Взимане на детенцето от домът!

Бебенце ли е детето или по-голямо ?

Още съм в периода на проучване ,но исках да знам дали има сред вас мами направили го по специален начин и ли техен обичай като за идване на нов член на семейството

Нямам опит, но няма ли да е неприятно за дечицата, които остават там, ако организираш подобно изписване с питки и прочие..?! Не знам и аз как се прави... Чудя се.  Може без голям шум да си вземеш детенцето и да оставиш почерпка за останалите.

Разбира се, не да се вдига някаква веселба ,а да се уважи традицията като при родно детенце

Зависи от възрастта на детето.
 Ако е бебе може да оставите в дома бонбони, торта или нещо друго да се почерпят лелките. Ако е по-голямо 2-4 годишно ( обикновено такива душковци се осиновяват) може пак да оставите нещо за почерпка на персонала и на децата. В домовете се приемат само фабрично опаковани храни и торти със сертификат от производителя! Никой няма да допусне питки, кексове и прочее вкусотии домашно производство! Най-вероятно даже няма да са ОК да организирате тържество на територията на дома, но тъй като навсякъде правилата са различни - може и да се случи 
При изписване се носи копие от съдебното решение ( ако съдът не го е изпратил служебно при тях - пак всеки си тълкува различно законите  ) и дрешки за детето - от бельото до обувките. Те нямат нищо лично, всичко им е за общо ползване!

В случай, че искате да правите голям купон у вас за посрещането на детето ...... просто не го правете, грешка е. Детето, колкото и да е малко се стресира страшно от голям брой съвършено непознати хора, които охкат, ахкат, пощипват го, галят го и вдигат шум до небесата. Това е нов свят за него, въвеждайте го полека-лека, за да може да се адаптира успешно  Само си представете да попаднете на чужд остров сред разни екземпляри, които квичат радостно и ви побутват с кеф, а вие не знаете този интерес до какво ще доведе - до приятни изненади или ще ви въртят на шиш на бавен огън и после ще се облизват 

Желая късмет на всички чакащи!   

Напълно съм съгласна с Алекс.

И в курса ни казаха, че запознаването на детенце с роднини и приятели трябва да стане постепенно и след определен период на адаптация (не си спомням колко дълъг беше той..). Все пак да не забравяме, че и ние самите сме непознати за хлапео. Виждало ни е, но за първи път се разделя с всичко познато.

Аз мисля когато дойде този така чакан и мечтан момент да си направим снимка като при изписването, която да окачим в рамка. Тя ще бъде скъп спомен и от съвсем рано ще можем да говорим с детето за неговото осиновяване.

Вероятно имам доста романтични представи... за това се записвам да следя темата! бббб

Когато аз взех детето си от дома, занесох погача, сладки и други неща за почерпка на персонала и пакетирани храни за децата. Не ми разрешиха да правя тържество там, но не знам и колко е удачно. Детето ми беше стресирано, въпреки че се бяхме виждали поне четири пъти преди този ден. Като видя нови, непознати хора, изпадна в ужас. След това следваше пътуване на около 400 километра с кола, което за нея беше уред за мъчение от първи тип  . През цялото време се беше хванала за мен, сгушила се и потяща се, но не се пусна през целия път /въпреки, че аз съм изключително голям привърженик на столчето за кола за деца, и носех такова, както се опитах и да я сложа в него, но остана там само около 15 минути, след което нададе такъв рев, че нямаше как да не я гушна/. След около пет часа пътуване си бяхме в къщи и не мога да си представя какво щеше да е, ако и там имаше други хора, които да я очакват. Първата вечер спа като заклана, може би защото се беше уморила страхотно през деня /съответно докато се прибирахме, не можа да заспи изобщо/. Следващите две седмици бяха огромен стрес и за нея, и за мен. Истерични ревове по около три часа всяка нощ /не помагаше нито гушкане, нито говорене, нито разхождане, нито НИЩО/. Въпреки всичко обаче оцеляхме заедно. Сега - два месеца по-късно нещата влизат в релси и вече е съвсем различно. Чак преди две седмици събрахме хора в къши и направихме погача за прохождането и повод да се съберем /не че иначе не ходим никъде, но специално в къщи гледам да е спокойна и да няма много хора/. И въпреки, че беше вече свикнала, пак се вкопчи цял ден у мен и не обърна внимание на никой. Така, че не бързайте с празнуванията и сбирките - ще имате достатъчно време после да наваксате всичко.

И аз съм напълно съгласна с вас никой не говори за щуро парти ,а затова че това за мен лично ще е празник и трябва да го почетем по някакъв начин, що се отнася до родата  когато родих преди 4 години събирането хич не се отрази добре на новородения ми син. За това просто мисля,че не ме разбрахте в никакъв случай не говора за празненство а за един обичай който после може да разказваме на бонбони защото всеки има история на изписването му от родилното и така да не се различава идването от това на сина ми да знае,че този ден е бил празник за нас.

deina_li, на курса ни казаха, че когато детенце влезе в  къщи ще бъде уплашено. За него няма да сме много познати хора, ще е пътувало /понякога много часове/, ще сме го отделили от познатата обстановка, от познатите лица. Дори и да приготвиш нещо като празник в къщи, то няма да го разбере и асимилира, заради вътрешното си състояние. А срещата с други от семейството ни посъветваха да е постепенно, а не наведнъж. Излизането навън да е след 1-я месец.
Задай си въпроса на психолозите на курса, те ще ти кажат какво им е мнението за посрещането у дома със запомнящ се празник.

Аз също нямам личен опит и наблюдения, но мисля че ще е стресиращо за детето. Нека първо изгради емоционална връзка с Вас, да се адаптира и след това ще има време да празнувате много празници заедно. По-важно е детето да бъде спокойно. Преди срещата с близките и роднините може би трябва да ги предопридете да подхождат внимателно и да стресират детето.