Здравейте, като сте почнали да го караме наред - и аз съм от само четящите, но вече край 
Моето момче е на 3 г и 2 мес. и не говори нищо смислено - само си бръщолеви и е изрепетирал всички букви. Ходили сме на психолог, психиатър, логопед (не еднократно), невролог, "Свети Никола" и на мен казаха да не гледа много ТВ. Но той гледаше само като малък и в един момент спря - не му е толкова интресно. Аз обаче мисля, че не сме прекалявали с гледането на телевизия, но това е относително. От познатите ми деца има негледали ТВ и говорят, има и гледали ТВ и пак говорят, затова за мен лично ако това е някакво основание, то е в зависимост от детето и неговото възприемане на телевизията.
От месец детето ми ходи и на детска градина, където комуникира невербално - сочи и Ъ-ка, дърпа човека, за да го заведе до някъде или потупва, за да му се обърне внимание.
В интерес на истината не млъква, но смеейки се, Ъ-кайки и бръщолевейки някакви срички. Опитвам да стимулирам говор, но дори когато ме имитира, което е адски рядко да се случи, имитира само движението ми, но не и звуците ми.
За момента чакам. Какво чакам понякога не съм много наясно, но се опитвам да чакам, без да лудвам напълно.
Виж целия пост
Моето момче е на 3 г и 2 мес. и не говори нищо смислено - само си бръщолеви и е изрепетирал всички букви. Ходили сме на психолог, психиатър, логопед (не еднократно), невролог, "Свети Никола" и на мен казаха да не гледа много ТВ. Но той гледаше само като малък и в един момент спря - не му е толкова интресно. Аз обаче мисля, че не сме прекалявали с гледането на телевизия, но това е относително. От познатите ми деца има негледали ТВ и говорят, има и гледали ТВ и пак говорят, затова за мен лично ако това е някакво основание, то е в зависимост от детето и неговото възприемане на телевизията.
От месец детето ми ходи и на детска градина, където комуникира невербално - сочи и Ъ-ка, дърпа човека, за да го заведе до някъде или потупва, за да му се обърне внимание.
В интерес на истината не млъква, но смеейки се, Ъ-кайки и бръщолевейки някакви срички. Опитвам да стимулирам говор, но дори когато ме имитира, което е адски рядко да се случи, имитира само движението ми, но не и звуците ми.
За момента чакам. Какво чакам понякога не съм много наясно, но се опитвам да чакам, без да лудвам напълно.
Той гледа,но никога повече от час на ден и то не на веднъж...
Малко несериозно ми звучи това на мен обаче. И, разбира се, да не гледа телевизия, което също за мен е несериозно. 
) и айде... що да се мъчи човекът 
