Борвна, тук са се натрупали много обстоятелства-мъжът ти е починал, твоите възможности са намалели. И основното -брат му не го е издържсл, а е помагал в издръжката. Случаят е съвсем в реда на нещата и браво и на тримата че сте се справили
Виж целия пост
С какво ви дразнят свекървите- 49
- Публикувана: 2 окт. 2015, 19:05 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2015, 21:37 ч.
# 16
2 окт. 2015, 21:33 ч.
На мен пък това ми се струва напълно нормално, нали сме семейство, ако за образованието не си помогнем, за какво?
Виж целия пост
# 17
2 окт. 2015, 21:40 ч.
Да, точно за това е семейството, за да си помагаме един на друг и да действаме като екип, а не като орел, рак и щука. Случаят, в който по-големият брат дава пари за образованието на по-малкият изглежда на пръв поглед несправедлив, но, ако впоследствие малкият брат се реваншира, справедливостта ще бъде възстановена. Всичко зависи от конкретните хора.
Виж целия пост
На мен пък това ми се струва напълно нормално, нали сме семейство, ако за образованието не си помогнем, за какво?
# 18
2 окт. 2015, 21:53 ч.
А и ако родителите наистина могат да платят само за едно дете, това е начин и двете да получат образование. Иначе кое да предпочетат, само едното или никое ...
Виж целия пост
# 19
3 окт. 2015, 00:05 ч.
Ох, някой път ни се поднасят такива изненади, че човек да се чуди как да се справя с тях. Навремето до 3-ти курс и мен ме издържаха нашите, стипендията не я броя, защото беше една такава, голяма ... В 4-ти курс се издържах вече сама. Навремето така беше. До около 2005-2006 г., когато студентите масово започнаха да се самоиздържат. Но преди това, и на моите родите им беше изключително трудно. Аз живеех с доста ограничени разходи, дори и за студент. Жертви трябват и от страна на родителите, и от страна на децата.
Сега като се замисля, ако се беше наложило - след като вече почнах работа и прочие, бих дала пари на брат ми, за да си доучи. С уговорката, че един ден като си стъпи на краката, ще ми ги върне. Мисля, че така бих постъпила, и ще е справедливо.
Също не бива да забравяме, че като си семеен, и половинката ти може да има мнение по отношение на харчене на пари от семейния бюджет, и е редно да се вземе предвид и неговото/нейното мнение.
Виж целия пост
Сега като се замисля, ако се беше наложило - след като вече почнах работа и прочие, бих дала пари на брат ми, за да си доучи. С уговорката, че един ден като си стъпи на краката, ще ми ги върне. Мисля, че така бих постъпила, и ще е справедливо.
Също не бива да забравяме, че като си семеен, и половинката ти може да има мнение по отношение на харчене на пари от семейния бюджет, и е редно да се вземе предвид и неговото/нейното мнение.
# 20
3 окт. 2015, 00:19 ч.
Да си дойдем на думата 
И свекървата ще вика - нали сме семейство, трябва да си помагаме, а снахата - тоя моя търтей девер/зълва що не ходи да работи, ами чака ние да го издържаме. И като се замислиш, и двете ще са прави за себе си. И няма да могат да се гледат 
Виж целия пост
... Също не бива да забравяме, че като си семеен, и половинката ти може да има мнение по отношение на харчене на пари от семейния бюджет, и е редно да се вземе предвид и неговото/нейното мнение.
И свекървата ще вика - нали сме семейство, трябва да си помагаме, а снахата - тоя моя търтей девер/зълва що не ходи да работи, ами чака ние да го издържаме. И като се замислиш, и двете ще са прави за себе си. И няма да могат да се гледат
# 21
3 окт. 2015, 08:11 ч.
Едно е да се случи драма в семейството, здравнословни проблеми или смърт. Едно е да се случи така, че някой да има нужда 1-2 пъти на петилетка от малко подпомагане. Съвсем друго е изначално някой да си направи сметката да направи 2-3 деца и да ги остави да се самоотглеждат по ред на номерата, в т.ч. прехвърляйки и финансовите отговорности.
Разходите за образование се планират от раждането на детето. И са такива разходи, които много трудно отговорен родител няма да може да направи за всичките си деца, АКО е решил изобщо да ги прави. Ще кажете - всичко се случва. Да, но коментираният казус не беше "всичко се случва", а целенасочено разпределение на средства в полза само на единия и после измиване на ръцете.
Виж целия пост
Разходите за образование се планират от раждането на детето. И са такива разходи, които много трудно отговорен родител няма да може да направи за всичките си деца, АКО е решил изобщо да ги прави. Ще кажете - всичко се случва. Да, но коментираният казус не беше "всичко се случва", а целенасочено разпределение на средства в полза само на единия и после измиване на ръцете.
# 22
3 окт. 2015, 08:45 ч.
Много е гадно когато един родител не се усеща и си дели децата.А най-неприятното в случая е,че може да предизвика скарване между собствените си деца.При нас в къщи е така-свеки скара двамата си сина,според мен напълно умишлено,защото има изгода от това.
Виж целия пост
# 23
3 окт. 2015, 09:12 ч.
Моите свекъри са така. 4 деца и на самотек нататък. Най - малкият е толкова мързелив и до ден днешен му помагаме и го юркаме. Яд ме е ,щото как се вика и г**а не може да си избърше сам , ама в крайна сметка мъж е да си стъпи на краката. Понякога ми става жал за него ,че свекърите хич им не е какво се случва с него, но от друга страна пък и той не прави нищо по въпроса да си подобри положението. Свикнал е каките и баткото да помагат, но откакто се роди малката съм го отрязала тотално и хич не ме грее съвест,морал и т.н. в крайна сметка не мисля да лишавам себе си и детето си , заради един търтей. 
П.С. То и заради това свекито ни изгони щото не искаме да го издържаме вече ,а и го бях накарала да си мие чиниите
Виж целия пост
П.С. То и заради това свекито ни изгони щото не искаме да го издържаме вече ,а и го бях накарала да си мие чиниите
# 24
3 окт. 2015, 11:12 ч.
Много е гадничко това:
"Разходите за образование се планират от раждането на детето. И са такива разходи, които много трудно отговорен родител няма да може да направи за всичките си деца, АКО е решил изобщо да ги прави."
Защото едва ли става въпрос за отговорност, а за възможности. А именно:
1. средствата за образование се променят с всяка следваща година (имах приятелка, на която детето ходеше на летни курсове в Англия за по 1000 лири. Сега сумата е 5000. Друг пример е непрекъснатото повишаване на цените в образованието)
2. изискваният за образование непрекъснато се променят (напр. преди 10-15 години ТУ, СУ, ВИАС, даваха добър старт за кариера, бяха добри университети, а сега? далеч не е така. Младите масово заминават да учат навън и ако допреди само 10 години издръжка на студент можеше да се сведе до 500 лв/месец, то сега- 1000 евра няма да са достатъчни)
3. непрекъснато променяща се обстановка на пазара на труда (т.е. няма никаква сигурност утре какви доходи ще имаш, ако имаш)
Абсолютно подкрепям решението на родители, можещи да си позволят САМО една издръжка на студент, то те да го направят, независимо, дали по- късно големият ще трябва да издържа малкия. Защото другият вариант е да не вложат в образование на нито едно от двете си деца, което за мен е недопустимото
Виж целия пост
"Разходите за образование се планират от раждането на детето. И са такива разходи, които много трудно отговорен родител няма да може да направи за всичките си деца, АКО е решил изобщо да ги прави."
Защото едва ли става въпрос за отговорност, а за възможности. А именно:
1. средствата за образование се променят с всяка следваща година (имах приятелка, на която детето ходеше на летни курсове в Англия за по 1000 лири. Сега сумата е 5000. Друг пример е непрекъснатото повишаване на цените в образованието)
2. изискваният за образование непрекъснато се променят (напр. преди 10-15 години ТУ, СУ, ВИАС, даваха добър старт за кариера, бяха добри университети, а сега? далеч не е така. Младите масово заминават да учат навън и ако допреди само 10 години издръжка на студент можеше да се сведе до 500 лв/месец, то сега- 1000 евра няма да са достатъчни)
3. непрекъснато променяща се обстановка на пазара на труда (т.е. няма никаква сигурност утре какви доходи ще имаш, ако имаш)
Абсолютно подкрепям решението на родители, можещи да си позволят САМО една издръжка на студент, то те да го направят, независимо, дали по- късно големият ще трябва да издържа малкия. Защото другият вариант е да не вложат в образование на нито едно от двете си деца, което за мен е недопустимото
# 25
3 окт. 2015, 11:21 ч.
Едната ми голяма мъка беше да не остане едното без образование. Тогава мислех, че като дадеш възможности ще си изкарат материалните потребности.Не е съвсем така ,но има и сега смисъл в това.
Сега ми е дерт дали ще се ожени единия ,другия вече е напълно със семейство.И при всичките ми различия с него и снахата, доколкото имам или ще имам-признавам,че са равни по ум,способности и възможности за реализиране.Минаваме успешно с изпитанията и малките проблеми.Мога само да подкрепям духовно.
ще видим какво ще ми даде съдбата за другия.
Убедена съм обаче,че ако хората се уважават и разбират ,каквото и да се случи ще открият изход.И решение и път за добро.
но с един участник не става.
Виж целия пост
Сега ми е дерт дали ще се ожени единия ,другия вече е напълно със семейство.И при всичките ми различия с него и снахата, доколкото имам или ще имам-признавам,че са равни по ум,способности и възможности за реализиране.Минаваме успешно с изпитанията и малките проблеми.Мога само да подкрепям духовно.
ще видим какво ще ми даде съдбата за другия.
Убедена съм обаче,че ако хората се уважават и разбират ,каквото и да се случи ще открият изход.И решение и път за добро.
но с един участник не става.
# 26
3 окт. 2015, 11:44 ч.
Не знам, на мен не ми се струва редно да инвестирам само в едното си дете. В крайна сметка, колкото дъщеря ми ми е дете, толкова и сина ми. И ако нямам възможност да подпомогна финансово образованието и на двамата, ще търся начини как. Като за мен не е опция, само на нея да помогна.
Виж целия пост
# 27
3 окт. 2015, 12:16 ч.
Добре де, ако едното иска да учи, а другото - не? Как ще изравните тогава сметката?
Виж целия пост
# 28
3 окт. 2015, 12:59 ч.
Навремето май точно така е било - за който стигне, за него. Баба ми са 5 деца, тя е най- малката. Най- големият й брат се е учил, та изучил - навремето даже е бил зам. министър на образованието. Това за момче от село е голяма гордост. ПОсле следващите - кой изкарал гимназия, кой основно. Баба ми е изкласила само до 4ти клас - за нея нямало пари. Тя така ми разправяше - Трябваше да издържаме батко в София! Та на нея това й беше болката - че не е учила, но не обвиняваше родителите си, по- скоро го приемаше за нормално, нямали са и толкоз.
Виж целия пост
Не знам, на мен не ми се струва редно да инвестирам само в едното си дете. В крайна сметка, колкото дъщеря ми ми е дете, толкова и сина ми. И ако нямам възможност да подпомогна финансово образованието и на двамата, ще търся начини как. Като за мен не е опция, само на нея да помогна.
Навремето май точно така е било - за който стигне, за него. Баба ми са 5 деца, тя е най- малката. Най- големият й брат се е учил, та изучил - навремето даже е бил зам. министър на образованието. Това за момче от село е голяма гордост. ПОсле следващите - кой изкарал гимназия, кой основно. Баба ми е изкласила само до 4ти клас - за нея нямало пари. Тя така ми разправяше - Трябваше да издържаме батко в София! Та на нея това й беше болката - че не е учила, но не обвиняваше родителите си, по- скоро го приемаше за нормално, нямали са и толкоз.
# 29
3 окт. 2015, 14:25 ч.
Марипоса_малва,
нали си даваш сметка, че по времето на баба ти и на село, момчетата са били по-тачени от момичетата. Та не само парите са играли роля, а и манталитетът. Едната ми баба ми е родена през 20-те години на 20 в. (нарочно не пиша точната година) и на село. В 6 клас я спират от училище, защото баща и не е бил съгласен да играе физическо по шорти: Как така 12-год. му дъщеря, вече мома ще играе по шорти (гащи) физическо пред цялото училище и учители мъже? Не може, край. Така и с твоята баба - хем малко пари, хем е момиче, може да пише и чете, ще се омъжи и готово. За какво и е образование. Друг пример - майка ми и лелите ми са родени след 1944 г. на село - съответно всички са завършили училище. Ако не е имало държавно образование и стипендия, майка ми твърди, че е щяла да я омъжи след училище и готово. На полето работа много, образование не ти трябва.
Може при баба ти да не са били същите условия, но факта, че е момиче и то последна също е оказал влияние тогава. Днес времената са други, както и разбиранията.
Виж целия пост
нали си даваш сметка, че по времето на баба ти и на село, момчетата са били по-тачени от момичетата. Та не само парите са играли роля, а и манталитетът. Едната ми баба ми е родена през 20-те години на 20 в. (нарочно не пиша точната година) и на село. В 6 клас я спират от училище, защото баща и не е бил съгласен да играе физическо по шорти: Как така 12-год. му дъщеря, вече мома ще играе по шорти (гащи) физическо пред цялото училище и учители мъже? Не може, край. Така и с твоята баба - хем малко пари, хем е момиче, може да пише и чете, ще се омъжи и готово. За какво и е образование. Друг пример - майка ми и лелите ми са родени след 1944 г. на село - съответно всички са завършили училище. Ако не е имало държавно образование и стипендия, майка ми твърди, че е щяла да я омъжи след училище и готово. На полето работа много, образование не ти трябва.
Може при баба ти да не са били същите условия, но факта, че е момиче и то последна също е оказал влияние тогава. Днес времената са други, както и разбиранията.
Препоръчани теми