Първи клас-тема 4

И моето е така!   От малка не желае да си ляга рано, а в детската градина не искаше да спи. Опитвам се да ги слагам в 21:30 и двамата с брат й, но те ми се смеят, и за това и аз вече се отказах. Така че сега си лягат в 22:30, макар че забелязвам в последните няколко дни на малката да й се спи още в 22, но заради брат си не ще да си ляга. Той пък се чувства голям и хич не му се спи. Сутрин като го будя, влизам в стаята, а той ми маха с ръка   че е буден, но пък става в 7.

Съжалявам за детенцето на caprice. И за мен причината е ясна, но сега май наистина си трябват и консултациите с психолог, успоредно с преместването в друго училище, с цел детето да се отърси от лошото начало и да започне на чисто.

Между другото да кажа, децата са различни и приемат нещата по различен начин. Явно детенцето на caprice е много чувствително. Когато бях малка и мен са ме оставяли в класната стая сама, докато другите са на физическо, но аз бях освободена от тези часове и нямах работа там. Моята класна пък ми даваше да се занимавам с разни неща, които уж са важни за нея и класа ми. Предполагам, че учителката е поднесла ситуацията на детето като вид наказание. За това й се е получил този дискомфорт и в това, и в другото дете. За другото пък дете ми е много странно... Какво значение има дали майка му е учител или не?! Детето си е дете, и се справя както може.  

И аз се надявах на това, но уви. Засега поне признаци за по-осезаема умора няма. Но все пак синът ми засега не ходи на никакви извънкласни занимания, макар че много бих искала. Гледам да наблягам на писане и смятане, защото ме е страх да не закъса.

Caprice, заведи детето при специалист. По-добре да се разбере ако има нещо, отколкото да си казваш, че му няма нищо. Четейки за проблемите ви, намирам известно сходство с нас. Не ми се изпада в подробности, защото вече всичко е зад гърба ни /поне към момента/, но си имахме проблеми с господина от занималнята. Наказваше детето ми всеки ден, минимум по веднъж, в ъгъла прав. И когато вече ми кипна, а така и не ми се даде смислен отговор защо е наказан, отидох при въпросния, и му казах, че не желая да се случва повече. Да намери друг подход към детето ми. На което той отговори, че знаел за друг подход, но не бил разрешен!?! Ако детето ми удря, бие, блъска, обижда, или други подобни, ок, нека е наказан. Но след многократни разговори с класната му тя ме убеди, че детето не е агресивно и такива неща не прави. При него от самото начало проблемът беше, че, цитирам: Върти се на чина, говори, шуми, става през часа и се мести на друг чин. Всичко беше за три дни и приключи. Подозирам, че още не беше превключил от градинският режим на училищният. И също подозирам, че не се е държал само той така. За съжаление не контактувам с други родители, за да имам повече информация, а от детето ми почти нищо не мога да науча. Както и да е. След разговорите, които проведох, синът ми вече не го наказват. Последното, което мъжа ми чу от господина е, че всичко е наред, само майката много се втелясвала , ама иначе всичко е 6.
Бях уредила час със специалист, но засега отложих. Детето си справя прилично със задачите и с писането.
Пишеше тук една учителка, която се чудеше как колегите в детската градина не подготвяли децата за училище. Ами ей така. Синът ми влезе в първи клас без никаква подготовка. Той дори не беше научен да оцветява картинки. Да не говорим за нещо повече. Броеше до 10, пишеше някои букви, името си това е. Лесно е един учител да се занимава с можещи и знаещи деца. Но всяко си е с различен капацитет и не бива да се лепват етикети. Имат и различна зрялост. Синът ми сега направи 7, и сега зрее за това, което учат. Буквално почна първи клас от А. И кое му е нередното?......
Стана много дълго, дано не ви отегчих.

И аз забелязвам умора при моята първокласничка. Вечер е доста сприхава, избухва от най-малкото в плач и леки истерии. От както е тръгнала на училище събота спи до късно. Миналата събота я събудих в 12часа, а според мен можеше да спи още, но ходи на Куклено-театрална работилница и нямаше вариант да я оставя. А си беше легнала в 22 часа предишната вечер. Петък и събота си ляга малко по-късно, но през седмицата ляга към 21 часа. Тя е спокойна в новата среда и и допада. Харесва учителките и съучениците. Но въпреки това усещам много умора и напрежение, особено в края на седмицата. Представям си, колко много се натоварват и уморяват децата, които и психически не се чувстват добре още в тази среда.

Благодаря.
 
И само да добавя, че човек, колкото и да е пластичен и да прави опити за нагласа и компенсация на външна ситуация, има момент в който се стига границата на тази пластичност и нещата стават необратими, разрушават се. Така че- в крайния случай се стига до самосъхранение.

А при нас учителите направо имат препоръка от директорката да си пият розовите хапчета и да внимават как се държат с децата.

От началото на училище, ляга в 20:20 и към 20:30 е заспала Сутрин става в 7 ч и явно сама се усеща, че ако не легне на време, сутрин не може да стане Аз пък се дразня, защото се прибира в 17 ч, когато е на английски - в 18:30, вечеряме и в 20ч трябва да се приготвя за сън, та не ми остава време да я видя, да си поговорим и ми е много мъчно

Уф, дъщеря ми е в другата крайност, ако изобщо можем да говорим за крайности. Често заспива в 8,30 вечер. В 9,00 най-късно сме в леглото. В 7 сутринта е свежа като репичка. Но тя си обичаше да спи следобяд и в градината спеше до последно. Дори в четвърта група госпожата оставяше всички спящи да спят докато искат. Често някои от децата закусваха, докато такива като дъщеря ми продължаваха да спят по леглата си. 

От около седмица насам вече чувствам как спада напрежението в мен, защото усещам, че детето ми се адаптира успешно в училище. Има си приятелски кръг, харесва си госпожите. Придоби увереност, демонстрира самочувствие. Остава единствено да се надявам и занапред да е така.

мойто е същото, но пък е много отговорно, става преоблича се, измива се, опрявя си леглото, пуска си детски и сяда кротко да си играе. Майка ми разказва, че и аз като малка съм била ранобудна и към 2-3 клас даже съм им правила закуска. Докато сестра ми винаги е спала поне до обяд. Но не ни пречи вкъщи всички сме ранобудни, най-късно в 8:30 сме на линия. Вечер си лягаме около 22, сутрин  към 6:30 винаги ни събужда ученичката. Първите 1-2седмици беше уморена вечер, но сега ОК. Само понеделник и идва малко повече, защото до 17 е на училище, след това до 18 на народни танци и след това до 19 е на гимнастика.

При нас забелязвам друг проблем. По принцип е много общителна, винаги намира с кого да си играе. Но в градината предимно си играеше с 2-3 момченца, още ми мрънка, че й липсват. Сега в училище пак се опитва да си играе с момчетата, но се чувства разликата, тя все пак е момиче. Онзи ден й смеели и подигравали, че не знаела какво било/не запомних името и аз незнам/, там някаква си момчешка игра или детско. С момичетата с някои, някой път си играе, но имало няколко с които не се харесвали и не се разбирали. С едното момиченце даже ходят заедно на гимнастика, но дори "Здравей" не си казват. Обяснявах, че не е хубаво така, хем в един клас и общ интерес имат, пък не се поздравяват. В градината чак последните 1-2години започна да си играе с едни момиченца, но те започнаха са се навъртат около нея след като тя обра най-желаните роли на тържествата и след като я избраха в мажаретния състав и ги водиха по състезания и взеха грамоти и подаръци. Надявам се скоро да си намери приателка.
Иначе за в момента с госпожите нямаме проблем, хареса си ги. Бях се поуплашила в началото, първата седмица голям рев падна за децата и госпожите от градината. Но пък госпожите и двете излезнаха много точни. Хем ги поощряваха, хем не изтърваха края и запазиха дисциплината. В началото имаше и такива които плачеха, но само първата седмица. С Криси веднъж имаше проблем, който очаквах, защото си я познавам, с говоренето в час. Класната даже и беше писала забележка в тефтерчето, защото доста прекалила. Мойто се притеснило да не й се караме и се разплакала. Тогава класната се усамотила с нея и двете си поговорили, след това имало коренна промяна в поведението й. Даже Криси й беше споделила, че съм бременна, което ме впечатли, че е спечелила доверието й. Защото много се радва че ще има сестричка, но не обича да споделя много лични неща. С класната голям късмет изкарахме, не я познамах, нямах и препоръки за нея, просто записах детето с хореография.
Извинявам се за дългия пост 

И в мен изникнаха същите въпроси и много бих се радвала, ако учителите в темата споделят нещо в тази посока. При всичките обучения и курсове, на които ходят, засягат ли се изобщо личностните взаимоотношения с децата и родителите.

Най-общо казано, това е и моето виждане на нещата. В същото време не съм си затворила очите и търся и консултации със специалисти. Не знам дали писах в предишните си постове, но питах класната дали според нея има нужда от ресурсен учител, психолог, логопед. Нейното мнение е че не е необходимо и че в сравнение с друго дете от съседния клас, чиито родители са подали документи за ресурсен учител, моето е нормално. Едва сега започнал да разбира защо е в училище.
Той е много чувствителен, но същевременно с това горд и има чувство за справедливост. Първото, което ми разказа за случката в онзи ден, е, че е казал на госпожата, че не е за негово добро да го оставя сам. Той ясно разбира, че това не е правилно.

polin_a, при вас разговорът е имал резултат. При нас - не, за съжаление. Аз говорих с госпожата 4 пъти, мъжа ми два пъти. Това е нейният стил и метод на работа и тя няма да го промени.

И аз това и казах, на деца, които могат да пишат, смятат и четат в първи клас и аз мога да съм им учителка. Истинският педагог си проличава, когато трябва да работи с деца, които срещат трудности, справят се по-бавно и/или имат проблем /поведенчески или друг/.

Развитието от днес: все още обаждане от директорката не съм получила. От сто места чух историята ни с оставянето в клас, разбира се, украсена и раздухана както си му е реда. Общо взето в един малък и еснафски град като нашия е въпрос на време всичко да се разчуе. Поради което реших, че ще е безумие да го оставя в същото училище. Проведох разговор в другото училище, за което ви писах вчера, другата седмица ни очакват там. Срещнах се с бъдещата класна. Има едно приятелче на Венци в същия клас, казах му, че ще са заедно и той е много щастлив. Мъжът ми е бесен на бездействието на директорката и понеделник каза, че ще пропусне оперативката на работа и лично ще поиска и изчака да изготвят удостоверението, с което да го преместим. Дано да успее, защото след това директорката ще отсъства 3 дни, което означава още една седмица в тази среда.
пс. пак стана много дълго, за което се извинявам.
Благодаря искрено за подкрепата и всичко споделено! 

caprice, от сърце ви желая всичко да се подреди по най -добрия за детето начин ! Успешна адаптация в новия клас!

И аз се включвам към тези пожелания!

Успех в новото училище и новия клас на малкия юнак!

Моето Кати сега пък си търси разни материали в къщи, които съм принтила още едно време за големия когато е бил в 1 клас. И като се е хванала... Пише в едни пособия по английски - те са си бебешки де и решава задачи по математика. Снощи реши един тест даван в състезание на "Аз и числата". Днес довърши един за "Великденско състезание". С Аз и числата се справи сама, без грешка, като обясних само какво се искала в една от задачите. С  Великденското беше малко по-трудно. Там трябваше да обясня какво се иска точно и на моменти да обяснявам как се решават подобни задачи. Имаше и верни и грешно отговори,. Дори ми написа грешен отговор при вярно решение на задачата преди това. Но определено още й е рано да решава такива задачи. Въпреки това съм доволна и тази инициатива ме радва. Аз мислех да й ги дам по-натам, но... и сега става. 

Значи тук идва моментът с цялата каша, която, умишлено или не, бе създадена в родното образование. Абсолютен хаос в една много важна система. Липса на добри бази, огромен брой деца в групи (ДГ и по-добрите училища), демотивирани учители, изнервени родители и следва резълтатът: стресирани деца.

Едно дете, на което се обръща достатъчно внимание, живее с спокойна семейна среда и има късмет да попадне на свестен педагог, има шансът да се развива нормално и да изживее детството си докрай.

caprice, аз мисля, че с преместването на детето и с вниманието вкъщи нещата ще се оправят. Иначе го заведи и на психолог за твое успокоение, но не търси непременно проблемът само в детето. Цялата ситуация в училището е абсурдна, но с общи усилия (с новата учителка) ще се справите.

Благодаря, както и на всички в темата!
Току-що една приятелка ме накова, че преекспонирам нещата, и съм твърде афектирана, за да оценя ситуацията правилно.  Както и че понеже детето било умно и хитро и видиш ли ме манипулирало, за да бъда на негова страна......

Майката обикновено има правилното усещане за детето си. След като си убедена, че детето ти не се чувства добре в тази обстановка, значи решението ти е правилно. В крайна сметка това дете разчита основно на теб и баща си да го подкрепите и защитите.
Премести го, успокой го и ако видиш, че след месеци няма подобрение, тогава търси причината у детето, у вас и т.н.