Хипохондрия – моля за помощ

  • 88 566
  • 774
# 120

Та ми стана интересно - има ли някой от тук пишещите хипохондрици, които имат страх различен от рака?


Аз  Embarassed Даже съм писала тук във форума по тази тема. И на психотерапевта съм го казвала.
Една мацка напред в темата питаше дали има "луди" стигнали до ЯМР. Е, до ЯМР не стигнах, но съвсем доброволно си направих колоноскопия. Излишно, разбира се  Mr. Green
Виж целия пост
# 121
utro77, имам чувството, че мъжът ти ще си отдъхне ако наистина се разболее от рак... Shocked
Защо не го питаш така ли е?
Виж целия пост
# 122
Лошото при мъжът на утро е че не се успокоява, когато види че резултатите му са добри. Той не вярва на никой. 
Виж целия пост
# 123
Това е присъщо на хипохондрика.
Виж целия пост
# 124
Да де, за него е лошо, когато резултатите са добри.
Дали ще е хубаво, ако са лоши?
Това питам, него.
Виж целия пост
# 125
the Дорис, извинявай че не съм способна да отговоря на несъркастичното ти добронамерено   отношение към мен със същото.  След посленият  ти пост  в мен се породи спонтанно  желание да ти кажа какво мисля за теб, до сега само четах набеждения какво съм мислела.
Ще изразя мнение само на база няколко дневните ми виртуални наблюдения.

Ти сама се определяш не аз, с десетгодишна  хронична „диагноза“ която ще имаш до последния си ден,  без никакъв шанс да влезеш в групата от хора   нехипохондрици, …. щото там в някакви свръх и отвъдни научни информации пишело така.
Аз изобщо не мисля че се тръшкаш и си отчаяна и не се лекуваш, дори смятам че нямаш нужда от „лечение“ днес и сега, това излъчваш поне виртуално.
Вероятно е бил мнооого сериозен проблема някога незнам,  но в момента е приемлив според мен. Чувстваш се комфортно в зоната на хипохондриците, и изпитваш тревожност и гняв само ако някой ти намекне че има вероятност да не си хипохондрик завинаги.
Дали си или не си, излекувала ли си я/минимизирала/овладяла или не …няма никакво значение,  ти ще се самоопределяш така за винаги независимо от всичко, в противен случай би загубила уникалността си. …Все пак НЕхипохондриците са обикновени хора, боравещи с обикновена информация и имащи обикновени приятели, а за  тези към които се причисляваш са присъщи необикновени знания и приятели дори и като бройка.

Ако не е станало ясно това е само мое мнение от няколкото дни, а не обобщаващ етикет за теб за 40 -те ти години.



Виж целия пост
# 126
relativity, макар да не разбрах, защо се опита да ме характеризираш си признавам, че ми стана мило. Може би, защото не те усетих злонамерена. Благодаря за отделеното време.

Човек няма на 100% точна представа за себе си и затова ще помисля върху написаното. Но мисля, че грешиш относно важността, която придавам на хипохондрията си. Имам си и друго дето ме човърка, което ми дава възможността да опознавам невероятно много шашавелки  Crazy. Но все пак наистина смятам, че е важно за хипохондрика да не забравя, че е такъв. Същото както алкохолика не бива да го забравя, независимо, че не е пил от десетилетие. Това е така, защото когато ми се стори, че напипвам нещо някъде по себе си, когато се взра в някоя бенка или ми се стори че имам признаци на рак няма да изпадна в бездната на ужаса, а ще имам една светлинка, която ще ме посеща "Чакай, ами ако това е просто твоята хипохондрия? Не мисли, най-лошото! Имай кураж!"
 
Виж целия пост
# 127
Моля, спазвайте добрият тон в темата! На Утро й е достатъчно тежко!
Виж целия пост
# 128
Прочетох темата на един дъх. Не разбирам близките на хипохондриците, но предпочитам да живея с такива хора. Не знам дали греша, но вкъщи всички са в другата крайност.

Не съм хипохондричка, но пък и нехая за здравето си. Не пропускам никога профилактичен преглед - гинеколог, ПКК, липиден профил. Имам проблеми с щитовидната жлеза  от 10г. и това ми е достатъчно. Също и шипове, за които се налага да ходя на невролог през 1-2г., просто защото болките стават нетърпими.

Обаче съпругът ми, никаква заинтересованост към здравето си. В службата случайно му откриха високо кръвно. С триста зора го накарах да си направи изследвания, каквито не е правил никога през 10-те години откакто сме женени. И какво излезе - триглицериди 8 Shocked. Личната лекарка му каза, че е в прединфарктно състояние. Взехме мерки с хранене, добавки и всичко влезе в норма, но не иска да разбере, че трябва да се следи поне на 6м.

Баща ми, на 65г. е вече. През живота си не е боледувал от нищо, рядко от грип. Все го карам да ходи да си прави изследвания някакви - все повтаряше, че е здрав като бик. Добре, здрав си, обаче имаш право на профилактични прегледи. 45г. за какво си внасял осигуровки с 1-ва категория труд. Докато един ден не спря да уринира и се оказа, че има рак на простатата. За щастие начален стадий, ама все пак можеше и да го няма. Sad

Майка ми, на 60г. - хипертоничка, сама си назначава лекарства, на лекари не ходи Naughty. Преди 11г. я оперираха от апандисит и оттогава, ни гинеколог, ни нищо. Веднъж ходих до ЛЛ  да взема направление за мамография, - не отиде ooooh! . Защо да ходи по лекари, като нищо не я боли? Дори след случая с баща ми не си взе поука. Ясно е, че аз ще им бера ядовете.

Предпочитам хипохондрици. Поне ще знам, че са здрави и им няма нищо. Поне не физическа болест, от психическата поне не се мре. Sad

Виж целия пост
# 129
И мислиш, че като е хипохондрик човек значи е здрав и му няма нищо? Аз пък предпочитам да нямам никакви болежки и да не мисля за болести, вместо мисълта ми да е все там и да се страхувам кога отново ще ме сполети това, от което ме е страх...Защото от 3-4 години не живея живота, който преди имах, постоянно мисля и чета за болести, изпадам в кризи и депресии и пия антидепресант, който не знам дали изобщо помага...
Така че не си пожелавай нито на себе си, нито на близките си да се въртите в омагьосания кръг болести-диагнози-изследвания-лекарства.....
Виж целия пост
# 130
Sunshine Mom, аз пък завиждам за спокойствието на твоите роднини.
Хипохондриците не са застраховани от болести. Това, че трепетиш пред кабинета на лекаря през ден, не те застрахова от нищо. ХИпоходриците преживяваме всяка поставена от нас диагноза като реална, което повярвай ми разклаща психиката на н-та степен. И именно това неспокойство, паника и притеснение могат да ти навлекат хиляди болести и неприятности. Аз съм убедена, че неприятностите се причиняват от 3 неща: ген, храна, СТРЕС!
Виж целия пост
# 131
И мислиш, че като е хипохондрик човек значи е здрав и му няма нищо?

Напротив има му, но в главата. Да предпочитам такива хора, а не сега да слушам баща ми, че е ако е отишъл на време, можеше да не е така.

Който се е сблъсквал с истинската лоша физическа болест, ще предпочете в пъти другата за хората покрай себе си. Да, най-добре е никой нищо да не го боли, да няма психологически внушения за здравето си, да няма проблеми със здравето си. Но аз ако можеше да избирам, избирам такива хора, не такива, които не се вълнуват от здравето си и после да страдат другите от нехайството им.

Не ангажирам никой с мнението си. Това го пожелавам за себе си, не за друг. Мисля, че всеки има право да избира какви близки да има до себе си. Или вече и това не може?
Виж целия пост
# 132
Sunshine Mom, достатъчно е човек да посещава профилактични прегледи. Това се нарича "здравна култура", която за съжаление куца на цялата ни държава, не само на твоето семейство. Едва в последните години започна гласност по въпроса за профилактиката. Пишеш, че баща ти е с проблеми на простатата, мисля че мъжете над 60 трябва да ходят на профилактични прегледи, както ние за РМЖ... или греша? Не съм запозната добре, но този рак може ли да се предотврати? Има такива, което за съжаление с профилактика или без, си се развиват....
Виж целия пост
# 133
Sunshine Mom, достатъчно е човек да посещава профилактични прегледи. Това се нарича "здравна култура", която за съжаление куца на цялата ни държава, не само на твоето семейство. Едва в последните години започна гласност по въпроса за профилактиката. Пишеш, че баща ти е с проблеми на простатата, мисля че мъжете над 60 трябва да ходят на профилактични прегледи, както ние за РМЖ... или греша? Не съм запозната добре, но този рак може ли да се предотврати? Има такива, което за съжаление с профилактика или без, си се развиват....

Ето това искам и аз. Никой не обича крайностите, но ако трябваше да избирам между хипохондрия и незаинтересованост, избирам първото.

Ако баща ми беше посетил ЛЛ, поне веднъж можеше да му пусне PSA. Ама никой не е длъжен да го моли и да го вика от вкъщи.

Виж целия пост
# 134
Ако баща ми беше посетил ЛЛ, поне веднъж можеше да му пусне PSA. Ама никой не е длъжен да го моли и да го вика от вкъщи.

Ама можеше и да не му пусне.... А и да му беше пуснал, щеше ли да има възможност да се предотврати рака?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия