си (да е топло навсякъде, мобилен интернет, напр.)

Ние живеем в горната част на Дианабад. Пълно е с детски площадки и е много тихо, защото сме далече от булевардите. Градският транспорт е добър, метрото не е далеч