Неочаквани нервни изблици и рев

  • 2 688
  • 19
Здравейте!
Синът ми е на 2 години и 5 месеца и напоследък изпада в безумни нервни кризи без някаква видима причина. Например тази вечер си беше легнал и му взех чашата със сока, за да я измия и да сипя нов сок. Докато това стане по неясни причини детето пощръкля и когато донесох новия сок, започна да реве и да пищи, че иска нов сок, ама не тоя, хвърли чашата на земята, и плюшените си животни, и започна неистов рев... тоя сок, ма не, оня сок и т.н., и т.н., и няма успокояване. Пищи Искам мама гушна, обаче като го гушна ефект няма. Накрая така ме изнервя, че го оставям сам да си пищи, пускам абсорбатора в кухнята да не го чувам, и след 5-6 минути се успокоява и заспива.
И така почти на всеки час през нощта - започва да бълнува разни неща, явно сънува, от рода на искам, и не искам еди какво си, след което буен рев и пищеж... колкото повече се опитвам да го успокоя, толкова по-зле става... Случва се по-рядко през деня, ако е уморен и превъзбуден, и почти всяка нощ и следобеден сън, също и като се събуди следобед - уж е весел, и става нещо, което го вбесява по неизвестни причини, и се започва този адски рев и пищене...
Вече откачам...  #2gunfire
Сигурно е период и ще премине, обаче трудно се издържа, иде ми да му зашия 3-4 шамара, слава Богу се въздържам...
Имали ли сте такива периоди и как ги преодоляхте?
Виж целия пост
# 1
И моят син подобни неща е правел. Спокойно.  Hug
Не е лесно, но с любов всичко се постига.
Слава Богу, никога не го ударих и не го наругах..

п.п. случайно сина ти да е роден със секцио ли предизвикано?
Виж целия пост
# 2
И при нас е имало такива моменти, точно в тази възраст. Горе главата и това е...ще мине.
Виж целия пост
# 3
На 2 и половина е. Нормално е да се фрустрира. Някои му викат бебешки пубертет- моят почна чак към 4-5 г. да се успокоява, иначе се ядосваше лесно и от малки неща, от една разместена количка дори.

Малко по малко говорете и му дай "речник за емоции". Да може да каже с прости думички примерно, че му е тъжно или да осъзнае, че е ядосан. Някои препоръчват изрязване на емотикони, с които детето да показва какво му е. Аз след 3 го учех на думи, вярно- смешни и прости, но можеше да каже, че се е "подпалил" или че му е тъпо (знам, не е хубава думичка, но лесно я научи и я използваше:)

Постави се на негово място: иска нещо, не може да обясни какво точно го тревожи.

Ще го израсте и ще се успокои, ама дотогава- без шамари, моля! И аз имах трудно момченце, всичко минава. Пускай го повече сред природата, там се успокояват нашироко.

Не е от индуцираното раждане, и дъщеричката ми е 100% индуцирано раждане, ама е кротанче. Не се обвинявай- то в БГ сигурно 95% от бебетата са родени с някакво подпомагане с изкуствени хормони.

Виж целия пост
# 4
Хахаха, ау, и моят е на 2 г. и 5м. все едно за него чета. В тия пищящи моменти таткото ми е пръв приятел, малкият обикновено мен не иска да ме види, като се ядоса, но баща му го кротва някакси, сигурно по-благо му звучи. newsm78
Виж целия пост
# 5
Дъщеря ми беше така. Съвсем нормално е за тази възраст. От една страна нахлуват много нови емоции и преживявания, от друга - все още нямат думите, с които да изразят чувствата и желанията си.

Аз на тази възраст много говорех. Обяснявах всичко. Обяснявах видовете емоции, за да може да ги разграничава. Не стана бързо, но нещата се случваха лека полека.

Спокойно, всичко ще отмине, просто трябва да имаш нервите да го изтърпиш.
Виж целия пост
# 6
Роден е със секцио, но по спешност, защото ми изтекоха водите (заради проблем с ретините не ми дадоха да раждам естествено). Но пък малкият ми син (на 4 м.) е роден с планово секцио, без никаква родова дейност, и засега е изключително кротко бебе.
С баткото имаме проблеми със съня откакто се е родил - тези нервни изблици се случват и докато спи, което е най-изнервящото - поне ако си почиваш нощем, имаш сили през деня да издържиш и да се държиш внимателно и да обясняваш до безкрай... Ама като е пищял и цяла нощ без причина, съвсем ми се изпилват нервичките...
Обяснявам му като се успокои да не се ядосва, че като ми обясни, ще направим каквото иска и т.н., ма засега ефект няма. И всеки път, като нещо не му отърва, и веднага се разревава и почва да повтаря Искам мама гууууушнааааа, и мъжът ми като чуе това изречение, и полудява, и казва, че го глезя... Пък той си ходи по цял ден на работа, ходи и в командировки, а аз му бера гайлето на лигавщините
Виж целия пост
# 7
Nina_Svetlio_Ognian, не са лигавщини. Колкото по-рано го разберете, толкова по-лесно ще се справите с проблема  Peace
Наистина им е трудно да се справят с емоциите.

Ходи ли на ясла?

Не искам да те плаша, но към 3.5-4 години всичко им минава.
Виж целия пост
# 8
В тоя форум ми се карат, но накрая въведох петминутно охлаждане в стаята, когато почне с такива ревове. Не наказание, но да си знае, че не може просто така да взривява всичко.

Просто гледах да премина през фазата, в която търси мен за успокояване и да пренасоча силите му, така че да се научи сам да се успокоява.

А и след 2г. възраст почват нощни кошмари- и те са фаза, ще минат.
Виж целия пост
# 9
Първо си мислех, че не са лигавщини и се опитвах всячески да помогна -  гушкане, с говорене... ма не става. Като го оставя да потрещи, сам си се успокоява, което ме навежда на мисълта, че просто иска да е на неговата, не че страда наистина.
Явно периодът му е много труден, сънува и кошмари, да, говори много насън и после почва да реве, явно и насън нещо се ядосва.
Ще трябва явно да се чака... само някак си да устискам, че някой път наистина много ме ядосва, като почне да се дере и да крещи.
Виж целия пост
# 10
Ходи малко на ясла, като беше на 1 год, но много боледуваше и го спряхме, ще ми се сега пак да тръгва, ще видим как ще му се отрази - ходихме на психолог, според нея ще има позитивно влияние върху детето, въпреки че аз се притеснявам.
Всъщност това, което най-много ме дразни, е, че се нервира без видима причина, ей така, от нищото, и ме хваща неподготвена  Confused
Виж целия пост
# 11
Направи му "безопасно пространство", където да си охлажда нервичките. Явно може да се самоуспокоява.

При толкова малки деца всичо е "наистина", дори като се самонавиват.

Ми така е, от "нищо", но това нищо за тях е много голямо нещо. В нета е пълно с разкази за деца, които се сърдят, ако ябълката не е нарязана както трябва.
Виж целия пост
# 12
Според това, което съм учила, връзката майка-дете до 3-та година е свещена.
Която майка може да си позволи, е по- добре до 3 г. да не отделя детето от себе си и да не го води на ясла. Нищо позитивно няма в яслата. Знам, че ще има майки, които ще скочат и ще ме критикуват за това мое становище. Но го казвам с цялата си осъзнатост и отговорност. Яслата може да е от  полза на родители, които по една или друга причина не могат да се грижат за малките си деца. За децата до 3г., имащи нормални обгрижващи родители, яслата е ненужна и дори представлява не малък стрес.
Nina_Svetlio_Ognian , твоето момченце е още в бебешка фаза, до 3 годинки са растящи бебета, после стават малки деца. Има деца, които до 6 г. изпадат в подобни нервни кризи, които описваш. После има затишие и после идва предпуберитет и пуберитет. Simple Smile
Искат се години наред търпение, любов и ......работа. Работа с децата. Grinning

За деца, родени предизвикано няма да пиша, защото доста ще се отклоня, но искам само да споделя, че много често насилственото изваждане на детето, дава отражение на много неща, включително може да повлияе за появата на подобни по- силно изявени нервни сривове.
Виж целия пост
# 13
Здравей, Nina, замислих се като те чета, дали пък бебето не е провокирало това поведение? До скоро синът ти е бил цар и господар, сега има конкуренция, дали пък не е това неговия начин да ти привлече вниманието?
 И моят е в някаква отвратителна фаза-бие ме Grinning. Както си играе кротко, сеща се за нещо и започва да ме удря, с това се справям някакси, но и хапе зверски и там едва се сдържам да не му цапна някой шамар. Все иска да е отгоре ми, само мама признава, все залепен за мен, но пък и агресивен на моменти. На 2,8 г. какво е това чудо не знам, дано скоро се очовечат, че аз лично едва издържам и колкото и да споделям мнението за излишната ясла и майчина грижа до 3, се замислям за преждевремено късане на пъпната връв Simple Smile
Виж целия пост
# 14
И аз много се чудех, обаче според мен не е заради бебето - от зор да не се получи точно този ефект, обръщаме на баткото много повече внимание, отколкото преди - може би пък това е проблемът, не знам... Иначе е много добро и послушно дете, обича брат си, целува го, гушка го, дава му играчки, просто от време на време го прихващат лудите незнайно защо, и се почва неистов рев и крясъци за ужасни глупости. Дори не успява да обясни защо - толкова зверски се дере. И докато спи също - започва се с бълнуване НЕ, НЕ, ДАЙ или НЕ ИСКАМ и после рееееев и ходи го успокоявай, като не знае на кой свят е...
И аз някой път едва се сдържам, като почне да мята и да хвърля всичко, или да пищи, че иска да го гушна и да ме блъска в същото време. Сега обаче ще го пробваме на ясла, да видим - ако му се отразява зле, ще го спра до догодина, но пък може и да му помогне  #Crazy
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия