Ами, ето, аз съвсем спокойно бих го казала.
Значи, не може да ми сервират "Амиии, не знам къде ще живеем, не сме мислили, ще се оженим, пък ще видим!" , пък аз да не мога да кажа:"Е, като не сте обмислили всичко, къде сте тръгнали?!"
Значи, не може да ми сервират "Амиии, не знам къде ще живеем, не сме мислили, ще се оженим, пък ще видим!" , пък аз да не мога да кажа:"Е, като не сте обмислили всичко, къде сте тръгнали?!"
Скрит текст:
Големият ми син е на 26, от 2008 не живее с нас, та силно се надявам да не стигам с него до подобни ексцесии.Малкият е студент, ако случайно му се зажени рано-рано, направо съветвам да минава задочно, да се хващат с госпожицата за ръчичка и на квартира.Както писах, ще плащам половината наем, ако трябва, но покана от мен няма да дочакат.Освен, както писах, в извънредно специални случаи и ситуации.
Аз поне, не съм чула за двойка, изтъпанила се пред родителите си с възглас " ние се женим, а вие решавайте къде ще живеем." Ясно е, че отделно е най- добре, но има много " но", за които сега дори не се сещате.
Например, високата смъртност при мъжете в диапазона 50- 60г. възраст.
Като останеш сама, не само че никакъв наем не можеш да плащаш, ами и разноските по собствения апартамент ще те затруднят. Да не говорим, че е грехота да се шириш сам, а детето ти хем да е на квартира, хем да ти помага да съществуваш.
Така се явяват " извънредно специални случаи и ситуации", които те удрят в долния праг след като си се реяла все около горния.
.
Сякаш му правя услуга. Не мога да си представя да живея сама в собствен апартамент и да настоявам на всяка цена младите да се оправят сами, защото така трябва. 