С какво ви дразнят свекървите- 49

Стана ми весело като се зачетох в друга тема където снахи хвалят свекървите си.Е,би било хубаво да пиша там,ама съм тук.И както каза веднъж Руми-да не си помислите,че не ме дразни ,та и аз така.Явно и в мен има вина,че вече съм предубедена и всичко в нея ме дразни.Не стига ,че ми взе чушките-ще се смеете,ама то сега и аз се усмихвам,ама оня ден ми идеше да я удуша.Има си тя чушчици в градината,те нещо не станаха едни кривички за пълнене не стават и са си нейни,аз там не пипам.Та купих си аз ,човека ми даде да си избера с широки гърла и ставам на следващата сутрин ,ще готвя,няма ги.Питам аз къде са,тя на салата ги направила.Побеснях,абе прави си твоите,както и да е,пак ще купя ама не е там работата дразни ме.Снощи прибирам се от работа и таман обяснявам на ММ,че тока е пак много висок и и този месец няма да се вредя за ботуши,тя влиза с новата си придобивка-ботуши,струващи почти колкото тока.А нали съм ви казвала,че тя пари за сметки не дава.И като ме чува,че нямам ботуши,ми казва-Имам едни боти подарък от колежка,ама не ми харесват и щях да ги нося за в градината,вземи ги,пък като имаш пари ще си купиш .Добре,че мъжа ми се скара с нея,че иначе да ви кажа така ми причерня.Ами да това са дребнавости и битовизми знам го,обаче ей такива неща всеки ден и то се трупа.И защо все трябва да е напук,иска ми се да се разбираме ама то не става.

Не те призовавам да спориш, ама защо не отговори на скромния ми въпрос?
Ще го повторя.
След като мъжът ти се нанесе у вас, майка ти дари ли ти жилището си?
Или само за свекърите е нормално да го направят?
Дали ще смееш да отговориш?

Аз ще отговоря на въпроса ти, спрямо себе си.
Моето жилище беше само мое. Бившия ми мъж водеше някаква безумна борба след развода, да получи част от жилището. Но, то е наследствено и не можа нищо да направи. Честно казано, нещата са кофти, когато семейното жилище се води само и единствено на мъжа. Защото, в масовия случай, при развод,той няма да си тръгне и да остави жена си и децата МУ да живеят там, ами ще чака тя да се махне. За това смятам, че не е лошо, и дъщерите да имат своя собственост, която да не е семейното жилище.

Nelss, хубаво за чушките те разбрах и ние имахме една чушкова драма, ама за ботушите- да дойде да те пита дали може да си купи ли? Това, че не плаща сметки, явно сте го договорили всички заедно и с нейните пари може да си купува каквото иска, не е ли така?

Разбира се, че е хубаво дъщерите да имат, но в случая не за това иде реч.
Тя беше бясна, че свекърите не искат да прехвърлят документално имотите си, а имали наглостта да чакат докато остареят, пък после искали да им се помага и т. н. Беше много грозно.
После подчерта, че мъжът ѝ бил дошъл при нея и семейството ѝ само с дрехите си.
Затова ѝ зададох въпроса.

Така мисля и аз.

На въпросите на absurt, ако това се случи на мен, не бих живяла с мъжът ми в апартамент, който е документално на моите или на неговите родители и да го считам за постоянно семейно жилище. При тези условия бих използвала временно жилището, докато съберем начално вноска за наш дом. И не бих им се разсърдила за това тяхно решение, защото имат право да решават как да се разпореждат с имотите си.
 Има начин имот да се дари по начин, по който да е притежание само на единия съпруг

Зои,не разбира се,тя има нужда от ботуши купила си е няма лошо,подразни ме отношението към мен предложи ми едни доста старички боти и няколко пъти каза,че и били за градината по принцип.И да имала пари,купила си скъпи обувки,ама недей казва няколко пъти колко струват,при все че вижда че доста пъти изнемогваме със сметките.За тях ние нищо не сме договаряли,тя каза че си имала нейни разходи и излишни пари за даване нямала.Сега било ред на сина и да я гледа,тя го гледала като дете.Добре и тук съм съгласна,ама все неблагодарни сме били,а за кое и аз не знам като се стараем много.

Изобщо не бих претендирала свекърите да ми прехвърлят каквото и да било. Апартамента, в който живеем е на мое име, ММ си има негов (в друг град), който му беше дарен еднолично (заедно сме от 12 години вече) преди около 3 години. Това, че имотите са дарени не притеснява никой от нас, родителите ни си имат други жилища. Сега обмисляме покупка на наше си жилище, което да остане за детето (децата). Той няма проблем, че живеем в апартамент, който е на мое име и никога не е имал претенции към родителите ми, както и аз към неговите. Сигурна съм, че някой ден аз също ще искам да подсигуря детето си и не мисля, че е редно снаха ми да ми се сърди за това. Всички сме хора, всички грешим и аз както другите бих предпочела да се подготвя първо за лошото . Баба ми и дядо ми например имат страхотна вила и я дариха на мен и братовчед ми, не на децата си (на тях все пак оставиха по един апартамент) и нито майка ми или леля ми са им се сърдели или нещо подобно.

Добре, защо?

Майка ти и баща ти, какво трябва да стане, за да те изхвърлят?
Уж казваш, че няма да се разсърдиш за начина, по който се разпореждат с имотите си, но отказваш да приемеш друго, освен веднага да ти ги прехвърлят.
Не знам дали си сондирала условията за теглене на кредит, дали си си представила цялостната картинка- какъв апартамент ти трябва, за да се чувствате достатъчно комфортно 3-4 души?  Колко ще глътне обзавеждането?
Каква ще бъде месечната вноска в продължение на 15, 20, 30г.?
На колко години ще сте, когато най- после изплатите и дали на тази възраст ще получавате добрите пари, които взимате днес?
Дали банките няма отново да покачат лихвите изведнъж едностранно?
Дали ще имате оставащ доход през тези години, с който да дадете добро образование на детето си?

absurt,
И моето жилище е само мое и е отпреди брака.
И в случая не се коментира собствеността, а защо е необходимо точно преди сватбата, абсолютно демонстративно и целенасочено, да се прехвърлят имоти. Това, за мен, е липса на доверие и убеждение, че видите ли, този брак няма да изкара дълго. И какви отношения свекърва/снаха да има след подобно начало? Снахата- щастлива, че се омъжва за нейното момче, а свекървата директно полива със студена вода- то, бързичко ще приключи и ти си чужда.
Нямам против имоти да се прехвърлят, когато родителите преценят (аз, също бих ги прехвърляла преди брак, ако го правя, де), но нека бъде намерено подходящото време за това (напр. в момента в който научат, че синчето има сериозна връзка), а не да се изчаква датата на сватбата.
Жестове,  жегващи думи, дребни забележки, недоверие... и после- "ама защо не ме харесва като свекърва, пък аз, бяла и добра"

Това са много деликатни теми.Да от една страна родителите искат да подсигурят детето си,сина си,защото все пак снахата мила в началото,ама после не знае за какво ще ламти и при развод да им вземе имуществото е неприятно.Друг е въпроса,че трябва малко деликатност,защото все пак младото семейство тръгва без мисли за разводи.

Absurd, задаваш отговори. В самата тема има не един и два примера, как младото семейство се нанася в апартамент на родителите, набива хиляди левове за ремонт и обзавеждане, а после биват изгонени от там. Не е лошо, човек да си прави всякаква сметка. И не, защото няма доверие на родителите си, а защото иска да живее в свой дом.

Според мен такива свекървенски действия идват от някъде. Всеки е чувал истории за разведени мъже, на които съд е отредил семейното жилище на бившата съпруга с децата. Свекървите си ги представям повечето как за тях думата брак, веднага поражда размисли в тая посока, особено на тези, които са си патили някога.
 Друг казус ще ви кажа. Мой близък имаше сериозно гадже, падна му изгодно да купи един апартамент, искаше го с инвестиционна цел. Реши да го запише на майка си, защото не го искаше на негово име по някакви си фирмени причини, ами девойката такъв панаир вдигна, че си нямали доверие, че така ли ще градят бъдеще?! Беше грозно и тъпо.
Нелс, със сигурност е дразнещо, особено като сте заедно. Моята пък скоро ми поиска да й подаря едни мои обувки като спра да ги нося?! Странно ми стана и как пък точно най-скъпите ми хареса

Не мисля, че в случая става въпрос за някакви явни демонстрации към снахата. Просто хората масово не мислят за тези неща и чакат повод /каквато е една бъдеща сватба/ да се сетят да се размърдат и да си решат семейно - имуществените въпроси.
И да, половината бракове не просъществуват. В днешно време се развеждат постоянно. Дори вината за развода да е на моето дете - все тая, като половинката му ще си отиде с половината ми имущество. Някои от вас се чувстват много засегнати и ощетени, че свекърите дарили сина си, но пари мога да заложа, че като дойде вашето време, бихте постъпили също като свекърите ви. И нормално.

Значи има вкус жената, какво толкова странно ти е станало

За деликатността, прави сте. Често хората действат несъобразително и правят гафове съвсем не от желание да натриват носове или демонстрират нещо.
По обсъждания случай - дареният имот си е неделим имот, дори и когато е дарен след брака на отрочето. Може родителите да не са го знаели и да са побързали да се застраховат, но е напълно възможно истинските мотиви да са далеч по-безобидни, дори похвални Разбрали са, че синчето най-после се е решило на брак и са замислили подарък-изненада - даряват апартамента, да имат къде да живеят младите, да си имат тяхно си! Ама било сутринта, докато снахата спи... Ами за тогава са имали насрочена среща с нотариуса. Пък тя що е спала, а не си надигнала д-то да види какво става (надали е било 6 ч сутринта) Дори е много възможно точно така да е било. Нотариус не се уговаря от днес за утре рано сутрин, нито документи се подготвят през нощта. Така че хората може съвсем да не са имали някакви подли скрити помисли, момичето напразно се е обидило и сега носи горчилка цял живот...
Затова, говорете си, бе хора! Няма да ви изсъхнат устите от това да си кажете, да попитате, да обсъдите, та дори и в момента да се разсърдите и скарате. Много по-добре е от това да мълчите, дуете и трупате недоволство в себе си.

Съгласна съм с Джули. Много е лесно да си щедър и всераздаващ днес, когато синчето е на 3-4 години. Затова и неведнъж съм казвала - ще ми се да ви видя след 20 годинки какви ще ги мислите и вършите, мдааа