За образователните системи по света и у нас

Сега изгледах видеото за Финландия. Хареса ми.
Мисля, че в България точно ученето чрез игра по главните предмети липсва много в началните класове.
Правят разни неща в часовете по Труд и творчество, но мат., БЕЛ, език, Човеците са ненужно академични. По Човек и общество им пълнят главите с години и дати, напълно излишно.
Нашата класна тази година (3кл.) им правеше собствени презентации на ПП на Човеците, за да са по-интересни уроците. Няма как  обаче да избегне напълно спуснатото от МОН.
Относно презентациите на пауър поинт, при нас започнаха да правят във втори клас и се справят чудесно. Като споделих в темата за ЧУ, болшинството от родители бяха на мнение, че било страшно рано. За проектите също.
Моят опит с дъщеря ми е съвсем различен, но явно зависи от училището и как го представя.

На мен никога не са ми търсили родителите материали.
Редно е и днес децата да се оправят сами. Още повече, че имат много по-добри възможности за събиране на информация. Не е задължително да се поставят оценки на неща, които не е сигурно кой е изготвил. Щом това е водещото в образованието у нас днес. Или да се поставят оценки само на това, което се изработва на място в училище, щом толкоз е важно да има оценяване. Не е задължително обаче всяко нещо да има оценка. Бележкарщината нанася огромни вреди.
Ученето и оценяването са неща различни. Центрирането върху оценката и то дадена в точно цифрово изражение, всъщност препятства ученето и особено - творчеството, като изразно средство на интелекта и на степента на реална овладяност на материала.

Да, и аз продължавам да твърдя, че академизмът е прекомерен в българското училище. Той не вдига нивото. Напротив. Пречка е за качествено възприемане на материала.
Липсата на пълнота и последователност в излагането на учебния материал - също. Точно тези характеристики налагат някои учители сами да диктуват на децата уроци, което губи време и е напълно излишно, ако се изработят качествени учебни материали.

За нищо.

PISA не подготвя, PISA изследва 
Постижения в три познавателни области - природни науки, математика и четене.
И лепва квалификация - функционално неграмотни.

И неграмотността на българските адаптиращи и превеждащи задачите. Поне това е сигурно - пет пари не струват, затова и децата често се провалят. Преди години открихме някои от оригиналните условия и превода на български - дървено, дървено, дървено, Все едно са го правили с гугъл-преводач.

Джуди, за презентациите зависи изцяло от училителите според мен. Ако учителят поставя добри оценки само на красиво оформените, а другите деца са ощетени, е ясно, че родителите ще се включват с помагане. Не говоря за претупване на проектите, но за определена възраст може да се прецени долу-горе как се справят децата. И изобщо в началния курс не виждам смисъл от оценки на проектите. Целта им трябва да е по-скоро да се запалят децата да направят нещо свое и да се научат да търсят инфо, без да преписват дословно. И за това не може да обвиняваме МОН.

В повечето случаи си продължава старата игра на затваряне на очите - учителите дават задания, които се правят от родителите и учителите всъщност оценяват родителите, а не детето. Винаги се познава къде е пипал възрастен. А ако някой си мисли, че децата могат да се оправят самостоятелно с пресяването на информация, е меко казано доста оптимистично настроен. Малките ученици не могат да прочетат толкова голям обем информация, да я анализиран, осмислят, че да я отсеят за една презентация.

Зависи от вида и обема на конкретната задача и от възрастта на детето.
Миналата година малкият син беше в трети клас и съвсем сам си подготви да представи едно избрано от 5-6 предварително зададени от госпожата животни по човек и природа. Търси си в нета, прави си сметка какво му трябва. Не съм му помагала. Искаше се около 1-2 странички малък формат.
Също така прави нещо за биткойна тази година - да се разкаже с няколко изречения какво е това.
С възрастта задачите ще да нарастнат по сложност и обем. Но за да могат децата да се справят прилично в 5-6 клас, например, трябва да започнат да работят по- от рано.
Пак в трети клас имаха да си четат приказки и да си пишат на листчета автор, заглавие, поука. Едни деца писаха само автори и заглавия, други и рисуваха, трети писаха и поука. Не са поставяли оценки. То няма и как. Едно прочело 20 приказки от по една страница, друго - три, но обемни, като романчета. А няма и нужда. Там аз помагах само с някои рисунки. Писането си беше от него.
По домашен бит поне моят си прави всичко в училище и аз не му пригласям предварително разни готови неща. Понеже съм преценила, че няма смисъл. Развиването на сръчността е точно толкова важно, колкото развитието на знанието в различни области. И той затова ходи на училище - за да се научи. А не за да покаже какво вече знае и може или какво знам и мога аз.
Големият отдавна прави презентации. Включително и пише есета за конкурси. Там аз само проверявам правопис накрая и ако има неясни изрази подчертавам, той да си ги замества. Но информационни задачи за представяне в клас - това абсолютно сам си го прави от много години. Наскоро правиха нещо за наркотиците - видове, въздействие на различните и т.н.
И пак казвам - не е задължително на всяко нещо да се слага оценка. Изобщо.

      Аз помагам на детето, не защото няма да се справи, а защото наистина част от нужната информация не е чак толкова достъпна.

      Имаха проект за забележителностите в Москва- всеки ще се втурне да търси от интернет, а аз имам картички с интересни надписи от преди 30 години. Защо да не кажа на детето ,че ги имам, да ги разгледаме и подберем? Текстът го обмислихме заедно и после много се забавлявахме като му връчих една точилка, ама от съвсем старите и го карах да показва като с показалка и да обяснява обектите. В училище се оказа, че към онзи момент не бяха ги учили точно как се представя проект, помогнах му.
   
      По история учителката е казала да внимават с информацията, защото знае всички сайтове по темата.
Помогнах да детето, като му предоставих книга от библиотеката на баба му с интересни факти и рисунки. То не знаеше, че тя има точно тази книга.Помогнах му като преснех страниците- имам на разположение копирна техника, няма защо той да ходи. Други снимки подбрахме заедно.

      Някога като деца  сами се справяхме, защото тъй както уж нямаше информация, имаше богат набор от детски списания на научно- популярни теми, имаше какви ли не картички във всяка книжарница, във всеки дом имаше някой и друг брой я Наука и техника, я Космос, все има откъде да изчоплиш нещо.Сега- сам, сам ама най-много до първата страница на Гугъл и то най-баналната , а и често- подвеждаща информация.

      При нас не винаги пишат оценки, даже по-скоро- не.Друг е въпросът, че ако се пишат оценки/ почти винаги- отлични/ те са на деца, които така или иначе получават отл. оценки, на останалите- по-трудно се оценяват проектите, което не е справедливо, ама това е.

     

Моя пример е със сина ми на 8г. - тема "Нормани". Децата си избират какво да представят от - храна, пътища, замъци, оръжия, битки..., както и формата на представяне - колаж, слайд шоу, макет, приказка, поема, рисунка, комикс....Срок за предаване на проекта 1месец. На ден 3 деца представят проектите си пред класа. Следва дискусия. След представянето, децата от публиката "оценяват" проекта - какво им е харесало и какво не/задължително се аргументират/. Прави се писмено в/у специален "оценъчен" лист. Накрая госпожата също поставя своята оценка и препоръки.
Факт е, че тук няма оценки както в България.....

За да се научат какво, откъде и как да търсят, как да подредят, как да представят, на децата трябва да им се възлагат задачи от такъв характер.
При нас госпожата им обяснява как трябва горе-долу да изглежда "нещото" и от там- насетне децата си работят. Например идеята за приказките накара доста от тях /ако не целият клас/ да седнат и да почетат наистина, за да има какво да напишат.
Когато им постави задачата за животните, много ясно, че няма да си измислят сами информацията. Дали ще я търсят в интернет или в домашните енциклопедии - всеки сам си решава.
Важно е накрая нещата да се прегледат пак от учителката, за да каже и тя мнението си как трябва, кое е добре да се поизмени или просто, че е добре.

В смисъл? За текущи пишеш, че няма или нещо друго?

Изобщо няма. Има национално ниво за възраста. Детето се оценява "над", "на", "под" нивото.

  то това не е ли по-стресиращо. Извднъж да ти цопнат на детето "под"

Това ми е мечта. Особено при малките деца.
Предполагам за да е "под" /или "над" и "на"/ си има критерии за разпределение по "камбанката" на графиката за обща успеваемост. На каква база се определят? Някаква стандартизирана обща за всички процедура?

Детето ми е било "под". Аз не знам как "изведнъж" може да стане "под"... Още в първия учебен ден за годината си правеха входните нива/няма го това - първи учебен ден отиваме на училище да занесем цветя.../. На база на "входното ниво" се поставя ниво - примерно 2а и таргет за първи срок/тук са 3 срока/ 3б, както и таргет за края на учебната година - примерно 3а. В края на всеки срок се правеше "ревизия" на нивото - ако има прогрес се задава по-висок таргет. Децата са разделени по групи според нивата си, а с тези, които са "под" работи допълнително учител. Сина ми първата година имаше отделен учител по английски и математика, тъй като нивото му беше мнооого под нивото на другите деца - сиреч "0"... Преди края на всеки срок сме имали родителска среща/те са индивидуални/, в които учителя подробно ми е обеснявал силните и слаби страни на детето, къде трябва да се поработи допълнително, както и са ми давали насоки какви книги да чете, в кои сайтове да се упражнява. Давали са ми и насоки/ по мое и на детето желание/ какви помагала да купим за домашно занимание/тук няма учебници, помагала, учебни тетрадки/.
Сина ми е вече secondary school и академичноста навлезе, но оценяването продължава да е същото.