Здравейте!
Искам да знам как се справяте с по-тежките моменти след раждането най-вече по-продължителните.Не знам дали е депресия или не,но знам,че скоро няма да отмине.И така,накратко: На 28 г съм и преди три месеца родих секцио.Още от бременността знаех,че детето е с леко увреждане и ще се изисква лечение.Към момента положението е ок,но аз бях донякъде подготвена за това.Живея с мъжа ми и майка ми и много държах тя да ми помага,за да знам своите възможности и да видя точно докъде се простират те.Съответно мъжа ми и майка ми не се спогаждат изобщо,но това мога да го преживея.Преди време ми бяха казали,че не мога да имам деца,а и да си призная откровено аз не исках да имам деца.Баща ми направи една сурия деца на различни жени и това ме отблъскваше в годините от това да имам семейство.Но минаха години и някак си съм забременяла и разбрах късничко - 4 месец.Честно казано и по-рано да бях разбрала нямаше да го махна в никакъв случай.И така преди три месеца се роди моето прекрасно бебенце - момиченце с бяла кожа,сини очи ,истинска Снежанка.Винаги съм искала такова сладко бебенце.В началото си признавам,че ми се разказа играта докато свикна с недоспиването и не можех да се насладя на нищо.Колите са към края си и за момента имам глътка въздух.И така същинския проблем започва с мен.Аз съм тотално обезобразена след раждането.Кърмя по сто пъти.Зверски се постарах да кърмя и дори за малко да се откажа.Та,след всяко кърмене се започва един глад и една жажда.Не обичам грам сладко,но сега буквално умирам за сладко.С течение на седмиците качвам доволно килограми,а по време на бременността се храних здравословно и имах умерено движение.Качих само 8 кг тогава.Сега всичко излиза извън контрол.Каквато и да съм била преди,винаги съм изглеждала добре,но сега това е невъзможно.Кожата на лицето ми е съсипана,кожата на тялото ми също е поразена.Косата ми е в окаяно състояние,прикривам я някак си.Никакви дрехи не ми стават и ходя като някаква повлекана,защото нищо не ми стои добре.За гърдите ми изобщо няма да коментирам в какво състояние са и дори не си правя илюзии,че ще са както преди без оперативна намеса.Ръцете,краката,гърба ми дори! Изглеждам просто ужасяващо.Толкова ме е срам да разхождам това красиво бебе и като го гледат да ми казват,че прилича на татко си,защото се вижда,че няма как да прилича на това същество майка си.Сигурна съм,че и тя ще започне да се срамува от мен,когато дойде време да я водя тук и там.Още по-големия срам идва и когато съм с майка ми,която е с мерки на манекенка и изглежда по-млада от мен,а да не коментирам мъжа ми,който прилича на момченце,а е над 30г!Аз от своя страна приличам на 60 годишна лелка,което наистина много ме събаря,защото както казах по-рано,винаги съм изглеждала добре независимо дали съм с наднормено тегло или не.Да не говорим,че първите бръчки съвсем ясно започват да се прокрадават по лицето ми.Може би трябва да намеря начин да харесвам себе си така,но не виждам кой би се харесвал по този начин.Всяка седмица ходя на козметик за по един час(за толкова ме отменят) или излизам с приятели,за да се разсея малко,но не се получава.Толкова ми е отчаяно,че не знам какво да мисля вече.Благодаря,че изчетохте това безумие.
Виж целия пост
Искам да знам как се справяте с по-тежките моменти след раждането най-вече по-продължителните.Не знам дали е депресия или не,но знам,че скоро няма да отмине.И така,накратко: На 28 г съм и преди три месеца родих секцио.Още от бременността знаех,че детето е с леко увреждане и ще се изисква лечение.Към момента положението е ок,но аз бях донякъде подготвена за това.Живея с мъжа ми и майка ми и много държах тя да ми помага,за да знам своите възможности и да видя точно докъде се простират те.Съответно мъжа ми и майка ми не се спогаждат изобщо,но това мога да го преживея.Преди време ми бяха казали,че не мога да имам деца,а и да си призная откровено аз не исках да имам деца.Баща ми направи една сурия деца на различни жени и това ме отблъскваше в годините от това да имам семейство.Но минаха години и някак си съм забременяла и разбрах късничко - 4 месец.Честно казано и по-рано да бях разбрала нямаше да го махна в никакъв случай.И така преди три месеца се роди моето прекрасно бебенце - момиченце с бяла кожа,сини очи ,истинска Снежанка.Винаги съм искала такова сладко бебенце.В началото си признавам,че ми се разказа играта докато свикна с недоспиването и не можех да се насладя на нищо.Колите са към края си и за момента имам глътка въздух.И така същинския проблем започва с мен.Аз съм тотално обезобразена след раждането.Кърмя по сто пъти.Зверски се постарах да кърмя и дори за малко да се откажа.Та,след всяко кърмене се започва един глад и една жажда.Не обичам грам сладко,но сега буквално умирам за сладко.С течение на седмиците качвам доволно килограми,а по време на бременността се храних здравословно и имах умерено движение.Качих само 8 кг тогава.Сега всичко излиза извън контрол.Каквато и да съм била преди,винаги съм изглеждала добре,но сега това е невъзможно.Кожата на лицето ми е съсипана,кожата на тялото ми също е поразена.Косата ми е в окаяно състояние,прикривам я някак си.Никакви дрехи не ми стават и ходя като някаква повлекана,защото нищо не ми стои добре.За гърдите ми изобщо няма да коментирам в какво състояние са и дори не си правя илюзии,че ще са както преди без оперативна намеса.Ръцете,краката,гърба ми дори! Изглеждам просто ужасяващо.Толкова ме е срам да разхождам това красиво бебе и като го гледат да ми казват,че прилича на татко си,защото се вижда,че няма как да прилича на това същество майка си.Сигурна съм,че и тя ще започне да се срамува от мен,когато дойде време да я водя тук и там.Още по-големия срам идва и когато съм с майка ми,която е с мерки на манекенка и изглежда по-млада от мен,а да не коментирам мъжа ми,който прилича на момченце,а е над 30г!Аз от своя страна приличам на 60 годишна лелка,което наистина много ме събаря,защото както казах по-рано,винаги съм изглеждала добре независимо дали съм с наднормено тегло или не.Да не говорим,че първите бръчки съвсем ясно започват да се прокрадават по лицето ми.Може би трябва да намеря начин да харесвам себе си така,но не виждам кой би се харесвал по този начин.Всяка седмица ходя на козметик за по един час(за толкова ме отменят) или излизам с приятели,за да се разсея малко,но не се получава.Толкова ми е отчаяно,че не знам какво да мисля вече.Благодаря,че изчетохте това безумие.
