Първи клас-тема 4

caprice, може ли да снимаш да видим тези толкова "неприемливи" писания на детето?
В крайна сметка домашното е написано, трудът е положен, така или иначе, без да коментираме качеството му според съответната преценка.
Преди споменаваше, че ходите на логопед? за какво? С него можете ли да обсъдите ситуацията, той не би ли дал някакви насоки?
Ножицата между вложени усилия и постигнати резултати е отворена твърде широко и със сигурност създава негативни преживявания у детето. Още по-лошо е, че затвърждава негативен модел на реакция на детето. Стига се до тотален отказ и нежелание за работа, което пък е нормална последица и право пропорционално на приложения натиск. /на принципа "като няма прокопсия, плюл съм в тая орисия"/.
Тая попара съм я сърбала , но поне натискът от отсрещната страна не беше силен, или в един момент спрях да се впечатлявам от него и съответно и на детето му поолекна, че не го пресирам и аз прекалено. "Направете нещо"-  чувах редовно. Ми какво нещо, челна стойка ли?! Да даде предложения учителката, нали е педагог, специалист, това й е работата? Едва ли този казус е първият подобен в професионалния й живот? Такъв перфекционист ли е във всичко?
Бих го спряла от занималня, ако имам възможност. Часовете за фрустрация в училище ще се намалят. Всяко дете е различно, има собствено темпо и възможности. Лошото е, че признаването на това и приемането му в съвременните условия е едва ли не въпрос само на диагнози.  Иначе остава на крилатия цитат от др. Сталин- "изоставащите ги бият"

Caprice, имате и моето съчувствие и подкрепа! Като прочетох просто ми идваше да дойда и да гръмна вашата учителка!

Подкрепям съвета на sweetkids_mama. Опитай така както го е написала да протече разговора и ако не става с добро, то тогава следва "зло" т.е. разговор с директорката.

Колкото до детето за да го мотивираш можеш да му кажеш, че учителката е много взискателна според теб, но лично на теб ти харесват това, онова и другото ченгелче. И за да може да се получат повече хубави ченгелчета трябва да се упражнява в събота и неделя и на второ място ще пишете няколко урока напред и така ще знае какво следва, ще знае как да го напише и ще бъде по-уверен. Обясни му, че спортистите докато имат постоянна кариера (не са се пенсионирали) постоянно тренират и поддържат форма. Кажи му, че не трябва да се отчайва от отрицателните забележки, а напротив трябва да са му стимул за да се движи напред.  Обикновено доколкото знам на спортистите треньорите им казват какви ли не обиди и отрицателни мнения на тренировките за да ги амбицират. Дай му за пример любимия спортист.
 
Купи упражнителни тетрадки с ченгелчета от книжарницата (такива , които най-много приличат на тези от учебника). Стой над главата му и непрекъснато го окуражавай. Коментирайте точно как трябва да се изписват. Може би при изписването прави погрешни движения. Определи му време и като измине времето му дай почивка. През почивката го прати при татко му да види какво е направил и той да го оцени също. Таткото естествено също трябва да го одобри, но и да му посочи очевидни грешки. Аз например като са наклонени прекалено много му казвам на моя син, че явно вятър е духал силен докато е писал. Той разбира забележката, но я приема положително и даже се смее и ми отговаря: "Ами прозореца беше отворен..." Направи така, че да ви дойдат на гости роднините (баби,дядовци, лели и т.н.). Нека детето да им покаже тетрадките и те също да го похвалят.

Смятам, че така ще се вдигне самочувствието му и той ще стане по-уверен. Отделно упражненията също ще дадат своето. Похвалите няма да закъснеят и от страна на учителката.

Най-жалкото е, че учителката няма подход, но поне ти ще знаеш каква ще бъде нейната реакция следващите 4 години и ще можеш да взимаш мерки овреме.

Тъкмо като продължение на разговора ни днес попаднах на това интервю с Ива Бонева от Центъра за приобщаващо образование. Ако ви е интересно, прочетете. Темата, според мен, е много важна - за скритата дискриминация в училищната система.

Подкрепям напълно написаното.  По-добре не може и да се напише. Детето трябва да бъде поощрявано, а не само да се търсят кусурите. И едно ченгелче / буква / цифра да е хубава, детето трябва да бъде поощрявано. След време и останалите ще почнат да приличат на него.  Подходът на критиките действа изключително обезкуражаващо.

По въпроса с госпожата от занималнята, от която половината клас не са доволни: Нищо няма да помогне. Госпожата няма да си тръгне, а най-вероятно няма и да се промени. Не искам да ви обезкуражавам, но съм минала по този път. Нашия случай обаче завърши поне за мен със щастлив край. Жената си имаше опора и в инспектората и вместо да погнат нея, погнаха нашата класна. Ние обаче (родители и деца) застанахме непоклатимо зад класната си и на края пенсионираха другата учителка. Класа остана без госпожа по занималня, но така поне нямаха другите ядове. То в нашия случай беше свързано с овиквания, караници, обвинения, получи се агресия, децата ревяха от нея (поне 3 момченца видях да плачат докато обясняваха какво прави госпожата им в клас), а бяха вече четвъртокласници. Така че май ще е по-добре да си спестите нерви и по-добре карайте с добро с вашата си госпожа. Предполагам че случаят ви не е като нашия. По-скоро ще е свързан със не успяването със самоподготовката. Малки са децата. Постепенно ще се пооправят и ще почнат да се справят повече и повече. Така че подходът с добро, мисля ще е по-добър и за вас и за децата ви.

Днес ми стана смешно, като оставях малката. Случайно поостанах, че чаках моя приятелка, а тя пък искаше да пита нещо госпожата ни. Та съответно и аз се срещнах с нея. Викам чакай да я питам и аз нещо. Та съответно я питам, за тетрадката с таралежите 1, дали ще се връщат пак, след като са почнали 2. Съответно жената ми казва че няма. И аз щастливо и казвам че е идеално, защото моята много иска да си донапише страниците, които тя им е казала да ги пропуснат. И госпожата ни възкликва закачливо, "то твоето дете е някакво извънземно!.  Щом иска да пише, да пише! Сладурана!" Ми и сега като се сетя и ми е смешно.

caprice благодаря, че сподели за инцидента, моята няма телефон и се чудих дали госпожата все пак се обажда в критични ситуации /като тази/ и дали се прибягва до медицинска помощ въобще.

И аз имам същите като caprice терзания. Всеки ден в занималнята домашното е цялото попълнено в червено и отдолу пише "не съм доволна", "старай се повече" или подобни  Детето е вече толкова демотивирано и разтроено, че не смее да изкаже дори предположение колко е 1+1...Да, тя не може да прочете какво пише, но знае, че не е нещо добро. Снощи плака, че нищо не знае, че нищо не може да прави и че пак ще й се скарат, че не се справя  Колкото и да я хваля и прегръщам не успявам да компенсиран следобедното "мачкане".
Беше много добра на онези сини и червени квадрати, с които се означават гласни и съгласни, това работят и с логопедката и там се справя чудесно. На вчерашното домашно /на лист, едни животни и отдолу празни квадратчета, които да се оцветят в съответния цвят/ беше цялото грешно. Намазала ги както се случило, никаква мисъл не вкарала. Питам я защо - отговори "защото не ги знам и не ги мога" 
Говорих с госпожата /сутрешната/, която веднага ме посъветва да я спра от занималня. Но спра ли я после няма обратно връщане при нас...Опитах се да говоря и с госпожата от заниманята, която каза - ми Катето...знаете за Катето, не се справя. Били много деца, не можела персонално на всеки да държи ръката. Не можели другите да останат без надзор, докато се занимава с моето дете. Не искам да се конфронтирам с нея, защото ще се отрази на детето. Стискам зъби за сега и обяснявам, че работим, работим и пак ще работим, само да я поощрява малко. На мен, обаче, едно обещава, после в тетряадката пак същото. Аз предпочитам да остане грешното домашно и ние после да го поправим в къщи, отколкото госпожата да й го "реши" с червеното и да се приключи  Иначе "сутрешната" госпожа успява да намери нещо хубаво и вярно в написаното от детето и го огражда с червено сърчице. Моята е адски горда, когато получи сърчице. Сутрин има и по някое Добре или Много добре тук-там.
Довечера ще снимам тетрадкаи ще покажа. Не знам дали стана ясно, но при нас проблемът е основно математиката. Краснописът е с променлив успех - някой ченгели са й лесно, други по-трудни, но математиката - там вече няма нищо вярно в домашното, а когато работим в къщи се справя много по-добре /не винаги е вярно, но процентно много, много повече/.

Хареса ми идеята да взема същите помагала, по които работят и да "изпреварваме" класа с един урок. Честно, нямах идея че някой го прави, но ще пробвам, поне да се чувства по-уверена е себе си и това което го знае и може - поне то да се получава добре.

Благодаря на всички, че ви има, и че мога да споделя с вас    Снощи си поплаках след като си легнах.

Ох, стана ми жал за момченцето на caprice, особено фактът, че е тръгнал с желание, а сега ходи с мъка на училище . Защо така фрустрират децата, не разбирам? Аз, честно казано, ако не се реши проблема след разговор с учителката, бих си преместила детето. Това не е нормално, да ходи да го психират и отблъснат зорлем от училището още от първия месец.
Аз помня моя първи клас, първия срок бях в едно училище и след подобни изпълнения от страна на учителките и тотална фрустрация, нашите ме преместиха в друго втория срок. Буквално се преродих! От "несправяща се", станах отличничката на класа . Е, вярно, че бях много малка (през юни навърших шест и септември ме пуснаха на у-ще), но все пак още помня коренната разлика между двете учителки и училища.

Наистина е много важно на какъв учител ще попаднеш.
И моето дете късно снощи извади от чантата един лист с животни да си напишел червените и сини квадратчета. Питах го дали не му е стигнало времето в училище, а той каза, че не разбирал какво да прави. И обяснявах гласни и съгласни, а си мислех, че ги знае... Написа си ги (аз само обяснавах, не писах вместо него) и си легна доволен 

ВяраД, дай боже твоето дете да иска да се учи, че системата е такава, че убива това желание за цял живот даже.

Искам да попитам кой в тази държава определя с тест или нещо друго кое дете е умствено изостанало, кое е с дислексия, кое е с диспраксия и кое е просто непослушно?!  

Прочетох интервюто, но единственото, което разбрах е, че учителите не са подготвени и не разпознават тези деца. Аз например бих тествала моето дете (но къде?) ако виждам, че има проблеми. И ако детето се окаже "нормално" ... , а учителката му лепи етикети и квалификации..., то просто думи нямам какво ще искам да й направя в такъв случай...  

Мандаринка, имаш моите съчувствия и подкрепа! За съжаление тук пък възпитателката е зле!!!

Просто се чудя и се обръщам към учителите в темата кажете моля, а възпитателите трябва ли да са с висше педагогическо образование "Начална педагогика"? Искам да кажа равностойни ли са ви по образование или не или разликата между учителя и възпитателя идва само от длъжностната характеристика. Питам за да изясня и на себе си и на момичетата от форума какво трябва да очакваме от едната длъжност и какво от другата.

Върнах се да си допълня въпросите към учителите. Обикновените работещи се трудим 8ч дневно при 5-дневна работна седмица и сме 3-та категория труд. Знам, че учителите са 2-ра категория труд, но по колко часа трябва да работите дневно? Това не е заяждане, а просто любопитство.

Не съм учителка, но работното им време е 40 часа седмично и няма изискване за завършена начална педагогика  

ПП Тези 40 часа обаче не са задължително работа с децата.

мандаринка Защо учителката от занималнята проверява домашните? При нас проверката е само от учителя, който е дал домашното. Може ли да я помолиш да не проверява тя домашните, а вие да си ги преглеждате вкъщи?

Мисля, е задължително да са завършили начална педагогика. Моя братовчедка, в момента записва да учи точно това, защото има завършена само българска филология, а предпочита да преподава на малки деца, а не от 5ти клас нагоре. Никой не може да я наеме за начален учител без Начална педагогика.

Задължително е за учителя, за възпитателя в занималнята не е задължително 

Така е. Може и да е учител от горен курс по нещо си. Е тогава пак е мъка - не са се сблъсквали с днешния начален курс ..

Много хубави съвети сте дали, момичета, за проблемите с госпожите. Не вярвам да можете да промените учителките и отношението към децата. Ако децата продължават да се чувстват некомфортно, меко казано, аз бих мислила за преместване. На едно познато дете класната му казваше - От теб няма нищо друго да излезе, само престъпник можеш да станеш. След преместване той е отличника на класа.

И аз искам съвети по въпроса с нашия побойник. В понеделник говорих с госпожата. Тя извика побойника и му се скара пред мен. Но го виждах как му влизаше през едното ухо и излизаше през другото. На следващия ден разбрах, че го е преместила до бюрото си (той седеше до моя син, най-отзад). Но всичко си продължава по същия начин. Постоянно го бие, натискал го на чина, ритал го изневиделица отзад. Аз обяснявах да се провиква веднага на госпожата, той ми казва, че било забранено да се вика в училище. Казвам - веднага отиваш и се оплакваш, той отговаря, че детето го натискало и дърпало и не можел да отиде до госпожата. Днес му е скачал върху раницата, цялата е мръсна и кутията му за обяд е натрошена. При разговора питах госпожата дали има психолог в училището. Нямали, имало само педагогически съветник. Не вярвам да го е пратила. Той и моичкия има вина, защото си мълчи и не й се оплаква. То и аз с ченгел му ги вадя думите.

Събирам мнения за следващата стъпка - да говоря с родителите (които подозирам си знаят стоката и нищо не правят по въпроса) или да пиша жалба до директора или пък друго?