ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 22

Цялата съм в паника, лежа и чакам все мисля че е инфаркт. Как ти мина миличка?

Успокой се, дишай дълбоко. На мен това много ми помага. Преди ми беше много трудно когато ме обземаше паниката да си помогна с това, но с годините някак успях само със самовнушението, че съм много добре, че ей сега ще минат тези изтръпвания или болки. Повтарях си го като мантра всеки ден.
Ами да ти кажа аз много дълго имах такива оплаквания, появяваха се в моментите в които бях най-стресирана. Постоянно си разтривах изтръпналата ръка защото много ме беше страх и мен да не получавам някакъв инфаркт. Изчезваше когато съм по-спокойна.
Според мен е много важно да осъзнаеш, че тези болки не са от сърцето за да можеш после да се успокоиш.  
Аз обаче когато бях в ей такъв стрес, че нещо ми има и ще умра ходех да ме прегледат за да ми покажат, че няма да умра и че всичко е в главата ми.

Да като съм изплашена и болката се усилва.Вземаш ли бета блокери? То едно да боли, гръб, глава, сърце на какво да отида ) Сърдечни проблеми дали болят отзад? Как ше се преборя незнам. Дали не е от ципракекса и това с високия пулс също.... нещата започнаха с приема му незнам какво да мисля и правя

Нели,аз в момента почти не получавам атаки, но и моя пулс в най-спокойно състояние е около 95 и най-редовно се вдига до 120-130. Нищо ти няма на сърцето миличка. Аз имам и прескачания вече 10 години и не съм умряла. Всичко е от тревогата. Първия път когато бях в криза, нямаше нещо, което да не ме боли. И отзад плешката, и сърцето, и главата, и зъбите даже. А това виене на свят. А паренето, ах това парене, изгареше ме от вътре, чак обриви получавах. Всичко ще мине, колкото и да не ти се вярва сега. Но за Бога не лежи само и да мислиш къде те боли. Прави нещо, каквото и да е. Води си дневник, записвай всички болежки. Утре като видиш, че и вчера си била така ще установиш, че явно от това не се умира. Мен това много ме успокояваше. Прави нещо, гледай филм, чети книга....

Вземаш ли бета блокер с този пулс? Страх ме е да го вземам. Спокойна съм вече. В понеделник ще направя една кардиограма за да съм по спокойна, но болката и паренето как ги търпите, ужас. Това ме води до голямо отчаяние. Приятеля ми като ме видя и се изплаши че съм пребледбяла и гледам много изплашено. Защо се появиха тези болки и то около сърцето и главата точно....

Не, не взимам бета-блокер. Вземах някога за кратко Пропронолол, но го спрях бързо,защото сърцето просто си чакаше хапчето, дойдеше ли време за хапче и пулса скачеше до небесата.

Значи мога да не го вземам.  Възможно ли е да се покачва от АД? Още да не е отминал страничен ефект.
Опитвам миличка да не лежа, днес съм изчистила малко и чинийки измих, но ми стана лошо и пак легнах. Втора седмица минава да вземам да свиквам вече с АД. Едвам издържам през деня и наистина сега като съм спокойна болка няма. Но голяма част от деня пари, боли, стяга, готова бях да тръгна за болница. От нашите симптоми не знаеш кога е от нерви и кога наистина има нещо.

Когато се прибра приятелят ти ли си вече по-спокойна?

Не, когато ми помагате тук момичета се успокоявам )

Нели, единственото нещо, което пиех бяха флуанксол - 1-1-0 и ципралекс 1-0-0. Ксанакса не мога да си спомня как го пиех, но бях много неадекватна през курса на лечение с него (и спокойна де  ). Сега в момента единствено имам 1 блистер ксанакс в чантата, който е за спешни случаи, ако получа паник атака, която е силна да изпия 1/2 или 1 таблетка. Пила съм миналата година 1 таблетка преди една процедура от която вдигах кръвно и ми ставаше лошо от болка след операцията ми. По принцип избягвам и се опитвам да се оправя някак.

Сега в момента не пия никакви лекарства. А да ти призная за бета блокери чувам за първи път.

Аз вкъщи съм спокойна, навън - донякъде. Единствено когато има много хора около мен или съм в магазин се покачва. Също като съм на лекар за някакви манипулации или преглед от чиито резултати ме е страх. Тогава от съвсем нормално състояние вдигам кръвно от страх (аз съм със 120 по принцип), ставам на червени петна и пулсът ми хвръква нагоре.
Винаги когато ми се покачи много започвам да вдишвам дълбоко и се опитвам да си намеря нещо за вършене, което да ме накара да мисля за приятни неща.

Мисля си, че може би всички с ПР имаме проблем с учестения пулс и когато не получаваме паник атаки. Както и виждам, че май повечето развиваме някаква хипохондрия и търсим под вола теле. Аз каквото и да усетя и да е непривично за мен започвам да се страхувам да не е нещо от което се умира. А това много пречи на нормалния начин на живот. Ще ти кажа нещо, което ми казаха тази седмица в болницата "Споко, не се умира толкова лесно" 
Иначе в най-тежките си паник атаки пулсът ми е стигал до 200+ Тогава вече мислех, че ще пукясам..., но аз не знаех, че пак съм отключила ПР. Беше лятото на 2014 и не можех да дишам. Мислех си, че имам проблем със щитовидната жлеза.

Аз съм и с диагноза СРЧ от вчера, за която смятам, че до някъде се дължи на това, че съм с ПР и с годините съм станала по-чувствителна и още по-емоционална, по-тревожна.

Абсолютно подкрепям  vesta_78 за всичко, което те е посъветвала. Никакво лежане. Времето вече е по-добро. не е много студено. Просто правиш всичко възможно да се вдигнеш от леглото и да вършиш нещо, което да отнема вниманието ти и забиването в посока "Какво ми става?!" Дали ще четеш, рисуваш, готвиш, танцуваш вкъщи... намери си неща, които ти носят някакво удовлетворение и харесваш и дори в началото да нямаш желание да ги правиш - прави ги. Залежаването и сдухването не оправят нещата, а ги влошават. За да се оправим някак хапчетата само не стигат, трябват и много усилия и труд. Казвам ти го като човек, който има много опит с това (не само личен с мен си, ами и брат ми има ПР вследствие на едно много стресово преживяване. В момента и той не получава паник атаки и е в ремисия, но сме преживяли много заедно).
Хората около теб проявяват ли разбиране относно състоянието ти? Имаш ли подкрепа от приятели и близки? Надявам се, че да, защот това е много важно нещо. Да знаеш, че имаш гръб зад себе си. Но пък дори да не го правят съм сигурна, че може да откриеш много подкрепа и тук. Казваш, че когато си поговориш с някого тук ти олеква. Това е добре.

Опитай се и да излизаш малко навън. Може да не е за много дълго, може да е на съвсем кратко разстояние, но да дишаш чист въздух. И карай приятеля ти уикенда да те води на разходки в парк, горичка, където ви е удобно. Природата много успокоява.
Твоето ПР с агорафобия ли е?

Днес как се чувстваш?

Здравейте! Аз пак съм в отбора! Изписаха ми серопрам сутрин и неолексан обед и вечер. Отидох при друг психиатър. Сега се чувствам виновна за това. Лошо ми е, гади ми се, нямам никакъв апетит. Вчера имах и разтройство като вода. Не знам дали може да се от лекарствата. Страх ме е от лекарствата. Но ме е страх и да не ги пия, защото всичко беше станало много страшно! Моля ви успокойте ме, че всичко това ще мине, че страничните ефекти ще отшумят?

Всичко ще мине!
Страничните ефекти на лекарствата отшумяват. Може да е от серопрама. А всъщност може да е и от стрес и да няма връзка с лекарствата.
Попитай лекуващия те лекар какво да вземеш за разстройството, може да го попиташ и за нещо за апетит или за усилване на организма и се успокой. Опитай се да хапнеш нещо лекичко за да не отслабва организма. Знам колко е трудно, но се опитай.

Нели, моето мнение е да отидеш при психиатъра и да му съобщиш какво става. Той да прецени дали трябва да ти смени лекарствата. И да, напълно е възможно паренета, болките в сърцето и гърба да са предизвикани от високия пулс, просто сърцето се позатруднява. Това не значи, че ти има нещо на сърцето, а че изпитва дискомфорт. Спокойно инфаркт не се получава така. Аз също смятам, че ти няма нищо на сърцето, но обстойния преглед при кардиолог включва екг, ехо и вело тест /по преценка на лекаря/, както и холтер /пак по преценка на лекаря/. Абсолютно възможно е да е реакция към лекарствата. Както и напълно възможно е да са от основното заболяване. Сърцето е инервирано и такива неща като нервни стресове веднага му влияят. Но, без паника, помосли спокойно как и кога се появиха тези проблеми и понеделник при психито.

Като съм спокойна и всичко изглежда нормално. Щом започна да се притеснявам и тревожа и всичко се засилва. Започва паренето, усеща се в гърдите, гърба и ръцете.
За 2 седмици и да му кажа на псих ще каже, че още е рано или че е страничен ефект.

Да, с агорафобия. Излизаме за кратко на близки разтояния, на по далечни имам страх, а сега и това постоянно притеснение и парене, направо ме измъчва, парене и болка в гърдите и сърцето, в гърба...оттам идва още по големия стрес и още по лошо ми става