
В такива ситуации казваш: "Ами да си се измаря колкото си иска - да не е ставала пералня." и си правиш каквото си знаеш. За крещенето по улиците и в магазините - никъде с нея и точка. За конкретния случай с бельото й - вадиш го, переш си и после го слагаш обратно.
Сбъркала си като си навила ТМ да се сближи пак с нея, ама от добри чувства си го направила. Никой не е безгрешен. И аз преди 5-6 години накарах ММ да се обади на баща си след повече от 10 години прекратени комуникации. Като видях обаче за какво става въпрос, си признах, че съм сгрешила и така й не създадохме траен контакт. Важното е, че мъжа ти те подкрепя. Значи всичко е поправимо...
Ако мъжът ти не схваща, че майка му има нужда от психиатрична помощ, отвори му очите, но не с голямата си уста, а с нужния такт и щадене на синовните му чувства.
Защото, не я ли закрепите психически, ползата от преместването в новото жилище няма да е голяма.
Понякога нещата не се получават с такт и щадене на чувства. Тази жена не е болна в истинския смисъл. Тя просто е егоцентричен егоист, от онези, дето си мислят, че като живеят в чужбина и са нещо повече от останалите и всичко им е позволено. С такива няма оправия с такт и щадене на чувства...

