Хипохондрия – моля за помощ

Здравейте,казвам се Бояна и съм на 19.От половин година получавам панически атаки,но през последния месец станаха изключително плашещи-с болки в сърдечната област.Естествено,минава за 1-2 минути,но винаги след това съм в спешното за проверка на сърцето.И всеки път едно и също-здраво е и работи перфектно.Вече съм ходила 4 пъти на кардиолог и 3 на невролог заради болки в гърба и гърдите,ходих на ендокринолог за щитовидната жлеза-навсякъде съм изрядна.Но продължавам да се страхувам-всеки ден живея със страха да не умра.Преди 4 дни започнах да чувствам някаква буца в гърлото и някакво странно "претупване" на сърцето,което дори в Токуда в София не откриха.Все по-често започвам да си мисля,че си измислям и че наистина съм здрава,както твърдят всички мои близки+психолога ми(да,и на психолог ходя)...Пиша тук,защото искам да видя и вашето мнение какво е?Аз само знам,че се чувствам несигурна в себе си и умирам от страх от смъртта...

Здравей Бояна, ти си само на 19.. не че 19 годишните не боледуват, но подобни болести, а именно животозастрашавaщи, са крайно необичайни за хора на твоите години. Аз съм на 22 и имам съшите страхове като теб и аз съм обиколил много специалисти и лошото е че соматизирам симптоми. Тоест получавам реални симптоми , даже нарушаване на функциите (не увреждания!) на някои органи като равновесния орган например (вест. апарат) или стомах... Аз също в началото започнах с болки в гърдите. Изтръпваха ми крайниците чувствах че се уморявам лесно и не ми стига въздух и тн . Даже ми причерняваше... И така докато 2-3 пъти не се уверих че ми няма нищо. Между другото сърдечните заболявания много лесно се откриват...Буцата в гърлото е глобус хистерикус, остра реакция на нервната система, хората с паническо разстройство го имат и получават често... Аз не можех да преглъщам заради такива неща и страдах от куп други неприятни симптоми. Ще си навлечеш беди, а си млада, затова бягай от болестите. Точно защото си млада е много малко вероятно да ти има нещо страшно. Пак казвам тук всички ги е страх от смърт причинена от болест, все пак е тема за хипохондрици  
Щом докторите не са притеснени за теб, значи и ти не би трябвало да се притесняваш. Не забравяй, че през повечето време ние гоним вятъра

 

И никакво четене на медицинска литература и интернет статийки тип "10 симптома..." или "Лесно ще разпознаете... със ..." Ако един лекар не ви накара да повярвате, че сте здрави - отивате при друг и така 

Лекувате нервите, пиете алкохол за да се усмихвате повече, не натоварвате близките си (все пак ги обичате), пиете хранителни добавки за здраве и профилактика + малко красота  и ако много ви хване шубето идвайте тук 

Аз съм с паник атаки и натрапливи мисли.Имахме гости от Щатите,имам голям страх от СПИНлЧистих си ушите и имаше кръв по клечката и сега съм си втълпила,че е от гостите и съм в някакъв кошмар от 3 дена?даже пазя клечката с кръвта....Не издържам

Слушай сега - ти знаеш, че спин не се хваща от това, че живеете под един покрив. Ако не сте правили секс без презерватив въобще няма от какво да се притесняваш, че може да те заразят.

Спина може да бъде засечен с изследване след 3 месеца от заразяването. Признаци на болесттта може да имаш след година - имунитета спада и започват чести боледувания, обриви подобни на малки кръвоизливчета по цялото тяло. Спина НЯМА страни като кървене от ухото. Да може да има кървенене венците, но то  е коренно различно и е свързано с имунитета т.е. с липсата му.

СПИНА не е толкова страшен. Хората живеят с него дълги години като се съобразяват да не заразяват други, грижат се за здравето си и водят здравословен живот. Много от болните умират от старост. Виж ако пиеш доста и вземаш наркотици то няма да умреш от старост.  Реално диабета може повече да те погуби и да ти скапе живота, а не ти изглежда страшен нали?

Ходиш ;ли на психиатър? 

Хей, здравейте, надявам се,че темата е все още актуална. Искам и аз да се включа,защото от 9 месеца страдам от ужасна хипохондрия. Всичко започна след като забременях. Вместо като нормален човек да се зарадвам на това, което ми се случва,аз започнах да си втълпявам различни болести, които ще навредят на бебето ми. После за бебето се успокоих и почнах да се притеснявам за себе си. В 7 месец почнах да виждам светещи диодчета в дясното око,после в лявото и си внуших, че имам отлепване на ретина. Ходих на трима очни специалисти, които казаха,че не е това. Аз обаче продължих. Реших,че е токсоплазмоза, деструкция на стъкловидното тяло и какво ли не. Накрая почна да ми трепери нерв около лявото око и си навързах сама симптомите и реших,че имам МС. Избухват в  плач как ще си гледам детето с такава болест. Страх ме е да отида на невролог,защото си мисля как ще потвърди диагнозата и как света ми ще се срине. Направо се побърквам. Мисля да потърся помощ от психиатър, защото така не съм полезна него на мъжа си, нито на бебето си. Получавам паник атаки от страх, че може да се разболея.

Здравейте,
И аз да се включа, макар че гледам темата не е много коментирана напоследък.
Моята история е доста дълга, но ще я резюмирам колкото мога.
При мен нещата тръгнаха от там, че двете ми баби и леля ми починаха от рак и то открит съвсем неочаквано. Когато си дадох сметка за това, си внуших, че рака може да ти се случи внезапно и както днес си щастлив, утре си пускаш изследване и хоп - рак и умираш. Последва едно лежане около 4-5 дни, при което ми се виеше свят при всяко ставане, треперех, изпотявах се, гадеше ми се и т.н. И си казах "ето, това е - случва се". Отидох при личната. Каза че изживявам лошите събития с леля ми (понеже беше починала преди около месец) и ми изписа деанксит. След няколко седмици бях тотално зле. Убедена бях, че съм болна от нещо и явно от страх съвсем ми се виеше свят и т.н. Пак при личната. Пусна ми изследвания за щитовидна жлеза и след тях + ехограв стана ясно, че не е от това. Ендокриноложката ме прати на невролог. Попаднах на най-некадърната в нашия град. Междувременно бях получавала няколко пъти някакви нервни кризи и стигайки до невроложката се разплаках и си казах цялата история. Тя ми изписа някакви неща (не помня вече имената - едното беше Ципралекс) и след  седмици бях на ръба на самоубийство. Мъжа ми вече се стресна явно и дойде с мен на следващия ден при нея. Тя явно осъзна, че не може да се справи и ме прати на психиатър. Тя ми изписа антидепресант Золофт + Ксанакс за 1-2 седмици и после останах само на Золофта. От него живнах буквално.
Всичко това беше  2013г.
От тогава започвам и спирам Золофта 3 пъти като последействието му е около 4 месеца при мен и после пак започвам филмите. Успоредно ходех и на психолог, но това при мен има някакъв временен ефект и не действа особено като цяло.
Сега съм "чиста" от Март, но от няколко месеца съм зле. Заинатила съм се, че няма повече да посягам към Золофта, като най-големия ми стимул е че качих около15-20 кг. от него, а сега съм свалила около 10. Не искам да съм дебела. Май само това ме мотивира. И факта, че антидепресантите вредят на бъбреците и дроба.
Но ето сега пак съм в непрекъснат филм на ужасите от около месец. Боли ме някъде около десния яйчник. То не е болка, а е като тежест лека и придърпване. Бях на гинеколог, който не видя нищо притеснително, цитонамазката ми беше 1-ва група, но аз все още усещам тази тежест и изпадам в паника.
Мисля си как не е видял нещо, връщам се 100 пъти към прегледа и се чудя той гледа ли ми хубаво десния яйчник - да не е пропуснал нещо. При палпацията накрая ми натисна точно десния яйчник и каза "Тука малко те боли, нали?" и аз казах "Да". Не питах защо и сега това не ми дава мира. А може би е някаво леко срастване - имам 2 раждания със секцио.
Разума ми казва, че това е неврологична болка, защото ме боли ябълката на десния крак и на моменти болката слиза и по бедрото. А знам, че има някакви нерви и към слабините,които болят в такива случаи. Но хипохондрика в мен е в паника. И ми казва, че трябва да отида при личната за направление за коремна ехография или нещо такова.
Имам 2 деца - страхотни, умни и съпруг, който много се мъчи да ми помогне. На ръба съм да започна пак да си пия лекарствата, пък кавото стане. Казвам си, че ако ще да ми вредят на каквото и да е, по-добре е да живея още 20-30 години, но щастлива, отколкото с тези мисли. Не изпитвам никаква радост. А живота ми е прекрасен - нямам нищо от което да се оплача (освен нормалните битовизми, но кой ги няма).
Усещам как губя битката и се отчайвам. А ако сега се върна към лекарствата, знам че никога повече няма да поведа тази битка отново. Още повече, че и мъжа ми смята, че е по-добре да си ги пия, защото и за него не е приятно да ме гледа така - вторачена в най-малката болежка отново и отново.
Извинявайте за дългия пост, но някак си имах нужда да споделя.
Успех на всички в битката с тази проклета хипохондрия!
Аз явно не съм добър войник в това отношение. Иначе съм доста упорита, но както каза психоложката ми "Точно най-силните характери се сриват най-лошо."

Побутвам тази тема с надежда за съвет.
Здравейте,пиша от отчаяние.
Изпитвм голям страх за здравето на детето си , постоянно я следя какво и колко яде, колко вода пие, как пие, колко  пишка и т-н. То си е направо хипоходрия , според мен, но обектът е дъщеря ми .
Всичко започна с късното диагностициране на пневмония април месец. След това детето е постоянно с мен и станах свръх- наблюдателна и чувствителна по отношение на нея.
Последното , което ми направи впечатление преди малко повече от месец, е , че увеличи приема на вода. Но аз стигнах далеч - поисках изследвания на кръвна захар и урина, всичко беше нормално-. Но това не ме успокои, вглеждам се постоянно в нея и в това , което описах по-горе. Не смея да я оставя дори на някой да я гледа за час-два , от страх да не пропусна нещо в наблюдението.
За една две седмици бях се поуспокоила –без да спирам да я наблюдавам, тогава пък си ровех в нета за други страшни диагнози , но от два дена е нещо страшно.
Не искам да е така, искам всичко да си е по старому, да се смея и гордея с прекрасната ми дъщеря, но не мога. Спирам се постоянно, защото си мисля нон стоп как непременно ще ни се случи нещо лошо и как нещо не й е наред. От което пък се чувствам виновна.
Някой от вас бил ли е на моето място ? Преборил ли се е ? Какво да правя ?

Аз съм била в твоето положение. Не се преборва, но някак успяваш да живееш със страховете си.