Толкова е субективно това обобщение профилирана паралелка в смисъла на нещо добро и даващо знания и престиж..... Има редица профилирани паралелки с бизнес, с предприемачество, с норвежки, с румънски, с арабски, с не знам какви още небивалици, за които де факто липсват квалифицирани преподаватели - та какъв курс е необходим за прием в тях? Оценки на двата изпита, буквално различни от две, стигат за много от тях. Така е и с унитата, на пръсти се броят специалностите в наши университети, за които има истинска конкуренция, приемните балове за които се задържат високи и наистина е необходима солидна подготовка, за да се вместиш сред късметлиите. Не искам да се изсилвам, ама едва ли са повече от 5-6 тези специалности. Ако беше иначе, нямаше примерно технически университети да приемат с оценка от матура по математика, която е много по-опростена от някогашните приемни изпити или още по-зле: с оценка от матура по БЕЛ. Тенденцията за мен е обратната. Съвсем целенасочено нивото за прием се сваля, за да се запълват местата, тъй като потокът от деца, ориентирали се да следват навън, непрестанно расте. И при тези занижени критерии курсове просто не са необходими, поне за болшинството специалности. Сигурно 90% от децата в класа на дъщеря ми избраха да следват навън и за целта им бяха необходими високи оценки от матури и отлична обща диплома, в следствие на което преобладаващата част не е ходила на уроци и курсове за кандидатстване тук. И въпреки това доста деца се пробваха и тук без специална подготовка, за да имат, както се казва, един резервен вариант. Не познавам дете, за което този опит да беше неуспешен. Приети бяха в СУ, в ТУ, в УНСС, в УАСГ и т.н, но предпочетоха варианта с учене навън.