Скрит текст:
И на мен ми стана мъчно
.
Доколкото разбрах, обаче, сега детето е факт, а те още живеят заедно, което вече е неразбираемо за менA на мен ми стана много мъчно.
За момент си помислих как ми се налага да се боря за дете, в продължение на 10+ години и да плащам ипотека, едновременно с това.
Ами, ще си налегна парцалите и ще намеря начин да се разбирам със свекърва си. И като мантра ще си повтарям " и това ще мине". И като се роди детето ми, живо и здраво, тогава ще започна да отделям пари и за ремонта на апартамента ни, за да се изнесем тримата и да сме ок.
За момент си помислих как ми се налага да се боря за дете, в продължение на 10+ години и да плащам ипотека, едновременно с това.
Ами, ще си налегна парцалите и ще намеря начин да се разбирам със свекърва си. И като мантра ще си повтарям " и това ще мине". И като се роди детето ми, живо и здраво, тогава ще започна да отделям пари и за ремонта на апартамента ни, за да се изнесем тримата и да сме ок.
И на мен ми стана мъчно
.И за мен е странно.
Напротив,боря се с живота и с всички трудности,които ми сервира без нито да мрънкам,нито да се оплаквам!Къде точно доловихте всичко това в написаното от мен не разбрах!Да,живеем заедно от много години,трудно свикнахме заедно,но когато човек се държи добре с околните рано или късно и те му отвръщат със същото.В момента със свекърва ми сме като две приятелки.С майка ми не се разбирам така добре,както с нея.Помагам и с каквото мога,гледам майка и,която е на 91 години и не ми тежи въобще.3ащото когато аз съм имала най-много нужда от помощ тя е била насреща и винаги ме е подкрепяла.
Треска ме тресе само при мисълта да бяхме живели с една от двете ни иначе прекрасни майки, камо ли ако тотално не ме приемат. 
Няма проблем. 