Трудно проговаряне - 19

Би било чудесно, точно нещо подобно търсехме, дори да е под формата на игра - нещо от сорта сега направи човечето да се усмихва, сега тъжно и тн, на този принцип.

Джулия, ето този игра тип пъзел има различни емоции, ние имаме подобна, не точно същата /не че още е наясно с емоциите де/ Знае само усмихнато, тъжно и плачещо.

http://mousetoys.eu/product/2143/woody-darven-pazel-mecheta-s-drehi.html

Не можах да намеря app-то, но пък на търсене на "feelings" ми предложи "feelings for autistic kids".

Благодаря ви, по принцип и аз правя разни гримаси или използвам всеки случай да обяснявам различните състояния, проявени в ежедневие, филмчета и тн. Най странното, единственият регрес ако мога да нарека който ни остана е че до лятото - значи 3,6 мес само като ме видише натъжена, ядосана или плачеща се втурваше да ме успокоява, сега не реагира или много бегло и вяло. И в градината на това акцентират - трудно ги разчита. 

Julia_21, може да обмислиш и http://ribka-publishing.bg/catalog/kak-si-mecho/ Може да си струва. 

Супер е! Нещо подобно търсех по книжарниците, ама ударих на камък, пък не съм кой знае какъв изкусен художник. Иначе прекрасна инициатива. Поръчах едната книжка от предложенията на черен лебед и ще пробвам с илюстрациите за сега.

Някой чувал ли е / има ли впечатления от Стойка Митева (Хасково)? 
http://www.stoikamiteva.com/index.htm

Здравейте,
Колко процента получихте на ТЕЛК? Ние бяхме вчера на ТЕЛК Пловдив и ни дадоха 80% с придружител за срок 3 години. Всъщност не мисля, че детето ни "заслужава" толкова много проценти и направо се шашнахме. Питах после психиатърката от комисията и тя каза:
- да не се фокусираме над това число, защото състоянието на детето ще търпи динамика
- те ползвали предимно представените от нас документи и определяли по нормативните актове колко процента да отсъдят
- навсякъде (ЛКК) било заявено, че има нужда от придружител. А лекарката от ЛКК ни каза, че ще пише за придружител, за да имаме шанс за по-голям процент, явно мислейки, че отиваме на ТЕЛК, за да гоним процент и обезщетения...

Какво мислите вие по върпоса? Обективна ли е тази ТЕЛК-оценка?  

И друг въпрос:
Какво означава с придружител?
Майката не трябва да работи, за да получава някакви минимални пари, за да му е придружител ли?
Може ли да бъде такъв, докато е майчинство, понеже имаме бебе?
Ако кажем в ДГ, че има такова ТЕЛК-решение, да не би да ни накарат да отпишем детето или да накарат майката да е с него там по цял ден? Досега се разбираме перфектно с учителките там, ходи на народни танци от 1.1.16 има и ресурсен учител... Самите учителки казват, че има напредък в сравнение със септември 2015. Дори веднъж едната ни се обади да ни се похвали, че си изял сам закуската. Т.е. те се радват за него и са угружени около него.

много е сложен въпроса и може да развихри дискусия която да продължи доста страници.
върпосът е какво сте очаквали когато сте кандидатсвали за ТЕлк.
родителите тук се делят на две групи. Такива които по определени съображения не ходят на телк, задоволяват се с ЛКК или без документи и такива които отиват защото финансите са немаловажна страна от отглеждането на дете с вербални проблеми.

Щом сте отишли на телк вероятно сте от вторите - тогава проблем няма получили сте всичко на което имате право спрямо моментното състояние на детето.Тук не трябва да се забравя че наистина както диагнозите така и тези официлани документи отразяват субективното мнение на лекаря и комисита за състояниео на детето спрямо демонстрираното от него във момента  или спрямо представените документи. Така че вие сте каквато диагноза сте поличли - това в сравнение със върстниците на детето.


дали то наистина е такова ?
от една страна е възможно вие да грешите в преценката си . Много често във възрастта между 2-4 нещата не изглеждат чак толкова зле защото  родителя често няма обективна представа за проблемите на детето. има си мерки които са размити но не чак толкова. в едни разумни границ всеки специалист или що горе врял родител може да ив каже къде относно състоянието ви както вербално така и поведенческо. от друга страна нещата може да изглеждат много зле но п ако бъдат детерминирани причинителите на  проблемите в някаквъ аспект ( хранителни, алергени, отравяния с тежки метали, следродилни проблеми, възможно генетични  и прочие -  те са много много различни 0 - състоянието на детето може да търпи положително развитие.


защо казвам вие да грешите в преценката си?
ами вие не сте писал за проблемите на детето- вербални поведенчески. то и няма асмиъла да ни ги описвате по принцип но си има различки и разлики от едно дете със СОП до друго дете със СОП. пишете че се подобрява но спрямо какво - тук има нюанси и нюанси. Има деца които при цялото подобрение биват отлагани от първи клас. и такива които от тежки диагнози се придивижват към по-леки с възможност за интеграция и обучение ...

Не си спомням с каква диагноза беше синът ти, но ако е с ГРР тогава процентите достигат и до 90%. Всичко, разбира се е индивидуално, от прочетенето и от това, през което и ние минахме решението и дадените проценти, често са доста субективни - комисия и тн. Например, за нашата диагноза има деца, на които не им е даден ТЕЛК, на други е даден за 1, за 2 години..
В крайна сметка, целта е да си помогнете финансово за терапиите, неглижирай процентите и се концентрирайте върху работата с детето. И да е с говорен проблем, или с поведенчески, независимо от процентите или диагнозата изходът е само един - работа.

Без да ви познавам, добре сте направили. След като са ви дали, така е трябвало. Ние не сме ходили на телк, но аз напуснах работа за да съм с нея. Май се предоверих на педиатърката, че всичко с детето ще се оправи. Детето ми в момента на 5г. 3м. е като тригодишно. Напредна много в говора, от нищо неговореща, сега говори, но сякаш пропастта между нея и връстниците и се увеличава. Тя има проблеми с поведението, хиперактивна е, никак не се вписва в детската градина.
И да ви питам, с логопедката работи по изговаряне на звуци. работи се пред огледало. Моето дете изпитва ужас да се погледне в огледало. Скрива се под масата и там стои. И у дома не иска.

Лауреатин
Съжалявам,  лош късмет.  Ние направихме същото, при нас проработи. От детето зависи за съжаление и е трудно да се прогнозира...

Да питам
Голямо ли е огледалото? Питам защото и ние имахме подобен проблем. С първата логопедка нещата се влошиха тя го слагаше пред голямо огледало. Но самата логопедка не беше за мен нашия логопед. Със следващата тя веднага усети какво става. Първо махнахме огледалото работихме с инструменти. После с мъътичко огледало колкото да се вижда устата.

На логопеда ви се чудя. Да разбира че детето се напряга от огледало и да продължава - странно ми е.

Лаурентин, нашият до 3г4м все едно не ни разбираше. Тогава започна да ни рзбира, сега се усещаме, че разбира все повече и повече. Дори и от няколко седмици има няколко целенасочени думички - папи (пате), куке (куче), коке (коте), даба (жаба), тати, мама, ... От 2 седмици дори почна да свири със свирка, т.е. да издухва добре. Страшно се радваше, тичаше из апартамента и свиреше... Сега е на 3г10м.
Ти ни даваш сега много надежди за говора. Ние досега с логопедката се занимавахме с игри, редувания, нареждания, пасивен речник. Сега едва започва да го учи да изговаря гласни. Тази седмица очаква и огледало да йс сложат. Явно наистина такива са методите на всички.

Нашият не го е страх от огледало, животни, хора, деца. Слаб е зрителният контакт, ако си близо до него, не гледа, трябва поне 1,5 м дистанция да има. Проблем му е говорът и социалното общуване, не търси контакта и играта с деца, т.е. като двегодишните е - играе си паралелно. Надявам есе, че сега лека полека ще започне да казва повечеко думички. Как беше при вас?

Мамита,молля ви дайте някакви препоръки за логопед в София!!!Грам не съм доволна от тия в нашия китен малък градец.И съм решила да пътувам до София ,но да се работи с детето.Няма значение къде се намира искам да е някой който да го научи,да го разбира,а не да ми обяснява колко повтрял с нея и като си го взема....да се чудя аз ли не съм наред,що ли?????

За протокола % са 90. Обаче....говора е нещо абстрактно. На 7 е и не говори. Води се вербален. И не ми пука колко ще говори, а колко разбира! Те всички разбират ежедневните, както аз им казвам "кучешки" команди....В ежедневието се оправя прекрасно и е по цял ден в "нормална" детска градина. Обаче като му кажеш къде живее кучето - да покаже на картинка и те гледа умно...Или по-голямо по-малко...А за тия неща думи не са нужни