

Момичета, а вие се правете на разсеяни и не надничайте към заветните 20%. Контролирайте бюджета, но не пипайте скритите резерви на момчетата си. Нали и те трябва да имат самочувствие
На времето, пращам сина да купи хляб и му давам точно пари. Той погледна парите и ми казва: дай ми още няколко стотинки, за самочувствие 
, но му доскучало и така решил да ме събуди. Е, успя. Изпих си кафето и като се ентусиазирах, та цяла сутрин се занимавам с цветята си. Почистих изсъхнали листа, поразрових пръстта, полях ги. Сега малко да си отдъхна, пия дюлево чайче, ще нагледам вас и бабите, после ще се правя на красива и бегом към тръстиката. Днес ще е много натопорчено - 10 души по график, от които 2 деца + 2 извънредни. Много зъби е насадил Господ на всеки...

Така си представям вашето семейство ( В ролята на четвъртото дете - мъжО )
/, ще си се гледаме, а после ще се радваме на внуци. Тъпо ми е, че не мога да се усетя в сигурност, че не мога да усетя как някакви хубави неща ще ми се случват в бъдеще. Оставям на страна семейството - тук всичко е както трябва /да чукна на дърво/. Липсва ми соц. живот, но от друга страна нямам силите и желанието да се гмурна отново в него.
/ Напълно е нормално състоянието, в което си изпаднала. Нали повечето от семействата у нас са точно в такова положение-разкъсват се между сто неща, борят се да осигурят нормален живот за децата си и им е криво, когато не се получава. Доколкото разбирам си все още в майчинство. Което пък означава липса на време за самата теб, по-малко или напълно липсващи социални контакти, непрекъсната умора и недоспиване...Всяка една от нас е минала по този път /на някои им предстои, живот и здраве/ и знаем за какво говориш. Аз лично за себе си се опитвам да превърна в някакъв вид мантра пожеланието "Важното е да сме здрави и да сме заедно, останалото ще се нареди някак си". Може малко да е, но ми помага.

Много неприятно със злоядството.

, но все пак униформа.
Препоръчани теми