ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 22

Опитвай всеки път да увеличаваш с по малко разстоянието. Не го прави сама. Бъди с приятеля си или с приятелки за да ти е малко по-спокойно. Но колкото повече се страхуваш от това да пристъпиш прага и да излезнеш навън повече се задълбочава. Затова се опитай да правиш това. Аз години наред така се борех в моментите в които ми е по-обострена. Бях се сецнала преди няколко години и изкарах 2 месеца на легло. Тогава нямах паник атаки, но агорафобията си я влача и без да имам. Беше станало ужасно. В момента от който аз мина прага на вратат бях като пияна и трябваше да се държа някъде и получавах ужасно сърцебиене. Да видиш как всеки ден започнах да излизам в близката градинка, после направо се хванах да отида до Морската градина (от варна съм). Започнах да тичам, като излизах с валидол под езика. И се подобрих доста. Просто реших, че най-доброто лечение е да се изправя срещу този страх вместо да се свивам у дома. Помисли над това.

Опитвам, по малко. Внушението за болести е голямо. Вчера на сърцето, от няколко дни мисля, че съм с диабет. Правила съм си последните месеци захарен профил и гликиран хемоглобин всичко е в норма. За 5 месеца започнах да спазвам режим като не хапвам сладко, хляб и мазно. За 5 месеца съм свалила 15кг и започнах да се притеснявам. Правих ПКК и всичко си е в норма. Дали от това, че не хапвам доста неща, апетита също ми се губи. Правих и коремна ехография и там всичко е наред.
Виенето на свят, високия пулс и неадекватността също са ми проблем. Клатушкам се като пияна като се загледам някъде и ми се върти всичко.
Излизам наблизко с родителите ми само, все мисля докъде ще стигна, как ше ме закарат до болница. Черни мисли постоянно.

Дааа, разбирам те. Аз първата болест за която помислих още през 2004-5 беше диабет. Проблемът е, че всички тези физически прояви на състоянието ние си ги свързваме с някаква умирачка и неизлечими болести.  Това е най-трудното нещо за справяне. Аз до ден днешен се опитвам да мисля позитивно за това. Много ме е страх от болести. Тази година съм решила да дам нов старт с всичко и ще направя всичко възможно да спра да премислям симптоми и диагнози, най-малкото защото не ми е работа и е безсмислено.
А килограмите, мила, според мен е възможно да си смъкнала от този целия стрес който преживяваш. Питай личния си лекар или психиатъра си за нещо, което възбужда малко апетита. Или се опитвай да хапваш нещо, което много обичаш за да ти е малко по-рпиятно.
А световъртежите са ужасно нещо. Аз затова не обичам да пия алкохол, защото като ме замае и имам чувството, че ми е станало лошо и ми се вие свят от това.
Какво нещо е човешката психика...
Не съм чела старите теми, просто влезнах и видях темата и реших да пиша ако мога да съм полезна с нещо... ти от какво го отключи за първи път ПР? Аз припаднах в автобус на връщане от лекции и след това започнах да получавам паник атаки като се кача в автобус. Все си мислех, че ще припадна на същото място като предишния път. Голяма мъка беше. До ден днешен избягвам градски транспорт. Бях на почти 22.

Какво обичаш да правиш когато си спокойна? Имаш ли си някакво любимо хоби? Опитвала ли си да отвлечеш вниманието си с него?

Е стига дееееееееееее. Не, тези лекари направо се гаврят. Славенка, ама как серопрам и неолексан бе, мила. Прочети и за двете лекарства повече. Ми нали можеш да получиш серотонинов синдром. Та това си е направо надрусване със серотонин. Направо нямам думи  Поне някакъв бензо не ти ли изписа в началото, за да обере страничните ефекти. Не ми се иска да се обаждам, обаче по-добре смени лекаря-никой нормален пси не би изписал неолексан с ssri....

На мен при силен стрес по време на работа. Обичам да слушам музика, от месец не съм си пускала, някак си не се чувствам още добре. Гледам някой филм или се разсейвам с интернет. Много искам вече АД да подейства и да ми даде сили да продължа да се справям. Утре стават две седмици. Сънлива съм, изтощена, голяма част от деня си прекарвам в леглото като моля родителите ми през деня да се разходим до някъде не много далече за да се разсея малко. Макар, че от виенето на свят и замайването и от това че ми става лошо ставам изнервена, бързам да се прибирам. Страх да не ми се случи нещо.

Всъщност как може да разберем, ако нещо наистина ни става? Уж всичко лошо са симптоми на ПР, а ако нещо наистина има?

Да ви се оплача. Стегна ме гърлото към гърдите, леко лицето, устата ми пресъхва и вдигнах леко кръвно. Не съм се ядосвала, защо така се получава постоянно. Станах да пусна пералня да понаправя нещо...

Защото те е страх, миличка. Затова се получава. Не е нужно да си се ядосала за нещо. Ти си много наплашена в момента, че се случва нещо сериозно физически с теб и това няма как да не се отрази. Стягането на гърлото, невъзможността да си поемеш въздух, изтръпването... всичко това е от паниката, от атаките и от тези гадости. Ти в момента си много стресирана, непрекъснато мислиш и премисляш всеки симптом. Опитай се да се успокоиш и да не обмисляш никакви неща свързани с болести. Ключът е в това да се опиташ да не мислиш за това.

Ходиш ли на психотерапия? Има ли с кого да разговаряш за това?

Пусни си някой хубав и смешен филм за да се разсееш малко.

Ходих на терапия, не ми се отрази добре, скапах се още повече. Казаха ми че проблема е във връзката и аз решавам дали ще го променя, т.е да зарежа приятеля ми. Ти миличка като получиш нещо такова как се успокояваш? Да стресирана съм много, ставам и ще падна, този световъртеж дали от АД няма да мине вече. Ставам, готвя или нещо се разсейвам и точно тогава някоя такава гадост ще се случи. Седя баща ми ми говори нещо, все едно сънувам, всичко много ме плаши.

Това е дереализация Нели. На мен ми се е случвало стократно. От АД е и защото ти е много стреса. Ти мислиш за състоянието ти,и не вникваш какво ти говори баща ти. И това ще мине като започнеш да се успокояваш. Всъщност колко ксанакс пиеш?

Аз си мисля, че съм луда понякога. По пол. табл., до една в тежки случаи. Тези неща как се справяте като ги получите паник атаките.Смисъл кръвното, изпотяването, стягането в гърдите и гърлото. Аз ако съм сама сигурно ще побегна нанякъде за помощ. Не преминават ли тези неща от АД? Как ще ги търпя постоянно. Още е рано АД да действа нали? 13 ден е...

Не си луда, Нели! Всичко преминава. Трябва малко време. Възползвай се от ксанакса когато ти е най-тежко. Аз даже бях на курс само с ксанакс 1 месец докато преминат най-силните физически прояви.
Няма универсално правило за справяне с атаките. При хората за които е нещо по-ново е по-трудничко да се научат да преодоляват паник атаките.
Аз мога да се справя сега сама с паник атаки, които преди време съм намирала за много силни. С времето ги приемаш, знаеш, че няма нищо да ти се случи. Аз се оправям с дишане както казах и преди.
Ако се замислиш и се погледнеш ще забележиш, че когато си се паникьосала дишаш много плитко и кратко. Това усилва нещата. Всеки път когато почувстваш тази слабост и този страх започни да вдишваш дълбоко.
Когато си вкъщи можеш да пробваш да дишаш в хартиена торбичка. Сигурно си виждала по филмите как някой от героите когато е силно стресиран му дават една хартиена торбичка да диша. Причината е, че дишайки в торбичката нивата на кислород и въглероден диоксид се балансират и това помага за преминаването на паник атаката.
Аз много често си повтарям някакви хубави неща, които ме правят щастлива. Опитвам се на не мисля за паник атаката.
Разбира се има и моменти в които може да я изпуснеш и да те завладее дори да си напред с "материала" и да си преживял безброй такива моменти. Тогава пиеш спасителното хапче, стискаш зъби и чакаш да подейства. С брат ми сме ходили и в спешния кабинет. На мен са ми слагали инжекция диазепам веднъж, на него няколко пъти.

Най-важното нещо за да започнеш да приемаш нещата по-леко е да осъзнаеш, че няма да умреш, че нищо лошо няма да ти се случи, че всичко това е проявление на паник атаките, а не на сериозно заболяване. Няма да ти се пръсне сърцето, няма да полудееш, няма да получиш инфаркт, няма да се случи нищо лошо.

Опитай се да започнеш да релаксираш всеки ден. Вземи си някакви ароматни масла, които са отпускащи, пускай тиха музика и просто се отдай на пълен релакс. Общувай много с родителите си щом те са хората, които са до теб в този момент. Рисувай! Вземи си един блок и някакви цветни материали и рисувай. изрази емоциите си на хартия. Не е нужно да рисуваш като художник, никой няма да те оценява. Това ще е нещото, което ще те отървава от неприятните емоции. изливай всичко там.
Намери си занимавки. Задължително. Ти си толкова млада и не трябва да се оставаш на течението. Паник атаките са един порочен кръг който ни затваря и от който ние сами трябва да се измъкнем. Лекарствата помагат много за да успеем да преодолеем физическите проблеми. Другото е в нашите ръце.

Нели, седни един ден и си направи един план за идната седмица примерно. Напиши някакви дейности, които да правиш всеки ден и ги прави. примерно със ставането да направиш няколко упражнения. Спортът 9все тая какъв е) е много полезен при всички случаи. Обади се на приятелка и поговорете. Покани я на гости, пуснете си филм. излез на разходка (не сама разбира се, и дума да не става да си все още сама) и вместо да забиваш в посока на страхът ти от страховете и от това какво може да се случи се опитай да се насладиш на природата, която виждаш, опитай се да вкараш хубави мисли в главата си.

Не разговарям много с никого в момента. Нито музика слушам, нали знаеш човек като има настроение и прави всичко. Аз допреди седмица само лежах. Тази седмица започнах да почиствам, да мия чинии. Явно всичко с времето си. Бавно стават нещата
 От края на месеца трябва да започна да помагам на приятеля ми, имам седмица да се пооправя дано АД да даде резултат и да се наддигна. Посъветваха ме колкото и зле да се чувствам да не го спирам ципралекса, да съм изчакал месец-два няма как да не подейства. Затова толкова много изтърпях и изтърпявам докато му преминат страничните реакции.
Другата седмица смятам да правиме по дълги разходки както и да попътуваме с транспорт. Ако ме хване много страха и ми е лошо ще го отменя малко разбира се.

Мами, телесните усещания и болки нормални симптоми на ПР ли са? Всеки ден ме боли дадено нещо, което след това минава, но оставената мисъл там трудно минава. Ималили съе такива болки и усещания и само с времето и промяната  ли минават? Питам, понеже това ми е болното място, ако ги нямах тези усещания щях да съм много по добре:)

Честит празник милички.
Мами, много ми е притеснено и днес. Цял ден съм сънлива, отпусната, главата ме боли цялата отпред около очите и челото. Ставам и тялото и главата ми тежат, ходя като пияна и неадекватна. Всичко около мен е като нереално.Толкова ми е отпуснато, че едвам ходя. Премерих кръвното 103/73 с 95 пулс.
Много ме е страх да не ми прималее и да не припадна. Чувала съм, че човек преди да припадне се чувства отпуснат и леко по леко умалява.. как да се предпазя от нещо такова.... имам нужда от вас:(

Спри спри спри,просто стига!
Измисли толкова болести колкото медицината не познава,този казал това,там си чула онова-вярваш безрезервно,ако ти кажа че нищо ти няма НЯМА да ми повярваш обаче.Тялото ти казва аз съм добре мамка му спри да ме мъчиш но ти му даваш още и още,въртиш се около това,няма кой да ти помогне,дори и да нахалстваш постоянно.Строг но добър,извинявай.Помисли си коя си ти,коя искаш да си въпреки умиращия лебед и хората които ти КАЗВАТ.

П.С. Самолета излита винаги срещу вятъра,а не с него.Сега...какво ще направиш?