![Simple Smile](/img/emojis/faces/simple_smile.png)
Както всеки и аз имам разни несъгласия със свекървата. Не живеем заедно, даже и не сме в съща държава, но за момента е тук уж да помага, че съм с проблемна бременност. Помощта се изразява в готвене на няколко дни и това че съпругът ми е по-спокоен докато е на работа, че не съм сама.
Проблема идва от това, че след раждането ще се преместим да живеем в същата държава където се тя и свекъра. И отсега се започват едни планове как сме щели да живеем близо до тях, как ще ми гледа децата от първият ден, как щяла да ги облича и храни и.т.н. Аз гледам отсега да и обясня, че няма да живеем близо до тях, не искам да живея в къща предоставена от тях, сама ще си гледам децата и.т.н. По всички тези въпроси със съпруга сме на същото мнение и той много пъти и го казвал. Да, ама като сме насаме тя продължава с агитката.
Въпросът и чуденката ми са : колко да го занимавам съпруга с тези неща, като вече и аз и тя сме наясно с мнението му?
Не искам да стана досадна и всяка вечер като се прибере от работа, аз да почна да се оплаквам от нея. В същото време оставих няколко пъти телефона в стаята когато са те двамата насаме и слушам как и на него продължава да му говори същото. Той е по-остър от мен и я навиква, след което ред сълзи, ред сополи.
Приемам всякакви мнения.
П.С. Извинявам се за граматическите и лексикални грешки, тъй като не съм от България и не съм учила български език и граматика.