Колкото и да я съветвате да говори със снаха си, я се замислете дали вие бихте позволили някой да седне и да ви каже, "Абе май не си гледаш детето добре".
Никоя от вас (нас) няма да го приеме това. Особено от сестрата на мъжа... айде, айде...
Брат си никъде не го оправдава, твърди, че е шокирана и разочарована от него. Не смесвайте нещата.
Според мен е редно авторката да говори открито с брат си за всичко, защото й е брат и може и да я послуша. Първо да се изясни защо е посягал на жена си, защо не желае да се изнесат, винаги може да се върне, ако не се получи, нали?
Единствено мъжът е човека, който би следвало да разговаря, (не и да раздава шамари) с жена си относно отглеждането на тяхното дете. Може би нещата не са чак толкова черни относно детето, просто притеснението поражда много съмнения и развинтва въображението на авторката.
Самите думи и епитети, които използва, когато говори за детето, са толкова псевдо-съжалително-презрителни, сякаш говори за въшливо псе на улицата, а не за единствен племеник
. Изобщо не те интересува какво ще се случва в семейството им, но не искаш да го виждаш и да знаеш за него. Позиция "щраус". По една фалшива усмивка на гостуване, пък през останалото време да се оправят...


