Неграмотните студенти

Толкова е субективно това обобщение профилирана паралелка в смисъла на нещо добро и даващо знания и престиж..... Има редица профилирани паралелки с бизнес,  с предприемачество, с норвежки, с румънски, с арабски,   с не знам какви още небивалици, за които де факто липсват квалифицирани преподаватели - та какъв курс е необходим за прием в тях? Оценки на двата изпита,  буквално различни от две, стигат за много от тях. Така е и с унитата, на пръсти се броят специалностите в наши университети, за които има истинска  конкуренция, приемните балове за които  се задържат високи и наистина е необходима солидна подготовка, за да се вместиш сред  късметлиите. Не искам да се изсилвам, ама едва ли са повече от  5-6 тези специалности. Ако беше иначе, нямаше примерно  технически университети  да приемат с оценка от матура по математика, която  е много по-опростена от някогашните приемни изпити или още по-зле: с оценка от матура по БЕЛ.  Тенденцията за мен е обратната. Съвсем целенасочено нивото за прием се сваля, за да се запълват местата, тъй като потокът от деца, ориентирали се да следват навън, непрестанно расте. И при тези занижени критерии курсове просто не са необходими, поне за болшинството специалности. Сигурно  90% от децата в класа на дъщеря ми избраха да  следват навън и  за целта им бяха необходими високи  оценки от матури и  отлична обща диплома, в следствие на което преобладаващата част не е ходила на уроци и курсове за кандидатстване тук. И въпреки това доста деца се пробваха и тук без специална подготовка, за да имат, както се казва, един резервен вариант. Не познавам дете, за което този опит да беше неуспешен. Приети бяха  в СУ, в ТУ, в УНСС, в УАСГ и т.н, но предпочетоха варианта с учене навън.

Подготовката, която се получава в част от училищата /и предимно това не са елитните в градовете, а кварталните/ е достатъчно добра, за да успее знаещо и желаещо дете /ученик/ да се справи с изпитите и да влезе в желаната от него специалност - било то за гимназия или университет. 
Но е факт, че вече е мания ходенето по уроци. И още по-интересното е, че повечето частни ученици се задоволяват единствено с факта, че посещават подобни мероприятия, без да полагат грам повече усилия да научат нещо, но пък изискват по-високи оценки и претендират за повече знания, защото те ходят на уроци.

Курсовете са необходими за привлекателните специалности, а не за непривлекателните. Кой иска да учи непривлекателна специалност? Хората не посещават курсове, за да учат педагогика, а за да учат право или счетоводство. А какво в крайна сметка ги приемат, е съвсем отделна тема.
Та, мисълта ми беше, че всеки иска да е шеф, но никой не ще да е работник, съответно работническите профили и специалности западат, в т.ч. инженерните, а управленските са в пика си и не можеш да се вредиш за някакъв абсолютен алабализъм. Не е само от сложността на материала, просто някои специалности предполагат седене на бюро и работа с пръст, докато други - много нерви и обикаляне.

Тази година познато дете (момче) влезе Право в СУ с  две оценки малко над 4. И каза, че е имало приети младежи още на първо класиране  и с по-ниско оценки от неговите. Голяма конкуренция ще да е било... Естествено, че тези на първите места са влезли с отлични оценки, но за да падне толкова летвата на минималните балове, значи че специалността е всичко друго към днешна дата, но не  и привлекателна, още по-малко  характеризираща се с труден прием. Самият младеж сподели, че имало официална статистика на СУ, онагледяваща интереса на кандидатстващите към  отделните специалности. Правото не било в челната десятка.

аз се сещам за медицината, че без курсове и уроци не се влиза.

Андариел, да, медицината е сред онези специалности, които визирах, изискващи допълнителна подготовка на уроци/курсове, но дори и там има съществен спад в баловете за прием. В дванадесетокласната тема тази година  една мама от Пловдив ( или от Варна  беше , не ми се търси поста сега) сподели за доста ниски оценки, достатъчни за прием.

Не съм съгласна, че курсовете са необходимост. Ако имаш достатъчно знания и желание да се справиш, ще успееш и сам. /Казвам го от опит, самата аз и 1 лев не съм накарала родителите си да изхарчат за частни уроци, но това, че бях една от много малкото, която не посещава частни уроци, не ми попречи да завърша като първенец на випуска /от над 120 парчета все "отличници - знаещи и можещи"/ в гимназията, да изкарам пълни шестици /или поне над 5.50/ на предварителни изпити в няколко университета и към днешна дата отново да завърша избраната от мен специалност като отличник на випуска.

още няколко циганки умряха  кажи моля каква специалност си, че да си още по-убедителна ...

Фри, защо е нужна тази ирония, граничеща със сарказъм?! Не вярваш, че е възможно да има интелигентни, знаещи и желаещи да могат нещо млади хора ли?!

Ето, за това иде реч - всички дружно се възмущаваме младото поколение колко е неграмотно и босо във всяка една тематика /с изключение на секс и наркотици/, престрашава се някой да пише, че е успял без връзки и без допълнителна помощ - хоп, скачай отгоре му, мачкай и край. Как смее да надига глава!!! Такова е и българското образование, защото то е плод на отношението към него!

не е ирония, а е шега. Когато някой така се само-хвали се казва, че всеки път умира по една циганка (която се предполага, че би трябвало да й се плаща за да хвали  )

А за интелигентни и пр. млади хора знам, че има - имам двама такива в къщи 

Мнението ми беше конкретно към теб. Защо обобщаваш толкова много? Чудех се - за цяла БГ само ти ли мислиш, че си успяла без връзки и поради каква причина го изтъкваш. Не че нещо ме интересува лично и конкретно, не се притеснявай. Но около мен "да успееш без връзки" - си е практика и съвсем не е би трябвало да е постижение или изненада.

 И защо се притесняваш да си кажеш специалността?

Предишните коментари обобщават, че масово "успехът" се дължи именно на уроците, занижените критерии и, разбира се, връзките.
Какво съм обощила? Че съм пример на човек, разчитащ на собствени сили, за да извлече максимумът знания, които му предлагат? Разбира се, че има и други такива! Не съм казала, че съм прецедент! Но пък все по-малко хора /по мои наблюдения, а имам такива ежегодно/ разчитат на собствените си сили - набляга се на уроците все едно те са ключът към успеха. И да - понякога са, зависи от самия човек (ученик или студент).

Не се притеснявам да си кажа специалността - "Счетоводство и контрол" е първата, втората - "Бизнес икономика". И за всеобща академична изненада - от над 100 души бях единственият новоприет студент, който е влязъл с изпит по математика, а не езикова култура.  Да, вярно е, че всеки трети записва това, 'щото до преди някоя година е било модерно /както е сега с правото/. Надявам се да съм ти задоволила любопитството, Фри! 

За мен проблемът е в редките срещи на децата с писменото слово. Трябваше да пиша с дъщеря си по скайп, за да видя, че пише чаЛ, вместо чаО. Синът ми, ходейки на курс за матура, научи доста от правилата на българския.
 Според мен целенасочено се произвеждат неграмотни българи, за да се управляват по-лесно. Рибата се вмирисва откъм главата. Затова и се толерира преминаването нагоре без необходимите знания.
И задача на всеки родител е да обучи детето си - дали ще са курсове, уроци или  друго, но делото по спасяването на давещите се ...

Аз също. Никой в семейството ми не е дал един лев за курсове, нито е посещавал извънкласни занимания с цел прием в елитна образователна институция. Най-много да са били в профилирани паралелки и в крайна сметка не са кандидатствали по профила си, което прави разликата между "преди" и "сега" още по-фрапираща. Пример - хуманитарна паралелка в гимназията, а завършва индустриална химия.
Сега, за да влезеш едно счетоводство например, трябва първо да си или от икономическа, или от математическа гимназия, и да си ходил на уроци. Или за медицина - трябва задължително да си с профил биология и химия и отново задължителните кандидат-студентски курсове. Иначе шансът е минимален.
Та, питах се кога се е случило това нещо - без курсове да не може да се влезе на хубаво място.

Между другото, чаЛ се води жаргон. Аз съм чела някъде история, в която полицай пише в официален документ АЛди, а не Ауди - и съм убедена, че доста възрастни биха го написали с Л.

Неграмотността не е от вчера. Днес просто излиза наяве, защото трябва да се платят много пари, за да се коригира - мое мнение.

Брат ми кандидатства в СМГ след 7 клас някъде 84 г. Приемът беше с изпит само за тази гимназия. Имаше курсове и тогава. Аз съм кандидатствала в СУ 88 г. и за там си се ходеше на курсове. Въпреки, че се подготвях добре и сама, а и баща ми ми удряше по едно рамо, защото това беше неговата специалност, той ме записа и на курс.
Ако има по-големи от мен да кажат и по тяхно време как е било. Но от мое време насам винаги е имало курсове и частни уроци.

Ходеше се на уроци, и то уж тайно, ама всички знаеха, че се ходи за кандидатстване. Не сме открили сега топлата вода. Аз лично не мога да си представя как някой ще влезе в медицинския без уроци, защото няма как в училище да покрие конспекта. Който иска да е сигурен, че ще влезе в желана специалност, си ходи на курсове или уроци и хич не му дреме.