Най-първо: Честита ти радост, мила Шпунци! Жива и здрава да е сладката ти внучка, добре дошла на света! Да расте бързо за ваша радост!
Нямаше ме три дни, че бях Лъчова.
Той като е тук или нямам време, или комп. ми е зает. (Деди не си дава неговия, затова аз давам моя. "Натрансформи" ми се главата - тези, които имат момчета на тази възраст у дома, знаят за какво говоря. на всичкото отгоре ми падна авторитета, защото досега се справях със сглобяването на пустите му трансформър(с?)и, ама вчера се изложих с най-новия. Накрая той въздъхна снизходително - ами защото си стара, ама за баба все пак добре се справяш, утеши ме.Сърдит е на майка си той, ама много сърдит. Толкоз, че не иска да се прибира вкъщи, искал у нас да живее. И ако аз не го искам, на улицата щял да отиде да живее.
Аз обяснявам, че майка му е много добра и т.н., но той каза, че е лоша, защото "един добър човек няма да хвърли играчката на детето си". А щом баща му защитава нея, а не него, значи и той не е добър, "защото тогава кой ще защити детето?
Та така, много е деликатно положението - той плаче и не иска да се прибира, аз го кандардисвам и излиза, че не го искам у нас.
Бяхме снощи у майка, да отпразнуваме 85-тия й рожден ден, който беше преди 4 дни, но единствено вчера можеше да се съберем всички. Беше хубаво и мило тържество, майка се радваше на вниманието и щастието да има такава челяд - всички около нея, подаръци (въпреки, че тя "забрани", големите й бяха купили от онези огромни топки хризантеми в саксия - много красив цвят, между бордо и брик, тя много се зарадва. Основният подарък беше фурна, каквато имала съседката и много хубава работа й вършела "за сам човек" и аз знаех, че ще се зарадва. Тя не очакваше, та изненадата беше пълна.
Разбира се, щастието никога не е пълно...Двете снахи не се поглеждат, все едно чакат влака на различни гари. Голямата гледа Мая като да е нещо гадно и неприятно, а пък Лъчо все едно го няма, макар да е трудно да се абстрахира от него човек - той отиде по едно време да й покаже маратонките си (щото нови), а тя каза с досада "да, видях" и се обърна на другата страна.
Лъчката си е активно хлапе по начало, по едно време му омръзна да стои мирно, нещо направи, майка му го сдъвка и чух "не гледай към баба си".
А по едно време майка каза, че цветът на Маината коса е същият като на голямата снаха(боядисан), на която тя подскочи - "нищо общо няма с моя", сякаш е нещо ужасно да имаш цвета на косата на едно 17-месечно бебе.
А бе дреболии, ама развалят вкуса.
Иха, добре завърнала се! (Оставям си четенето на пътеписа за десерт
)Не се и съмнявам, че е било чудесно пътуване, умеете ги вие с Иван тези работи
.Здравче, много ми дожаля за зълвичката ти. Голяма мъка е това да ти е болно детете, горката жена. Не знам каква е болестта, но дано е нещо, което ще мине и замине. "Гечмиш олсун!" казват в турските сериали - "Да мине и да се забрави!"
Борянка, и на теб ти пожелавам бързо да минава, каквото му е на момчето ти!
Ох, само да са ни здрави децата, момичета! Нищо друго не искам...
А пък ти, Фло, сладка и добра, като ни научи на дълги, свежи, весели и напоителни постове - и сега като видя няколко реда, се притеснявам. Викам си, нещо не е на кеф. После почвам да смятам четни и нечетни и се успокоявам - аха, на работа е.
Дидия, поинтересувай се от лечение с лед - моята приятелка така се оправи от подобна болежка. Имаме приятелка, която беше рехабилитаторка в 20-та поликлиника, тя й помогна.
Вивия, всичко, което пишеш, на мен ми е много интересно.
В друга тема четох за празнуването на Хелоуин в Канада - ами то затова не трябва празници от едно място да се привнасят на друго - съвсем различни са условията.



Нали си жабка, от вода не се бои. 
Посмях се на правописната ти грешка 
И аз се мисля за организирана, ама чак пък толкоз... 
, шЪ мЪ бъзикате и затова само като се видим ще разказвам ( Дъ НЕ ми сЪ смее цял форум).