Живея със свекървата

  • 73 576
  • 889
# 360
Имам ниско самочувствие, защото исках да имам бебе преди 27-29 години? Или защото живях при свекърва си? Или защото се радвам, че ми помогна?

Явно на всички им е било много лесно в началото и не са имали нужда от помощ никаква. Съжалявам, че ми беше трудно и страшно.
Виж целия пост
# 361
И заради трите неща.

Но си е фактор и тази безпомощност- ох, какво ще правя с бебе.

Не знам как хем искаш бебе, хем после не можеш да се справиш.
Виж целия пост
# 362
Заради оцветеното с червено мисля, че имаш ниско самочувствие.
Аз пък не исках да чакам толкова и живях при свекървата година и половина. Пет месеца (последните) от които и с бебе. И се радвам, че си бяхме там в началото, сама нямаше да се оправя със сигурност, а нямам майка да ми помага.
Виж целия пост
# 363
Едва ли има някакъв смисъл да ви убеждавам в каквото и да е. Аз съм неспособна и с ниско самочувствие и изобщо не е трябвало да имам дете като ми е било притеснено в началото дали ще се справя.  bouquet
Виж целия пост
# 364
Все пак доста драми щяха да се спестят, ако хората раждаха, когато са готови финансово и най-вече психически...
Виж целия пост
# 365
Вярваш или не, в момента съм си много добре психически. И си гледам детето без каквито и да е проблеми.
Виж целия пост
# 366
 Shocked Фръцна се обидена. Добре де, сега, след като си го поотгледала (не съм сигурна на каква възраст ти е детето), още ли смяташ, че е нямало да се справиш сама с новородено?
Виж целия пост
# 367
 Година и половина не е кой знае колко време, но после все пак сте се изнесли, нали така, Котаранке. Не е като да сте били без перспектива за собствен дом и с намерението да живеете винаги там. Ако е временно човек би могъл да направи доста компромиси, които са ужас, ако е за дълго.
  Впрочем, аз като се роди малката, живях 1(един) месец у родната си майка, докато мъжът ми правеше ремонт у нас. Уж за по-лесно... Развалихме си отношенията трайно.
Виж целия пост
# 368
Сега и аз да направя публично признание. Когато родих първото си дете останахме при майка ми в самостоятелна стая, аз, мъжът ми и бебето уж да помагат, за повече време (явно и аз съм имала някакви пристъпи на невменяемост). Това трая 3-4 дни, на четвъртия ден мъжът ми, вкиснат, събра бебета, родилки, колички, корита, дрехи и дрешчици натовари ги в колата и се прибрахме у нас (на 120км). Неговите родители живееха на долния етаж, но като вече преживял 4ри дневна ... намеса да го наречем... в личния си живот, той определи че бебето, първо внуче за двете фамилии, се гледа в най-активния му час, преди къпане. Тогава всички са добре дошли, докато е будно и активно. През останалото време никой не може да идва без покана, даже да чуват денонощни ревове. И се приключи с нуждата от помощ. Реве - не реве, ние се оправяме. За второто дете отряза всякакви мераци за помагане още докато бях бременна, казал на майка си, ако иска да готви нещо там когато реши, иначе ще ядат 5-те яденета, които той може да готви и пак ще са добре. За третото дете вече никой не искаше да помага Twisted Evil Кой луд иска изобщо три деца под 5 години да му вилнеят в къщата? Сам, мъжът ми, е гледал децата, на две и малко и четири и половина докато си раждах. Готвил, къпал, обличал, прал, чистил.
Виж целия пост
# 369
Чудя се!
Чудя се на категоричността!
Чудя се на всички тия бъдещи свекърви и тъщи, дето няма да приемат младите при тях! Чудя се вас едно време не ви ли приеха? Родители или свекъри? Малко са тия,които са били на квартира. А тези, които бяха отделно, сами ли си го подсигурихте?
И още нещо се чудя -а ако бракът на вашето дете не върви, или партньорът почине? Ще приемете ли обратно детето си с неговите деца и ще му оказвате ли подкрепа в отглеждането им? Защото много самотни родители оцеляват с помощта на собствените си родители. Хубаво, трудови навици и туй-онуй. Ама както една позната остана млада вдовица с две малки момиченца на ръце? Прибра си се при техните да и помагат. Иначе си има и професия, и работа... дали има други баба и дядо и дали помагат и те, не зная. Но животът е шарен.
Виж целия пост
# 370
Миринда фон Щирлиц, едно е да има форсмажорни обстоятелства, друго е автоматично да се предполага, че трябва да се осигури терен на младата двойка да си се размножава спокойно.
Виж целия пост
# 371
На мен ми се наложи да се върна при родителите си. Обаче когато реших пак да се задомявам, нямаше как просто да доведа някого или мен да ме приемат някъде. Тия неща се проучват предварително.

При първия ми брак взехме евтина квартира и си пиех противозачатъчните, докато не си увеличихме дохода няколко пъти- и чак тогава бебе.

Втория път- квартира, докато се намери апартамент за купуване и се посъбраха пари.

Никога не съм имала план да живея със старото поколение и да ме прибират някъде по апартаменти. Абсурд да реша да имам дете, ако няма условия. По-скоро бих си останала стара мома, честно казано...
Виж целия пост
# 372
Миринда, брат ми остана вдовец с три деца. Справи се. С много помощ, разбира се, но не се е връщал при майка ни. Само че в темата не става въпрос за форсмажорни обстоятелства, а за съзнателен избор.
Виж целия пост
# 373
Още някакви по-трагични случаи да предложите като вариант? След като темата е "с милото живеем у свекървата, здрави и прави сме, чакаме дете, тя е мила, грижлива и добра, но аз не издържам?"

Чудя се вас едно време не ви ли приеха? Родители или свекъри? Малко са тия,които са били на квартира. А тези, които бяха отделно, сами ли си го подсигурихте?


 Не и Да. Въобще и през ум не ни е минало да живеем при някои от нашите, пази Боже, нито сме питали, нито сме обсъждали подобно безумство. Въобще идеята да се обвържа с мъж, който възнамерява да живеем у техните ми е непостижима, тъй като това не е и мъж, а просто момче, на което далеч не му е време да се жени.
Виж целия пост
# 374
Живеенето на квартира си е идеално, не знам какво толкова страшно има. Научаваш се да поддържаш дом, ама не е твой- научаваш кои материали и обзавеждане са хубави, кои те дразнят. Квартирата се сменя лесно и ти дава гъвкавост при работа. Взимаш евтина квартира- мотивираш се за в бъдеще да е нещо по-хубаво.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия