Живея със свекървата

За мен това е най-нормалното и логично нещо.
Нямах 20 години, когато майка ми искаше да ми препише имот на мое име, но категорично отказах Ако искам ще го ползвам, защото в момента никой не живее там, но да го препише на мен - в никакъв случай!

Не съм се замисляла, но ....най-вероятно.
Вярвам на децата си, мисля добре съм ги възпитала, НО .....няма да познавам снахите си.
А Съдбата може да ти сервира неочаквано, най-неочаквани неща.   
Та, като чета тук и там какви снахи са се завъдили, май "ще си вържа гащите, да е мирно селото".

Като млада много ме дразнеше тази фраза на по-възрастните. Не, не бих и не съм постъпила така.
Но колкото повече години минават, колкото повече човешки съдби виждат очите ми, толкова повече се убеждавам, че така трябва да бъде. И като морално право, и като вид застраховка, че някой ден няма да останат всички заедно на улицата - и младите, и старите.
Куриозно, но факт - възрастните хора много по-рядко правят фатални грешки, особено свързани с имоти, отколкото младите. Нищо че първите са изкуфели дъртаци, а вторите - в разцвета на физическото и менталното си здраве. Пази боже от здрав, прав и свръхентусиазиран глупак.
Затова - ако ще се дава имот приживе, да е с условие някакво - с право на ползване поне. За да са застраховани и родителите на получаващия, и децата му.

Наистина и аз не бих приписала имот преди да умра.
Но бих продала голям имот за 2 гарсониери, още повече че голяма площ по-трудно се поддържа чистота като одъртее човек, за отоплението да не говорим.
Какъв е смисълът да се шириш на 100 квадрата като зимата се свираш в една стая?
А детето ти се свива по квартири?
В гроба няма да си занесеш имотите нали?

От личен опит-живях със свекървата 1 година и ми стига за цял живот  Тя не е плюшкин и слава Богу (за разлика от майка ми) обаче постоянно пък ми пренареждаше нещата.
 Отделно че не даваше на на ММ нищо да пипне и ако има как щеше да го храни с лъжицата!
А какви интриги се пробваше да завърти не е истина
Добре че ММ застана на моя страна, а след една случка тотално се отврати и сега само пуфтим двамата като каже че ще се прибира в бг!
И честно казано я търпим заради свекъра, а той разкошен човек!
Така че наистина е вярно, че умната свекърва печели дъщеря, а лошата губи сина си!

Аз също ще бъда свекърва дай Боже, но освен ако снахата не е някоя разпасана или крайна веганка-бих се съобразявала и бих правила компромиси.
Защото няма да забравя как моята свеки, когато я молих да не кани племенницата си в разгара на грипната епидемия заради детето, ми се тросна, че в нейната къща ще кани който и когато си иска.
 
Авторката я съветвам да натиска деликатно мъжът си да се отделят, а до тогава да действа както я съветва Сирената 
А относно старите вестници и капачки-то по ТЛС имаше такива серии за такива болни хора  цялата им къща пълна с вехтории, а те едва се събират  За мен това не е нормално, пък ако ще и свекървата да е собственик на целия блок!
И бих ги разчиствала лека полека тайничко  така действах като бях мома и живеех с нашите-понеже майка ми е такава.
 Обяснявах, молех се-ефект 0 , та затова като я нямаше удряхме чистка с баща ми и айде.
Сори, ама нямам намерение да хвана хепатит заради нечии мизерии!

Едно време баба ми и дядо ми искаха да припишат къщата на името на мен и братовчед ми, когато зет им (бащата на братовчед ми)  излезе с абсолютно същия аргумент. В крайна сметка, я "продадоха" на дъщерите си срещу гледане. Дъщерите им ги гледаха (което щяха да направят така или иначе). Къщата им остана на двете им дъщери, а след като почина майка ми, моя и на леля ми. Тоест, след време къщата пак ще бъде моя и на братовчед ми, но тях вече ги няма и няма кой да ги изхвърли на улицата.


Аз бих си продала къщата и купила по-малка, а с парите ще си помогна да си поддържаме стандарта. Обаче ако детето ми изнемогва, няма да се замисля да и помогна. Но само ако изнемогва. Иначе се надявам и аз да не се налага.

     За прехвърлянето на имотите има много и различни ситуации. Мнението ми ще бъде различно в отделните случаи, според отношенията в семейството, членовете му, семейното им положение и т.н. По един въпрос съм категорична почти винаги - основното жилище на възрастните не се прехвърля докато са живи. Други имоти - няма проблем. Зависи и колко са възрастни хората. От един момент не са в състояние да ги стопанисват качествено и да плащат разходите, по-добре да ги дадат (или част от тях) на децата си.
     ПП Последното - ако децата заслужават, а възрастните са спокойни и за човешката грижа. В противен случай по-добре да си ги продадат и издържат (в различни вариации).

Че какво има да му градиш цял живот на едно жилище?
На 32г. се нанесохме, като всичко- от шпакловака и замазка до мебели и пердета, направихме сами.
След 10г. преустроихме- стана 3 стаен, след още 10 претапицирахме всичко.
И толкова, нито имам желание да сменям сега отново мебели, нито ми се хвърлят пари за това.
Ако трябваше да отида под наем, щях да се изкуша на ново място да подновя нещо, но в гарсониера няма кой знае колко място.
ПП. Разсъжденията ми са в посока истинска помощ за младите, тъй като продажба- покупка и остатък за тях, всъщност не им решава нищо.
Разходите по покупко- продажба на имот са високи и като теглиш чертата, никакви пари не остават.

Когато съм си избирала жилището съм го избирала да ми е удобно на мен, не на сина ми или пък на снахата. Щом те с решили да създадат семейство, защо аз трябва да се отказвам от удобствата си....защо аз трябва да поемам отговорността за техните решения? После майките били създали лигльовци, ами нормално е щом снахите очакват това от тях....за снахите няма да казвам какви са, щом са съгласни да живеят в чужд дом, но трябва да помнят, домът е чужд и там са в сила правилата на свекървата....а и всяко гостоприемство си има граници. Предполагам като отидете на гости, не очаквате домакините да се изнесат на квартира.

Absurt, така наречената помощ радикално отнема възможността на младите да си изградят свой дом по техен начин. Един стартов капитал е много по-добре за млади хора, които имат нужда от помощ, но едновременно с това не очакват нищо на готово. Освен това мисля, че с възпитателна цел не е полезно да пратят старата си майка на квартира, пък те да се ширят в нейния апартамент. И дори човек да загуби някакви пари при превръщането на тристаен в две гарсониери-спокойствието няма цена. Така всеки ще си има негов дом по документи. Нито майката ще трепери кога ще я изгоби хазяина, нито снахата/зетя ще треперят кога тъщата ще се върне при тях или пък ще недоволстват, че наливат пари на чуждо място. Въобще, абсурдно ми е да бачкам цял живот и в края на активната си възраст да ида на квартира, за да могат двама здрави прави млади хора да се ширят наготово в големия апартамент, освен това и да недоволстват/защото в така описаната ситуация избухването на недоволство е въпрос на време/

Защо пък трябва да приписват?

По едно време беше мода. После се появиха опарени и вече не е мода. А и май загуби магическия си потенциал тая дума ("приписах ти жилище").

Странно ми е това "цял живот градили дом", що се отнася до ... апартамент. Нямам сантименти към апартамент- все пак не е дизайнерско имение или къща със земи и Вишнева Градина. За мен ще е нормално с края на най-активните години, докато е време, да помисля за по-удобно жилище, преди да се стигне до момента, в който имотните сделки се припокриват с Алцхаймера...

 Да

Било е мода през 90те години, когато хората са очаквали да се въведе висок данък наследство. А и тогава децата все още са имали грижата за възрастните си родители. Сега всеки е сам за себе си, нормално е и възрастните да са предпазливи.
А и нали все гледаме на Запад как е и искаме да сме като тях. Възрастните там не чакали на децата си, отивали в старчески дом. Е, ама и децата там не чакат на имота на родителите си, а си купуват и изплащат сами...
Така че претенциите към имотите на родителите и то обикновено от отрочета, които иначе философстват как всъщност нямат никакви ангажименти към тях, ми се виждат неетични.

По - удобно жилище - да. Живот под наем, при наличие на апартамент - не