Здравейте!
Тук съм, защото откривайки тази група за мен се превърна в единственото облекчение.
Това, което ще напиша ще бъде пропито с много мъка и грозотия.
Предварително благодаря на всеки, който ще отдели от времето и разбирането си за мен.
Ето я моята болка:
Имам детенце, с чийто биологичен баща се разделихме отдавна по взаимно желание. След това срещнах друг мъж. Обикнахме се много силно. Той прие детето като негово, дари го с много обич и заедно съградихме семейството, за което може би всеки жадува. Но разбиранията и характерите ни като че ли се оказаха фатално различни. И въпреки силната обич помежду ни, в дома ни се появиха множество скандали. скандали, изпълнени с грубости, лоши думи и много цинизъм..... последните седмици бяха кошмар. Тази вълна тръгна от последното ни посещение на неговата майка. Оказа се, че тя не може да ме понася, без НИКАКВА адекватна причина. Държа се меко казано брутално и ни изгони. От тогава започнаха страшни грубости между нас, стигна се дори до физическо насилие. Той не издържа и ни напусна. Нека споделя, че не се смятам за невинна, напротив - аз също се държах ужасно, наговорих такива неща, за които не знам дали някога ще си простя. И тук започна моя кошмар. Работя от вкъщи и гледам дъщеря си - тя е на 2 год. и половина. Много тежък характер е. Дененощно съм само с нея у дома, с мъката залегнала в душата ми. Молих се, молих се........... чак не мога да повярвам колко се снижих. Но най-силното ми желание е да оправим семейството си и да дадем шанс да се обичаме, без скандали.......... като че ли с думи не мога да опиша болката. Вече сме си сами две седмици и сякаш за това време емоционалната ми мъка, прерасна и във физическа. Чувствам, че здравето ми си отива с всеки ден. Търсих го, молих го да се върне, извинявах се, исках да поговорил, но той е непреклонен. Каза, че се притеснява, че ще продължим с караниците, че сме стигнали твърде далеч, че сме се съсипали, че ме обича, но не вярва, че нещата ще се оправят. Категоричен е. А аз се чувствам като най-предадения и самотен човек на света. НИКОГА не съм си представяла животът без нас двамата, заедно. Не съм вярвала, че ще се случи това нещо, като на филм ми е всеки ден..... И миналите дни имаше малка надежда в мен. Онази, дето умира последна..... вече я няма. Тази сутрин се събудих само с тягостното чувство, че ще живея без него, че той ще намери друга жена, а аз няма да забравя мъката, няма да спра да гледам всичките ни снимки, няма да спра да си спомням....оооооооо тея спомени.... постоянно! Първото обичам те, първото семейно пътуване и хиляди други мигове, за които като се сетя и изпадам в такъв рев... но жал за мен няма. Срината съм. Рева постоянно. Тва станах аз - една утайка. Дори не ми дава да говоря с него... изключва теб, затваря.... една вечер дойде да изпълни ангажимент който отдавна беше поел към мен и остана за преспи тук ! На сутринта го попитах дали довечера ще се върне у дома... каза, че ще се върне. Но не го направи. и в този момент се чудех дали няма да умра от мъка.
Загубена любов и мечти - това е в мен.
Лек ден на всички желая!
Виж целия пост
Тук съм, защото откривайки тази група за мен се превърна в единственото облекчение.
Това, което ще напиша ще бъде пропито с много мъка и грозотия.
Предварително благодаря на всеки, който ще отдели от времето и разбирането си за мен.
Ето я моята болка:
Имам детенце, с чийто биологичен баща се разделихме отдавна по взаимно желание. След това срещнах друг мъж. Обикнахме се много силно. Той прие детето като негово, дари го с много обич и заедно съградихме семейството, за което може би всеки жадува. Но разбиранията и характерите ни като че ли се оказаха фатално различни. И въпреки силната обич помежду ни, в дома ни се появиха множество скандали. скандали, изпълнени с грубости, лоши думи и много цинизъм..... последните седмици бяха кошмар. Тази вълна тръгна от последното ни посещение на неговата майка. Оказа се, че тя не може да ме понася, без НИКАКВА адекватна причина. Държа се меко казано брутално и ни изгони. От тогава започнаха страшни грубости между нас, стигна се дори до физическо насилие. Той не издържа и ни напусна. Нека споделя, че не се смятам за невинна, напротив - аз също се държах ужасно, наговорих такива неща, за които не знам дали някога ще си простя. И тук започна моя кошмар. Работя от вкъщи и гледам дъщеря си - тя е на 2 год. и половина. Много тежък характер е. Дененощно съм само с нея у дома, с мъката залегнала в душата ми. Молих се, молих се........... чак не мога да повярвам колко се снижих. Но най-силното ми желание е да оправим семейството си и да дадем шанс да се обичаме, без скандали.......... като че ли с думи не мога да опиша болката. Вече сме си сами две седмици и сякаш за това време емоционалната ми мъка, прерасна и във физическа. Чувствам, че здравето ми си отива с всеки ден. Търсих го, молих го да се върне, извинявах се, исках да поговорил, но той е непреклонен. Каза, че се притеснява, че ще продължим с караниците, че сме стигнали твърде далеч, че сме се съсипали, че ме обича, но не вярва, че нещата ще се оправят. Категоричен е. А аз се чувствам като най-предадения и самотен човек на света. НИКОГА не съм си представяла животът без нас двамата, заедно. Не съм вярвала, че ще се случи това нещо, като на филм ми е всеки ден..... И миналите дни имаше малка надежда в мен. Онази, дето умира последна..... вече я няма. Тази сутрин се събудих само с тягостното чувство, че ще живея без него, че той ще намери друга жена, а аз няма да забравя мъката, няма да спра да гледам всичките ни снимки, няма да спра да си спомням....оооооооо тея спомени.... постоянно! Първото обичам те, първото семейно пътуване и хиляди други мигове, за които като се сетя и изпадам в такъв рев... но жал за мен няма. Срината съм. Рева постоянно. Тва станах аз - една утайка. Дори не ми дава да говоря с него... изключва теб, затваря.... една вечер дойде да изпълни ангажимент който отдавна беше поел към мен и остана за преспи тук ! На сутринта го попитах дали довечера ще се върне у дома... каза, че ще се върне. Но не го направи. и в този момент се чудех дали няма да умра от мъка.
Загубена любов и мечти - това е в мен.
Лек ден на всички желая!
